Определение № 1136 от 08.05.2024 г. на ВКС по д. № 453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дайв М“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 294/06.02.2024г. по възз.ч.т.д.№ 280/2024г. на Апелативен съд - София.С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане частната жалба на „Дайв М“ ЕООД срещу определение № 49/04.01.2024г. по т.д.№ 2359/2023г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е основано на неправилните изводи, че производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията е охранително, предвид разпоредбата на чл.25, ал.4, изр.1 ЗТРРЮЛНЦ, която препраща към Глава 21 „Обжалване на определенията“ по ГПК, а решението на съда е необжалваемо, предвид разпоредбата на чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за даване на указания за разглеждане на подадената частна жалба по същество. Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 1612/22.12.2023г. по т.д.№ 2359/2023г. на СГС, постановено по жалба на „Дайв М“ ЕООД, е отменен отказът на длъжностно лице по регистрацията при АВ -ТРРЮЛНЦ да извърши исканото от „Дайв М“ ЕООД вписване и са дадени указания на длръжностното лице по регистрацията да извърши вписването. Подадената от „Дайв М“ ЕООД молба от 02.01.2014г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставена без уважение с определение № 49/04.01.2024г. по т.д.№ 2359/2023г. на СГС. Срещу определение № 49/04.01.2024г. по т.д.№ 2359/2023г. на СГС е подадена частна жалба на „Дайв М“ЕООД, която е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение.За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.Относно обжалваемостта на акта съставът на апелативния съд е възприел даденото разрешение в определение № 903 от 30.10.2023г. на ВКС по ч.т.д. № 1573/2023г., I т.о. Крайните изводи в обжалваното определение следва да бъдат споделени, по следните съображения: Формираната практика на ВКС (ч.т.д.№ 1068/2023г., ч.т.д. № 2250 по описа за 2021г., ч.т.д. № 1250/2021г., I т.о., ч.т.д. № 1603/2021г., I т.о., ч. т. д. № 1292/2021г., I т.о., ч.т.д. № 1641/2021г., I т.о., ч.т.д. № 1409/2021, II т.о., ч.т.д. № 2176/2021г., II т.о.), последователно приема, че с извеждането след 01.01.2008г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането ѝ на Агенция по вписванията със ЗТР (обн. ДВ бр. 34/2006г., в сила от 01.01.2008г.) на регистърното производство се отнема единствено характеристиката му на съдебно, докато останалите белези на охранително производство – чл. 530 и сл. ГПК – остават.Съображенията за това са, че отсъстват съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и правната уредба, създадена със ЗТР. Регистърното производство по Глава II, чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ е безспорно и едностранно.То започва по молба на оправомощено лице – чл. 13 и чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин има право дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания – чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице, за осъществяване на предоставени му със закона права, като чрез вписването на обстоятелства (чл. 4), обявяването на актове (чл. 5) или заличаване на вписвания по партидата на съответния субект, се охранява интересът му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването (чл. 7, чл. 8, чл. 9), т. е. реализират се изгодни за него правни последици, без с крайния акт да се засяга чужда правна сфера. Поради това, на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрацията – чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото той възпрепятства постигане на целения от заявителя правен резултат. Характеристиката на регистърното производство по Глава II, чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ като едностранно се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствена страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, и по тази причина само той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно – в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството, което в първия случай приключва с окончателно и неподлежащо на обжалване съдебно решение, което съдът изпраща на Агенцията по вписванията със задължителни указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а във втория случай – с решение, което подлежи на обжалване от заявителя пред съответния апелативен съд (чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ). В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието ѝ като такава е лишено от законово основание. След като Агенция по вписванията няма качеството на страна, тя няма право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказът на длъжностното лице по регистрация, а е задължена да изпълни дадените с решението указания по повод на незаконосъобразно отказаното вписване, заличаване или обявяване. Възприетото разрешение е в синхрон с правната уредба на вписването на юридически лица, съдържаща се в Глава LV на действащия ГПК, в която възможност за обжалване е предвидена единствено по отношение на отказа за вписване – чл. 606 ГПК, право на жалба срещу който има само лицето, поискало вписването. Изводът, че регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, се подкрепя и от съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. И с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ (в частност – ал. 2, ал. 4 и ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ), обн. в ДВ бр. 105/2020г., на Агенция по вписванията не се признава качеството на страна в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ с право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя отказ на длъжностното лице по регистрация да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване.Предвидената с изменението на ал. 2 възможност Агенцията по вписванията да подаде отговор по жалбата с представяне на писмени доказателства, без обвързване на съда със задължение да конституира Агенцията като страна в производството по обжалване, е резултат от несъвършена законодателна уредба, която не подлежи на разширително тълкуване в посока признаване на качеството „страна“ в полза на агенцията. Новата редакция на ал. 4, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, също не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа агенцията придобива качеството на страна и е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд. Доколкото производството по обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване е уредено като производство за защита на правото на заявителя да постигне целения със заявлението резултат и неговият изход, включително при отмяна на отказа, то по никакъв начин не засяга правната сфера на Агенцията като субект на правото. При липса на законодателна промяна по отношение на едностранния характер и режима на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изискването на ал. 4 за съобщаване на решението на агенцията следва да се тълкува единствено като изискване за информиране на агенцията относно резултата от обжалването за целите, посочени в чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и също като ал. 2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея – подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда, са обусловени от възложената ѝ със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, съгласно което разноските са за сметка на единствената страна в производството – молител, съответно заявител. Предвид едностранния и охранителен характер на производството и в съдебната му фаза, в което Агенцията по вписванията няма качеството на страна, респ. не притежава активна процесуална легитимация да атакува съдебния акт за отмяна на отказа ѝ да извърши вписване/заличаване/обявяване, този акт е необжалваем и окончателен.Такъв е и разглежданият случай, в който по жалбата на молителя е постановено решение за отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване. Предвид необжалваемостта на съдебния акт за отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване, по арг. от чл.248, ал.3 ГПК, е необжалваемо и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК за неговото изменение или допълване в частта за разноските. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: