Определение № 9883 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.180 АПК, вр. с чл. 166, ал. 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Софийка митрополия/Софийска епархия“, местно поделение на БПЦ-БП, БУЛСТАТ 131171655, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.Цар Калоян“ №7, чрез адв. И. М.- Ангелова, срещу Определение № 24836 от 19.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7435/2026 г. по описа на Административен съд София– град, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за спиране изпълнението на Заповед № РД-55 от 22.01.2026г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която, на основание чл.42, ал.5, във вр.чл.42, ал.1 и чл.43, т.3 от Закона за защитените територии е намалена с 14, 167 дка площта на защитена местност /ЗМ/ „Манастирска кория“, разположена в землището на гр.София, област София-град. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилни и необосновани изводите на съда, постановени както в противоречие на закона, така и на представените по делото писмени доказателства. Изложени са доводи за настъпването на значителни и трудно поправими вреди за Софийската митрополия поради предстоящото, с оглед отпадане на ограниченията в режима на дейностите в ЗМ „Манастирска кория“, строителство, което ще бъде реализирано според инвестиционното намерение на „Ексклузив- Б2“ ЕООД и евентуалното неблагоприятно повлияване върху цялата защитена местност, в голяма част от която са разположени имотите на епархията. Подчертава, че с искането за спиране се защитава не просто един частен интерес, а преди всичко обществения интерес за опазване на защитените територии, произтичащ от разпоредбите на Закона за защитените територии. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез гл.юрисконсулт Д. К.- Данева, в подробно аргументиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли определението на съда да бъде оставено в сила. В допълнение към писмения отговор е представено и още едно становище от гл.юрисконсулт М. Кючюкова, в което се излагат съждения за недопустимост, съответно за неоснователност на частната жалба. Ответната страна- Сдружение за дивата природа „Балкани“, представлявано от П. Цветков- председател на УС и лице с индивидуална представителна власт, при редовно уведомяване, не ангажират становище по частната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Възраженията за недопустимост на жалбата са неоснователни и несъобразени с разпоредбата на чл.210, ал.1 АПК, съобразно която право да обжалват решението, в случая определението, имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение административният съд е приел, че е сезиран с искане за спиране на изпълнението на Заповед № РД-55 от 22.01.2026г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която, на основание чл.42, ал.5, във вр.чл.42, ал.1 и чл.43, т.3 от Закона за защитените територии е намалена с 14, 167 дка площта на ЗМ „Манастирска кория“, разположена в землището на гр.София, област София-град, с точно индивидуализирани поземлени имоти. Съдът е приел, че от страна на жалбоподателя са изложени единствено твърдения за наличието на вероятност за настъпване на значителни или трудно поправими вреди, но същите не са били подкрепени от никакви доказателства. Приел е още, че жалбоподателят не установява наличието на нови обстоятелства, които да дават основание предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно, както и обстоятелствата, поради които определя вредите, като значителни или трудно поправими. Предвид изложеното съдът е отхвърлил, като неоснователно, искането за спиране на изпълнение на издадената заповед. Определението е правилно. Съгласно чл. 180 АПК, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 АПК. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона - чл. 180, ал. 1 АПК. Спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на заповедта. В хипотезата за специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт (чл. 180, ал. 1 АПК), административният орган е освободен от задължението си да се обосновава по някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 АПК, тъй като те се презюмират, защото се приема, че общественият интерес е надделяващ. Съдът може да спре изпълнението на оспореното решение на основание чл. 180, ал. 2, във вр. с чл. 166, ал. 2 АПК, само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, при това само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Видно от представените доказателства и документи, се установява, че в производството не са представени доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици на частния жалбоподател, които да се квалифицират като значителна или трудно поправима вреда по смисъла, вложен от законодателя в цитираната по - горе разпоредба. Не се и установява твърдените вреди да са в резултат на нови обстоятелства в същия смисъл. При липса на условията по чл. 166, ал. 2, във вр. с чл. 180, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед на министъра на околната среда и водите, правилно е отхвърлено искането за спиране на нейното изпълнение. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, както и конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Аргументите, които се изтъкват в частната жалба са в по- голямата си част аргументи по съществото на спора, а искането, посочено в т.3 от жалбата, е такова, чиято допустимост и основателност следва да се преценява в хода на основното производство. Единствено за пълнота на изложението, настоящият състав на ВАС, шесто отделение, отбелязва, че развитите съображения за спиране на изпълнението на акта в контекста на изводите на ВАС по други казуси са неотносими, а посочените в тях доводи, вкл. и становището по Тълкувателно решение № 2 от 27 юни 2016г. по т.д. № 2 / 2015г. на Върховния административен съд, касаят подзаконови нормативни актове, какъвто настоящият акт не е. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от страна на министъра на околната среда и водите са претендирани за осъщественото процесуално представителство в размер на 76, 92 евро, които, с оглед изхода на спора и на осн. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъдат възложени за заплащане на частния жалбоподател. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение