Определение № 2670 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3050/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК и чл. 282, ал. 5 ГПК. По молбата по чл. 248 ГПК Подадена е молба вх. № 7034/23.04.2024 г., от Е. М. Р., чрез процесуалния й представител адв. М. Д., с искане за изменение на постановеното в производството по чл.288 ГПК определение, в частта за разноските. Поддържа се, че е подаден отговор срещу касационната жалба на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, и че след като тази жалба не е допусната до разглеждане има право на възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ. Затова моли постановеното по делото определение да бъде изменено в частта за разноските, като се постанови изричен диспозитив, с който да бъде осъден да й заплати на осн. чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на не по-малко от 2794 лв. Ответникът по молбата ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, представлявано от адв. Т. Т., изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че съдебните разноски за обжалване на въззивното решение следва да останат за страните така както са сторени с оглед на това, че решението не е допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби. С определение № 1271 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 3050/2023 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 46/10.02.2023 г. по в. т. д. № 564/2022 г. на Апелативен съд - В., в частта в която е потвърдено решение № 28 от 20.06.2022г. по т.д. № 100/2021 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта, с която исковете предявени от Е. М. Р. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. М. М. с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени за разликата над присъдените с въззивното решение суми в размер на 115 000 лв. до претендираните размери от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2021 г. до окончателното им изплащане. С него е разпределена отговорността за дължимите по делото такси и разноски. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Касационното производство е образувано по жалби и на двете насрещни страни. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е обжалвало въззивното решение, с което искът срещу него е уважен за сумата 115 000 лв. Е. М. Р. е обжалвала това решение в частта му, в която искът е отхвърлен за разликата над 115 000 лв. до претендираните размери от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2021 г. до окончателното им изплащане. И по двете жалби съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Прието е също, че с оглед този резултат разноските за касационното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Съдът не намира основание да се отклони от тези съображения, още повече, че съдът не е длъжен да приложи Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, при определянето на възнаграждението по чл.38 ЗА. Предвид изложеното, отправеното до съда искане за изменение на постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение, следва да се остави без уважение. По молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК Подадена е молба вх. № 5853/03.04.2024 г., от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Т. Т., с искане за превеждане по посочената в молбата сметка, сумата в размер на 51 000 лв., внесена като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение № 46/10.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 564/2022 г. по описа на Апелативен съд- В.. Ответникът по молбата Е. М. Р. не е изразил становище по същата. Като прецени приложените към молбата писмени доказателства състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С Определение № 291 от 24.02.2023 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение по ч. гр. дело № 762/2023 г. е спряно предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно 46/10.02.2023 г. по в. т. д. № 564/2022 г. на Апелативен съд - В., по молба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на основание чл. 282 ГПК. Видно от платежно нареждане от 15.02.2023 г. молителят, е представил гаранция в размер на 51 000 лв. /петдесет и една хиляди лева/, внесена по сметка на Върховния касационен съд. С определение № 1271 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 3050/2023 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 46/10.02.2023 г. по т. д. № 564/2022 г. на Апелативен съд - В., което определение е окончателно и е влязло в сила. Видно от представените по делото доказателства- платежно нареждане от 15.02.2023 г. и 28.03.2024 г., молителят е изплатил дължимите суми съгласно влязлото в сила решение № 46 от 10.02.2023 г по в. т. д. № 564/2019 г. на Апелативен съд- В.. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна, която не е взела становище. Не е представила доказателства в срока по чл. 282, ал.4 ГПК да е предявила иск за вреди от забавеното изпълнение на влязлото в сила решение и не е възразила срещу искането на молителя внесеното от него обезпечение да му бъде върнато. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 282, ал. 4 ГПК, поради което внесената от същия гаранция в размер на 51 000 лв. /петдесет и една хиляди лева/, следва да бъде освободена. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,