Решение № 13937 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2016 г.

Решение № 13937 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2016 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 220 от 27.06.2016 г., постановено по адм. д. № 740/2015 г. Административен съд - гр. В. Търново, седми състав, е отменил по жалба на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор, ревизионен акт № 041202768/14.02.2013 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 241/31.05. 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта му, в която е установен ДДС за внасяне над сумата 3492,92 лв. и съответните лихви, както и в частта, в която е установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. над сумата 153,63 лв. и съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП"-гр. В. Търново да заплати на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор, разноски по делото в размер на 6 346,74 лв. Срещу постановеното решение в отменителната му част и осъдителната му част за разноските, е подадена касационна жалба от А. П. М. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. В. Търново е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение в посочената му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор и в останалата й част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанция. Ответният по касационната жалба ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор, чрез своя процесуален представител адв. М. Б., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил по жалба на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор, ревизионен акт № 041202768/14.02.2013 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 241/31.05. 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта му, в която е установен ДДС за внасяне над сумата 3492,92 лв. и съответните лихви, както и в частта, в която е установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. над сумата 153,63 лв. и съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В последната част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Производството пред административния съд се е размило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 226 от 01.09.2014 г. на Административен съд - гр. В. Търново, постановено по адм. д. № 579/2013 г. в частта му, в която е отменен по жалба на М. Д. Г., в качеството му на едноличен търговец "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор, ревизионен акт № 041202768/14.02.2013 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 241/31.05. 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в следните части: - 1. в която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 15.12.2007 - 14.01.2009 г. в размер на общо 33 913,28 лв. и съответните лихви за забава; 2. в която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 15.01.2009 г. до 30.09.2010 г. общо в размер на 9 656,13 лв. и съответните лихви за забава; 3. в частта, с която е определен допълнителен подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 22,55 лв.; за 2008 г. - 717,89 лв. и за 2009 г. в размер на 533,08 лв. и 4. с която е определен допълнителен подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на над 2 429,55 лв., е отменено с решение № 10994 от 21.10.2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12768/14 г. и делото е върната за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане административният съд е описал какви действия следва да извърши съобразно дадените указания в отменителното решение на ВАС, както и е посочил, че констатациите на отмененото първоинстанционно решение относно извършените от приходния орган действия по време на ревизията се споделят и с оглед на процесуална икономия не следва да бъдат преповтаряни. Решаващият съд е изложил мотиви защо според него следва да бъде приет първи вариант на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза относно подписаните фактури, като по отношение на тях жалбоподателят не разполага с възможност да ги оспори, тъй като не е сторил това в първото по делото заседание и въз основа на това е прието, че по тези фактури е налице приемане на стоките и съответно е следвало да бъде отчетен приход по тях. В решението е посочено, че с РА е прието, че задълженото лице дължи ДДС върху данъчна основа, равна на сбора от неотчетените приходи за периода от 15.12.2007 г. до 30.09.2010 г. общо в размер на 271 499,77 лв., но предвид заключението на експерта в посочения вариант за подписаните фактури следва да се приеме, че неотчетните приходи възлизат на 87 322,95 лв. и съответно се дължи ДДС в размер на 3 492,92 лв., като за разликата ревизионния акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По отношение на дадените указания от касационната инстанция за изясняване доводите на жалбоподателя във връзка с представени договори за дарение и договори за предоставяне на земя под наем е прието, че от негова страна не са ангажирани никакви доказателства. С оглед на това и предвид начина на определяне на данъчната основа от органа по приходите, е прието, че ревизионният акт се явява неправилен относно определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 153,68 лв., в която част следва да бъде отменен, а в останалите части жалбата отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП"-гр. В. Търново се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 298, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд само е възпроизвел указанията, които е следвало да изпълни съобразно отменителното решение на ВАС, без обаче да възпроизведе фактическата обстановка, да означи спорните моменти, да изложи мотиви въз основа на доказателствата по делото кое приема за установено и доказано и кое не, как следва да бъде определена данъчната основа и размера на данъчните задължения. Направените оплаквания са основателни. Решението на административния съд е не правилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Първоинстанционният съд е посочил, че споделя констатациите в отмененото първоинстанционно решение относно извършените действия от приходния орган, поради което не е изложил същите. Тъй като настоящата инстанция действа като втора касация /чл. 227 АПК/ и следва да реши спора по същество, а първоначалното решение на първоинстанционния съд е отменено, следва накратко, да бъде изложена фактическа обстановка, установена по време на ревизията, която накратко се изразява в следното: едноличният търговец осъществява основно дейност в две направления - търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки в два обекта - хранителен магазин и кафе-аператив, находящи се в . с. Ц. извор, общ. С., както и извършва дейност като регистриран земеделски производител върху собствени и наети земи в землището на същото село. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице не декларира покупки на стоки, намерили отражение в отчетните регистри на негови доставчици, както и че декларираните пред тях данни за дейността му като земеделски производител не съвпадат с тези заявени пред ОД "Земеделие" и МЗХ - Национална служба по зърното. След анализ на счетоводството му и на събраните при ревизията доказателства е направен извод, че търговецът не е организирал редовно счетоводно отчитане на приходите и разходите в съответствие с нормативните изисквания, което е довело до укриване на приходи, както и че в счетоводството му не са налице документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци - хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и Прието е, че за ревизирания период в счетоводството на едноличния търговец не са отразени голяма част от получени от него доставки на стоки по фактури, издадени от "Д. В. Т." ООД, "Дона" ООД и "МИК" ООД, а поради липсата на тези стоки /цигари и хранителни стоки/ при ревизираното лице, приходният орган е намерил, че с тях са извършени последващи продажби без да са отчетени съответните приходи. Относно дейността на лицето като регистриран земеделски производител е установено, че са налице несъответствия между декларираните от данъчния субект данни в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ /Приложение № 8 към декларациите/ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и тези, предоставени от съответните държавни учреждения - Д. фонд "Земеделие", Национална служба по зърното и Системата за агропазарна информация, както и с данните, подадени от самия жалбоподател в попълнени анкетни формуляри. При съпоставката им са констатирани значителни различия относно посочените пред различните държавни органи обработваеми площи, средни добиви и изкупни цени за периода 2008 г. - 2010 г., като пред приходната администрация задълженото лице е декларирало занижени данни по посочените показатели. Изложеното е квалифицирано като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи /неотчетени приходи от продажби на стоки/ и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Решаващият орган е добавил основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. Съобразно установените обороти за периода 01.12.2006 г. - 30.11.2007 г. е преценено, че за лицето е възникнало основание за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и съответно за начисляване на данък при извършени доставки, като основанието за задължителна регистрация не е отпаднало до последния данъчен период по ЗДДС, обхванат от ревизията - към 30.09.2010 г. Към помесечни данъчни основи по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г. са прибавени и установените при ревизията недекларирани приходи от реализация на земеделска продукция, съобразно данните за обработваеми площи, добив и продажни цени, посочени в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и тези, декларирани в анкетните формуляри на лицето, и посочени от ДФ "Земеделие", Национална служба по зърното и Системата за агропазарна информация, при прилагане на формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Определени са данъчни основи, възлизащи за целия период общо на 340 935,58 лв. /271 499,77 лв. от неотчетени продажби като ЕТ и на земеделска продукция, плюс 69 435,81 лв. - отчетените продажби/, върху които при прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е изчислен дължимият данък. Задълженията на жалбоподателя за подоходен данък са определени, като са увеличени декларираните от него финансови резултати от дейността като ЕТ за всички отчетни периоди със стойността на изчислената надценка при продажбата на незаприходените стоки по фактури. Така получените стойности са намалени с покупната стойност на недекларираните стоки. Освен това за данъчен период 2010 г. декларираният от жалбоподателя финансов резултат е увеличен и с изчислената пазарна стойност на недекларираната реализирана селскостопанска продукция, намалена с нормативно признатите за периода разходи за дейността като ЗП /чл. 29, ал. 1, б. "а" от ЗДДФЛ, в приложимата за ревизирания период редакция/. Така получените облагаеми доходи са намалени с дължимите задължителни осигурителни вноски, и са определени данъчни основи за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ, върху които са приложени съответните данъчни ставки. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен само по отношение на определените задължения за ДДС до размер на 3 492,92 лв. и съответните лихви и за размер на задължението за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. от 153,63 лв., като за разликите е отменил същия като незаконосъобразен. На практика в по-голямата си част решението на първоинстанционния съд е безмотивно. В него няма посочване на това какво е установено по време на ревизията, по какъв начин е била определена данъчната основа от приходния орган, съответно размера на определените данъчни задължения, какво се оспорва от задълженото лице, по оспорванията какво приема съда и прочие. Предвид цитираната вече разпоредба на чл. 227 АПК, спорът следва да бъде разрешен и мотиви изложени от настоящата съдебна инстанция. В отменителното решение на ВАС по отношение на определените задължения по ЗДДС за дадени указания при новото разглеждане на делото да бъде направено разграничение между подписаните и неподписаните фактури от името на едноличния търговец, като при съобразяване на доказателствената тежест в процеса да бъде назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която алтернативно да даде заключение за размера на евентуалните задължения на регистрираното лице по подписаните и неподписаните фактури, при различни алтернативи - кога е достигнат праг за регистрация, съответно дерегистрация по ЗДДС, както и относно редовността на представените от доставчиците доказателства за плащане по процесните фактури, като се провери редовността на счетоводствата на доставчиците и дали позволяват да се проследи движението на стоките от придобиването до отчуждаването им, съответно съдържат ли данни за заприходяване или изписване на стоките от склад или от друго място на съхранение и предаването им в полза на ревизираното лице. Указанието относно назначаването на експертизата е изпълнена, като по делото са назначени три съдебно-счетоводни експертизи /една основна и две допълнителни поради грешки и непълноти в основната/. Съдът е обосновал само защо приема първият вариант относно подписаните фактури /като неправилно е определили данъчното задължения в този случай, тъй като при 20% ставка на ДДС задължението върху приетата от него данъчно основа от 87 322,95 лв. възлиза на 17 464,59 лв., а не 3 492,92 лв./, но не е взел становище по констатациите на приходния орган по отношение на неподписаните фактури. В тази насока настоящата инстанция приема за установено следното: В мотивите на отменителното решение на ВАС е посочено, че необходимостта от доказване на реалност на доставките по спорните фактури произтича от чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 ЕО и следва да бъде установено фактическото предаване на имуществото, с което лицето може да се разпорежда като собственик, като в тази връзка намерените при тримата доставчици фактури не са достатъчни сами по себе си да обосноват извод за наличие на реални доставки. Посочено е още, че намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадените фактури не са достатъчни да обосноват извод за реалност на доставките, респективно за получаване на облагаеми доходи и за доказването на тези две обстоятелства тежестта за доказване лежи на приходния орган, че наличието на издадена фактура и счетоводното й отразяване само при една от страните следва да се съобрази с всички относими обстоятелства относно наличието или на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките при двете страни, позволява ли счетоводството проследяването на движението на стоковия поток, извършен ли е транспорт, пътни листове, протоколи за предаване и прочие. В същото решение е прието, че е правилна тезата на приходния орган за съвпадение с предмета на дейност на търговеца с предмета на фактурите, интензивността и стойността на закупените стоки при осъществяваната от лицето търговия на дребно, дали търговците са постоянни и единствени доставчици на същите видове стоки за ревизираните периоди, но с такива обстоятелства не е мотивиран ревизионния акт, но няма пречка доказателства в тази насока да бъдат събрани в хода на съдебното производство. С оглед на доказателства, събрани както по време на ревизията, така и при съдебното оспорване, в това число заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза при повторното разглеждане на делото, настоящата инстанция намира, че са налице доказателства за получаване и реализиране на стоките по процесните фактури, които носят подписа на лицето. В мотивите на отменителното решение е посочено, че в хипотеза, при която страната укрива част от счетоводните документи, наличието на подпис в някои от представените фактури е с голяма доказателствена стойност, тъй като по силата на чл. 180 ГПК фактурите съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги подписали. Пак в мотивите на същото решение се посочва, че в случая подписаните фактурите не са оспорени от задълженото лице, което означава, че търговецът е потвърдил получаването на стоките, независимо дали подписът е положен от него, или от лице без представителна власт, като липсата на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ следва да се преценява към датата на подписване на фактурата, а не при представяне на фактурите по време на ревизията. За фактурите, които не съдържат подпис на получател, следва да бъде посочено следното: По делото няма спор, че процесните фактури, издадени от тримата доставчици, имат за предмет доставка на родово определени движими вещи - цигари и месни изделия. Предметът на доставката с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД изиска вещите да бъдат индивидуализирани и съответно предадени от ревизираното лице, за да се направи извод, че след получаването им то ги е продало и е осъществило с тях облагаеми доставки към трети лица, като от една страна е реализирало доходи, върху които дължи данък общ доход, а от друга страна е следвало да начисли и внесе ДДС. П. изложените по-горе мотиви следва да се приеме, че в конкретния случай е доказано предаване на стоките, съответно тяхната реализация само по фактурите, които носят подпис на едноличния търговец, но липсват доказателства, за предаване и реализация на стоките, по фактурите, които не са подписани. Изложените в касационната жалба доводи относно наличие на доказателства за реалност на доставките и по неподписаните фактури: - 1.налице са доказателства относно редовно водено счетоводство, което е установено от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза; 2. фактурите имат за предмет стоки, свързани с извършваната от ревизираното лице икономическа дейност; 3. през ревизираните периоди то е получавало стоки изключително от тримата въпросни доставчици; 4.задълженото лице е осчетоводявало и неподписани фактури; 5. между страните обичайно не са били съставяни приемо-предавателни протоколи по отношение на фактурираните стоки; 6. налице е съвпадение по броя фактури, издавани за месечен период и осчетоводени от търговеца, и броя на неподписаните фактури издавани месечно и неосчетоводени от него, което доказва ритмичност на доставките; 7. протоколите за насрещни проверки не са оборени от задълженото лице, не могат да бъдат споделени. В ревизионния акт не се съдържат констатации относно това, че през ревизираните периоди едноличният търговец е закупувал стоки /цигари и месни продукти/ единствено и само от тримата доставчици, за които са налице данни за издадени на негово име неотчетени фактури. Доказателства в тази насока не събирани в хода на ревизията. Не е извършван и анализ на обема на месечните доставки, поради което е недопустимо доводи в тази насока да се навеждат за това за пръв път в касационната инстанция. В заключението по съдебно-счетоводната експертиза наистина е установена редовност на воденето счетоводство на доставчиците, но вещото лице е посочило, че използваният от доставчиците метод на отчитане на материалните запаси не позволява проследяване на всяка конкретна доставка по коя конкретна продажба е изписана. В случая са събрани доказателства за наличие на транспортни средства при доставчиците, назначени шофьори и прочие, но не са налице конкретни доказателства, с които да се установи кога конкретно са били извършени доставките и предадени стоките. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от него и пред него действия и изявление и установените факти и обстоятелства. По тази причина твърдяните от касатора протоколи за извършени насрещни проверки на доставчиците в хода на ревизията установяват единствено факта, че писмените обяснения и счетоводните документи са изпратени на приходния орган от проверяваните лица. Писмените изявления на лицата, представляващи юридическите лица - доставчици, по своето естество съставляват писмени свидетелски показания за определени факти и обстоятелства и при условията на чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК са допустими, но следва да бъдат преценявани с оглед на всички други данни, събрани в хода на ревизията и административното и съдебното обжалване. При липса на подпис по фактурите и на други конкретни доказателства за предаването на стоките на задълженото лице, няма как само въз основа на писмените обяснение на доставчиците да се приема доказването на този факт. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че е доказано приемането и реализирането на стоките по фактурите, които са подписани от задълженото лице, съответно, че не е доказано приемането и реализирането на стоките по фактурите, които не носят такъв подпис. От заключението на вещото лице по назначената при повторното разглеждане съдебно-икономическа експертиза/трети вариант - л. 142 - 170 от делото, се установява, че общата сума на фактурите по неотчетните продажби след датата, на която лицето е достигнало праг за регистрация, възлиза на 87 322,95 лв. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС, ставката на данъка е 20% за облагаеми доставки, който данък задълженото лице следва да начисли при условията на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, което означава, че върху данъчната основа от 87 322,95 лв. следва да бъде начислен данък добавена стойност в размер на 17 464,59 лв., а не 3 492,92 лв., както е приел първоинстанционния съд. С ревизионния акт са определени и задължения на ревизираното лице за м. 12/2009 г. в размер общо на 540,34 лв. във връзка с извършвана от лицето земеделска дейност - производство и продажба на селско-стопанска продукция /пшеница и ечемик/, за която то при първоначалното разглеждане на делото е поддържало становище, че е дарило същата на физическото лице Г. Х. В тази част решението на първоинстанционния съд е било отменено и са дадени указания на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото да се даде възможност на ревизираното лице да изясни доводите си във връзка с представените договори за дарение и договори за предоставяне на земеделска земя под наем и с оглед на това признаване или непризнаване на приходи за облагане от производство на селско-стопанска продукция. В изпълнение на тези указания в съдебно заседание на 25.11.2015 г. /съдебен протокол на л. 80 - 82 от първоинстанционното дело/ пълномощникът на жалбоподателят адв. Брешкова е заявил, че доверителят й е сключвал договори за предоставяне земя под наем на физически лица, като той е действал по тях като физическо лице, като съгласно чл. 3 от договорите наемодателите са имали право да получават продукция не повече от 20% от предоставената земя, като личното ползване се приспада от наемната цена, която следва да се заплати. По отношение на договорите за дарение е направено изявление, че продукцията от съответните години е била увредена по различни причини, не е била годна за консумация, поради което е била дарена на различни лица да се ползва като храна за животни. Независимо от заявлението, в това число, че за установяването им ще бъде поискано разпит на свидетели, доказателства по тези въпроси не са ангажирани по делото. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд само е възпроизвел указанията на касационната инстанция в тази насока, но не е изложил каквито и да е мотиви в тази насока. С оглед на събраните по делото доказателства при първоначалното разглеждане на делото настоящата инстанция намира, че следва да бъде прието, че данъчната основа за м. 12/09 г. не следва да бъде намалена със сумата от 2 701,70 лв., на която съответства задължение от 540,34 лв. ДДС. Т. сума е начислена по реда на чл. 53, ал. 2 ППЗДДС и е формирана от стойността на количествата пшеница и ечемик от реколта 2009 г., които са дарени от ревизираното лице М. Д. Г. на Г. В. Х. от с. Г. Сеновец, определена съобразно приетите от ревизията средни продажни цени на тези видове култури /л. 5 от ревизионния акт/. Видно по данните по делото, по време на ревизията задълженото лице не е поддържало тезата, че част от произведената от него земеделска продукция за 2009 г. е била похабена в смисъл, че е била негодна за продажба, поради което същата е била дарена на физически лица за да бъде използвана като фураж за животни. Доводи и доказателства в тази насока не са навеждани и в жалбите, подадени по административен и съдебен ред. Едва в хода на делото, в поредното съдебно заседание на 25.03.2014 г., за пръв път са ангажирани писмени гласни доказателства, според които на 05.02.2010 г. М. Д. Г. е дарил на Г. Х. 6 300кг. пшеница и 5 000кг. слънчоглед. Предвид на обстоятелствата, че договорът за дарение е без нотариална заверка на подписите, т. е. няма достоверна дата, че е представен в хода на делото и до тогава доводи за извършване на дарение не са излагани, че липсват доказателства за бракуване на продукцията по предвидения за това ред, настоящата съдебна инстанция намира, че твърдението за извършено дарение на произведена и бракувана селскостопанска продукция съставлява защитна теза на ревизираното лице, която не е категорично установена от събраните по делото доказателства и не следва да бъде приета за основателна и доказана. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че органът по приходите законосъобразно е начислил 540,34 лв. ДДС за данъчен период м. 12/2009 г. върху произведена земеделска продукция. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че с ревизионния акт на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д." законосъобразно са установени задължения за ДДС по реализирани продажби на получени, но не отчетени стоки и по произведена и реализирана селскостопанска продукция за ревизираните периоди общо в размер на 18 004,93 лв. /извън частта, в която ревизионният акт е влязъл сила по първоначално постановеното решение/, ведно със съответните лихви за забава. Поради това решението на Административен съд - гр. В. Търново се явява неправилно в частта му, в която е отменен ревизионен акт № 041202768/14.02.2013 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 241/31.05. 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта му, в която на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор, общ. С., представляван от М. Д. Г., са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 15.07.2007 г. до 30.09.2010 г. за разликата от 3 492,92 лв. и съответните лихви за забава до 18 004,93 лв. и съответните лихви за забава. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението на административния съд следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на едноличния търговец да бъде отхвърлена като неоснователна. В отменителната му част от 18 004,93 лв. и съответните лихви за забава до 43 569, 41 лв. / в която част ревизионният акт не е влязъл в сила по отношение на задълженията по ЗДДС/ и съответните лихви за забава решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По отношение на определените с ревизионния акт задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ следва да бъде посочено следното: С оглед на отхвърлителния диспозитив на решението на първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото, и липсата на жалба от страна на задълженото лице, процесният ревизионен акт е влязъл в сила по отношение на определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г. и 2010 г., и в отхвърлителната част от 153,63 лв. за 2008 г. От констативната част на ревизионния акт е видно, че за 2008 г. при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК приходният орган е определил данъчна основа в размер на 5 165,94 лв., върху която е начислил данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 774,89 лв. и съответните лихви за забава. В първоинстанционното решение само е отбелязано, че според съда данъчната основа възлиза на 1 024,22 лв., върху която се дължи данък в размер на 153,63 лв. Липсват каквито и да е мотиви защо съдът не споделя начина на определяне на данъчната основа от приходния орган и по какви причини и въз основа на какви доказателства приема друг размер на данъчната основа, съответно на данъка. При условията на чл. 227, ал. 1 АПК настоящата касационна инстанция приема, че следва да бъде определен размер на данъчната основа от 4 252,84 лв., съгласно втория вариант на вещото лице, изготвен по третото допълнително заключение - конкретно стр. 19 от заключението, л. 160 от първоинстанционното дело. Въпросната данъчна основа включва неотчетени приходи по подписани фактури за доставка на стоки /цигари/ и приход от произведена, но не декларирана селскостопанска продукция. При определяне на данъчната основа следва да се вземат предвид аргументите изложени по-горе относно това, че следва да се признае реализиране на доходи от регистрираното лице по фактурите, които са подписани, както и че не са оборени констатациите на ревизионния акт относно наличието на укрити приходи от произведена и реализирана селскостопанска продукция. Върху този размер на данъчната основа дължимия данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ възлиза на 682,92 лв. С оглед на това решението на Административен съд - гр. В. Търново се явява неправилно в частта му, в която е отменен ревизионен акт № 041202768/14.02.2013 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 241/31.05. 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта му, в която на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д."- с. Ц. извор, общ. С., представляван от М. Д. Г., са определени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата от 153,63 лв. до 682,92 лв. дължим данък, и съответните лихви за забава. