Определение № 9951 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9528/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Южноцентрално държавно предприятие“ /ЮЦДП/, гр. Смолян, представлявано от директора, чрез юрк. Агушева, срещу определение № 3724 от 11.08.2026 г., постановено по адм. дело № 815/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С определението е оставена без разглеждане жалбата на предприятието срещу Уведомление изх. № 24-30057 от 09.06.2026 г. на началника на СГКК – Пазарджик и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Развиват се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е смесил общата норма на чл. 27, ал. 6 от Закона за горите /ЗГ/ за представителството на държавата по дела за горски територии – държавна собственост със специалното право на управление, което предприятието притежава по чл. 163, ал. 1 от ЗГ. Поддържа се, че поземлени имоти с идентификатори 02837.503.371 и 02837.503.372 са предоставени за управление на ЮЦДП и, че то е заинтересовано лице по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Заинтересованата страна - А. Г., чрез адв. Димов, в писмен отговор оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на „Южноцентрално държавно предприятие“, гр. Смолян срещу Уведомление изх. № 24-30057 от 09.06.2026 г. на началника на СГКК – Пазарджик за извършено изменение в кадастралния регистър, с което Държавата, в лицето на Министерството на земеделието и храните, е заличена като собственик на ПИ с идентификатори 02837.503.371 и 02837.503.372 по КККР на гр.Батак.. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, съдът е приел, че по силата на чл. 31 ГПК и чл. 27, ал. 6 от ЗГ държавата се представлява по дела, отнасящи се до горски територии – държавна собственост, от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него лице. Според съда чл. 163, ал. 1 от ЗГ урежда управлението на тези територии, но не предвижда държавното предприятие да е процесуален представител на държавата по такива дела, независимо че е юридическо лице и е правосубектно.. Определението е неправилно. Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри и отказите за тяхното извършване подлежат на обжалване по реда на АПК. Право на оспорване имат заинтересованите лица. Легалната дефиниция в § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР определя като такива собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – лицата, на които тези права са предоставени. Чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ предвижда за управление на горските територии – държавна собственост, да се създават държавни предприятия, които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Разпоредбите на чл. 31 от ГПК и чл. 27, ал. 6 от ЗГ определят кой представлява държавата пред съда в качеството ѝ на собственик. Те не изключват процесуалната легитимация на юридическото лице, на което е предоставено управлението на имота и което защитава собствен правен интерес от оспорването. Когато поземлен имот е предоставен за управление на държавно предприятие, именно то е юридическото лице, което има правен интерес да оспори акт на началника на СГКК, засягащ имота. Предприятието, създадено по този ред, в чийто район на управление попадат и процесните имоти, е „Южноцентрално държавно предприятие“ със седалище в гр. Смолян. Именно то е първоинстанционен жалбоподател и настоящ частен такъв. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят ЮЦДП, въпреки, че е правосубектно лице, не може да представлява Държавата по дела, които се отнасят до горски територии, предоставени му за управление, е неправилен. Като е прекратил производството на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, преграждащ пътя на съдебната защита срещу процесното уведомление. Определението следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд с оглед окончателния изход от спора.