Определение № 2358 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 307, ал. 1 от ГПК. Подадена е молба от Г. Д. П. за отмяна на осн. чл. 304 ГПК на влезлите в сила Решение №260293 от 11.06.2021г., постановено по гр. д. №2625/2018г. по описа на Районен съд Казанлък, Решение №260400 от 08.10.2021г., постановено по гр. д. №2625/2018г. по описа на Районен съд Казанлък, Решение №260019 от 19.06.2023г., постановено по гр. д. №2625/2018г. по описа на Районен съд Казанлък и Решение №260021 от 20.11.2023г., постановено по гр. д. №2625/2018г. по описа на Районен съд Казанлък, с който собствения и имот с идентификатор [№], представляващ нива в местността „БАКАРДЖА“ с площ 2,843 дка, в землището на [населено място], общ. П. Баня е допуснат до делба и възложен в дял на Н. Р.. Молителката твърди, че с договор за замяна от 05.12.2017г., обективиран в нотариален придобила от „БИОФОРМ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] собствеността върху посочения имот. Случайно узнала, че с влязло в сила решение №260021 от 20.11.2023г., постановено по гр. дело №2625/2018г. по описа на Районен съд Казанлък, процесният имот е възложен в дял на Н. Н. Р., ЕГН [ЕГН] по иск делба, предявен на 15.10.2018г. от Н. Н. Р. против Т. В. А., Т. С. М., Н. П. Д., М. С. Д. и „БИОФОРМ“ ЕООД ЕИК[ЕИК], като с друго решение № 260293 от 11.06.2021г. по същото дело, съдът е обявил по отношение на съделителите и „БИОФОРМ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] за относително недействителна сделката, с която „БИОФОРМ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор [№] в местността „БАКАРДЖА“ с площ 2,843 дка, в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 73540, общ. П. Баня, съставляващ имот № 078011 по плана за земеразделяне, която е била обективирана в Нотариален акт, вписан под № 187, том 16, дело 3428 с вх. № 4828 от 24.07.2017г. на Службата по вписванията [населено място]. Молителката счита, че като собственик на процесния недвижим имот, е обвързана от така постановените от PC К. решения и се явява необходим другар на праводателя си „БИОФОРМ“ ЕООД ЕИК[ЕИК], което дружество е било привлечено и е участвало като ответник по иска по чл. 76 ЗН. Прогласената относителна недействителност на договора за покупко- продажба цели да върне дареното недвижимо имущество в патримониума на участниците в делото за делба, част от които са се разпоредили с него преди това, за да бъде прибавена в масата на наследството. По този начин влязлото в сила решение я обвързва в качеството ѝ на необходим другар на страната на ответника предвид еднаквостта на материално-правното им положение, тъй като тя черпи правата си от обявената за относително недействителна разпоредителна сделка. Предвид изложеното моли посочените влезли в сила решения да бъдат отменени на осн. чл. 304 ГПК, тъй като формираната сила на пресъдено нещо засяга нейни имуществени интереси. Тя е следвало да участва по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, но правото ѝ на иск, респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Ответникът по молбата Т. В. А., депозира становище за недопустимост на молбата поради липсата на наведени твърдения и представени доказателства кога молителката е узнала за постановените решения. Счита молбата за недопустима, тъй като е подадена извън срока чл. 305 ГПК. Останалите ответниците по молбата не са депозирали отговори на същата. Върховният касационен съд, като обсъди на основание чл. 307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Допустимостта на молбата за отмяна се преценява с оглед посоченото в нея основание и качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респективно от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК. На отмяна по този ред подлежат поначало съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това особено извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове обаче е процесуално допустимо, само когато за молителя не съществува друг установен от закона процесуален ред за съдебна защита /в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 2 и мотивите към нея от ППВС №2/29.09.1977г., които не са изгубили значение/. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК молба за отмяна на посочените в нея основания може да подава заинтересованата страна, т. е. участвало в производството по делото лице. В случая се установява, че молителката Г. П. чрез договор за замяна от 05.12.2017г. е придобила от „Биоформ“ ЕООД процесната нива с площ 2.843 дка, представляваща имот 078011, посочена под №14 в нотариален акт за замяна на недвижими имот №18, том V, рег. №7755 от 2017г. Безспорно е, че не е била конституирана, нито е участвала в съдебното производство по гр.д. №2625/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък, образувано по искове за делба и за отмяна на разпоредителни сделки на осн. чл. 76 ЗН, предявени на 15.10.2018г. от Н. Р., предвид което основанията за отмяна, посочени в чл. 303, ал.1 ГПК не могат да намерят приложение. Според чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - между молителката и съделителите по гр. дело №2625/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък не е налице необходимо другарство по следните съображения: Решението по допускане на делбата, с което е обявена и относителната недействителност сделката, с която част от съделителите са продали на „Биоформ“ ЕООД своите ид. части от делбените имоти не може да бъде противопоставено на молителката, която не е била страна по делото и не може да бъде обвързан от силата на присъдено нещо доколкото субективните предели на решението обвързват противопоставените страни. Според разпоредбата на чл. 298, ал.2 ГПК силата на присъдено нещо се разпростира и по отношение на универсалните и частни правоприемници на страните. Обвързаността от силата на пресъдено нещо поради правоприемство предпоставя правоприемството да е настъпило след формирането на силата на присъдено нещо или в течение на висящия процес по иска. В случая молителката е придобила имота от ответника по иска по чл. 76 ЗН преди предявяване на исковете за делба и за относителна недействителност, преди да е постановено решение по тях и преди вписване на исковата молба, с която е бил заявен спорът относно това право, предвид което постановеното решение не може да ѝ бъде противопоставено. По отношение на решението в частта му, с която се допуска делба, също не се установява хипотезата на необходимо другарство. При твърдение за наличие на самостоятелни права върху имота, предмет на делбата, неучаствалото в делбеното производство лице разполага с възможността да предяви свой самостоятелен иск за делба или иск за установяване на правата си, но не и с правото да иска отмяна на делбеното решение. Съдебните актове по допускането и извършването на нищожната съдебна делба, макар и влезли в сила, не обвързват със силата на пресъдено нещо неучаствалите в делбеното производство съсобственици, тъй като нищожната делба не е породила целените с нея материалноправни последици - съсобствеността между действителните съсобственици не е прекратена. На тази абсолютна нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 от ЗН може да се позове всеки, който има правен интерес от това, т. е. всеки от действителните съсобственици. От изложеното следва, че когато съдебната делба е допусната, респ. извършена без участието в делбеното производство на някой от действителните съсобственици, за всеки от тях съществува друг процесуален - исков ред за съдебна защита, поради което молбата за отмяна на това основание на такъв влязъл в сила съдебен акт по допускането или извършването на съдебната делба, е процесуално недопустима. След като постановеното по делото решение няма сила спрямо молителката по смисъла на чл. 304 ГПК, следва да се приеме, че същата няма качеството на трето лице, разполагащо с правото да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения, подадената молба за отмяна на влезлите в сила, постановени в делбеното производство по гр. д. №2625/2018г. по описа на Районен съд Казанлък Решение №260293 от 11.06.2021г., Решение №260400 от 08.10.2021г., Решение №260019 от 19.06.2023г. и и Решение №260021 от 20.11.2023г., е процесуално недопустима, и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Воден от горното, съдът