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на едноличния търговец следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В отхвърлителната му част от 682,92 лв. до 717,89 лв. и съответните лихви за забава, решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От данните по делото е видно, че с оспорения ревизионен акт на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д." са определени задължения както следва: задължение за внасяне на ДДС за данъчни периоди от 15.07.2007 г. до 30.09.2010 г. в размер на 62 690,02 лв. и лихви за забава в размер на 25 976,73 лв. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007, 2008, 2009 и 2010 г. общо в размер на 6 007,62 лв. и лихви за него в размер на 1 331,55 лв. С първоначалното решение № 226 от 01.09.2014 г. на Административен съд - гр. В. Търново, постановено по адм. д. № 579/2013 г., ревизионният акт е отменен в следните части: 1. определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 15.12.2007 - 14.01.2009 г. в размер на 33 913,28 лв. и съответните лихви за забава; 2. определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 15.01.2009 г. - 30.09.2009 г. в размер на 9 656,13 лв. и съответните лихви за забава; 3. определен допълнителен подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 22,55 лв., за 2008 г. в размер на 717,89 лв., за 2009 г. в размер на 533,08 лв. и 4. в частта за определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 429,55 лв. С това решение съдът е осъдил страните да заплатят разноски както следва: жалбоподателя на Д"ОДОП"гр. В. Търново в размер на 1 232,95 лв. и Д"ОДОП"-гр. В. Търново на жалбоподателя в размер на 786,91 лв. Решението на първоинстанционния съд е отменено с решение № 10994 от 21.10.2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12768/2014 г. в отменителната му част, както и в частта, в която Д"ОДОП"- В. Търново е осъдена за разноски в полза на жалбоподателя и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Като необжалвано, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта му, в която жалбата против ревизионния акт е отхвърлена в частта за определени задължения за ДДС в размер на 19 120,61 лв. и съответни лихви за забава, както и в частта за разликата от 2 429,55 лв. до 4734,10 лв. за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. ведно със съответните лихви за забава. Решението е влязло в сила и в осъдителната част, в която жалбоподателя на Д"ОДОП"гр. В. Търново в размер на 1 232,95 лв. Отменената част от първоинстанционното решение е предмет на разглеждане в решението по адм. д. № 740/2015 г. на административния съд, така и на настоящето делото. Тя е предмет на разглеждане и по отношение на разноските за касационното производство по адм. д. № 12768/2014 г. на ВАС съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. От данните по делото е видно, че жалбоподателят ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д." е направил общо разноски в размер на 4550 лв., разпределени както следва: 50 лв. държавна такса за обжалване пред първоинстанционния съд; 1100 лв. депозит за вещи лица по адм. д. № 579/13 г.; 400 лв. за вещо лице по адм. д. № 740/15 г. и 3000 лв. адвокатски хонорар за адв. Брешкова по пълномощното на л. 68 от адм. д. № 740/15 г. Не следва да бъдат приети поради липса на доказателства за извършено плащане по банков път на разхода от 3 000 лв. за адвокатски хонорар на адв. дружество Т. И. - Е. Д. - л. 65 от адм. д. № 579/13 г., както и разхода от 4 000 лв. по договора за адвокатска защита с адвокатското дружество на л. 69 от адм. д. № 740/15 г. - забрана по чл. 161, ал. 1 ДОПК. При общ обжалваем интерес от 96 005,92 лв. и уважена част от жалбата в размер на 33 206,59 лв. / в това число и лихви, определени като размер по просто тройно правило само и единствено за нуждите за определяне на разноските, на жалбоподателя ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д." се следват разноски общо в размер на 1 581,96 лв. за всички инстанции. Върху отхвърлената част от жалбата в размер общо на 62 799,33 лв. на Д"ОДОП"-гр. В. Търново се следват разноски за трите инстанции - две касационни и една първоинстанционна общо в размер на 6034,95 лв., от които 2 413,98 лв. за първата инстанция /чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по 1810,49 лв. за всяка от двете касационни инстанции - чл. 9, ал. 1 от същата наредба. Или по компенсация ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д." следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. Търново разноски по делото за всички инстанции в размер на 4 452,99 лв. Като неправилно, решението на административния съд следва да бъде отменено в частта му, в която Д"ОДОП"-гр. В. Търново е осъдена да заплати на ЕТ "Георгиев - Ветеринарен фелдшер - М. Д." разноски по делото в размер на 6 346,74 лв. Водим от горното и на осн. ч чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,