Определение № 552 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3260/2014 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. Б. Р. срещу определение № 160/23.04.2014 г., постановено от състав на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, по гр.д. № 1395/2013 г. С него е върната частна жалба вх. № 2833/21.03.2014 г. на С. Р.. Р. иска отмяна на определението. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 28.03.2014 г. администрпиращият съд по касационно гр.д. № 1395/2013 г. е оставил без движение частна жалба на С. Р. против съдебен акт, постановен по същото касационно дело, с указание да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства, че е внесъл по сметка на Върховен касационен съд дължимата държавна такса от 15 лв. Не е последвало изпълнение в срок и администриращият съд е върнал частната жалба с определение от 23.04.2014 г. Това определение е правилно. Към частната жалба, предмет на настоящото производство, е представено доказателство, че Р. е внесъл дължимата държавна такса, но няма спор, че не е изпълнил изрично даденото му указание да представи в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК и копието от банковото бордеро, удостоверяващо изпълнението. При тези данни, точно е приложена разпоредбата на чл.275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ГПК. Точно изпълнение на даденото от съда указание е внасянето на посочената сума като държавна такса по сметка на ВКС, както и представяне на доказателства за плащането – чрез представяне на банковото бордеро лично, в канцеларията на съда, или изпращането му по пощата, което също трябва да е сторено в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. В случая, доказателствата за извършено плащане на държавната такса са представени по делото много след изтичане на преклузивния срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, а съгласно чл. 100, ал. 3 ГПК, при неотстраняване на нередовността в указания срок, процесуалното действие се смята за неизвършено. В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение