Определение № 10270 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Д. Д. Г. и Т. Н. Г. против прекратително определение №31228/ 6.08.2026 г. по адм.д.№ 8655/ 2026 г. по описа на АССГ. Искат отмяна на определението с твърдение, че няма идентичност между адм. д. № 8655/2026 г. и адм. д. № 8279/ 2026 г., по описа на АССГ, защото по второто дело съдебното производство е прекратено по жалбата на Т. Н. Г., а определението не е влязло в сила. По настоящото съдебно производство такова прекратяване няма. Развива подробни съображения за участието на Т. Г. в административното производство. Не спори, че и двете дела са образувани въз основа на едно и също първоначално оспорване, обяснява, че жалбоподателите не са подали две отделни жалби с намерение да се образуват две отделни съдебни дела. Посочва, че предмет на оспорване и по двете дела са писма изх.№ АСД-09-354/ 18.06.2026 г. и изх.№ АСД-09-368/ 25.06.2026 г. издадени от директора на 20 ОУ "Тодор Минков", гр. София в производснтво по чл.15 от Регламент 2016/679. Причината за образуване на две дела е, че жалбата срещу отказ на директора на 20 ОУ е изпратена чрез администратора на лични данни и чрез РУО София- град, като различните органи са препратили жалбата на АССГ и в резултат са образувани две дела, независимо от волята на жалбоподателите. Въпреки изложеното намират, че чл.159, т.7 от АПК е приложен неправилно. С молба от 11.09.2026 г. частната жалба на Д. Д. Г. е оттеглена, а се поддържа само частна жалба от името на Т. Н. Г.. Ответната страна не е изразила становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Предвид направеното оттегляне на частната жалба от Д. Г., частната му жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 5 АПК, а делото по отношение на този жалбоподател следва да бъде прекратено. Частната жалба на Т. Н. Г. е неоснователна по следните съображения: От данните по делото и от справката по адм.д.№ 8279/ 2026 г. по описа на АССГ е видно, че и двете съдебни производства са образувани въз основа на жалба, подадена от името на Д. Д. Г. и Т. Н. Г. против писма изх. № АСД-09-354/ 18.06.2026 г. и изх. № АСД-09-368/ 25.06.2026 г., издадени от директора на 20 ОУ "Тодор Минков", гр. София. Правните изводи на първоинстанционния съд за наличието на основание по чл.159, т. 7 от АПК са правилни. Разпоредбата задължава съда да прекрати дело, когато вече има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Жалбоподателите и по двете дела са Д. Д. Г. и Т. Н. Г., като предметът на оспорване са едни и същи откази с изх.№ АСД-09-354/ 18.06.2026 г. и изх.№ АСД-09-368/ 25.06.2026 г. издадени от директора на 20 ОУ "Тодор Минков". Целта на разпоредбата е да се препятства възможността за постановяване на противоречиви резултати по идентични дела. Причината за образуване в две различни дела на една и съща жалба, с едни и същи жалбоподатели, с един и същ предмет и искане е без значение. Наличието на друго дело, със същия предмет, основание и страни, което предхожда настоящето, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по последващото дело, съгласно чл. 159, т. 7 от АПК. Като е констатирал тази недопустимост, съдът е приложил правилно закона и определението му се явява законосъобразно. Проверката, която съдът е осъществил по адм.д.№ 8279/2026 г. по описа на АССГ по допустимостта на жалбата на Т. Н. Г. няма никакво отношение към идентичността на делата. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 5 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение