Определение № 399 от 05.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 811/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на Н. Г. М. – синдик на “Градски транспорт Пловдив” АД – в несъстоятелност, срещу разпореждане № 338/07.03.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на синдика против определение № 28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, поради касационна необжалваемост на същото. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на разпореждането, аргументирани с недопустимост на атакуваното с върнатата частна касационна жалба определение № 28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, като постановено по частна жалба, против Постановление за възлагане на движими вещи, от публична продан с тайно наддаване, по реда на чл. 717в ТЗ, на страна - „Аник Комерс„ ЕАД, която няма право да го обжалва, поради невнесен депозит за насрочената публична продан на имуществени права от масата на несъстоятелността на „Градски транспорт Пловдив „АД / н. /. Жалбоподателят атакува разпореждането за връщане на частната му касационна жалба и поради неправилност на обжалваното определение, за което сочи, че е постановено в противоречие с определения на ВКС в идентични хипотези. Посочва още, че определението, срещу което е подадена върнатата частна касационна жалба, е неправилно, тъй като съдът при постановяването му е вменил задължения на синдика, които не са регламентирани в нормата на чл. 717а ТЗ. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след, като прецени данните по делото, приема следното: С разпореждането на Пловдивски апелативен съд, предмет на обжалване, е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 776/01.02.2023 г. срещу определение № 28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на същия съд, с което е отменено постановление за възлагане № 260023/20.07.2022 г. по т.д. № 912/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, на движими вещи от масата на несъстоятелността на „ Градски транспорт Пловдив„ АД /н./, в резултат на проведена публична продан, с тайно наддаване, по реда на чл.717в ТЗ. Съдът е съобразил, че този акт, постановен на основание чл. 717з, ал. 1 ТЗ, не е сред изчерпателно изброените в чл. 613а ТЗ актове, подлежащи на касационно обжалване, поради което частна касационна жалба срещу него е недопустима. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване, в качеството на преграждащ, съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. По същество е неоснователна. Съгласно задължителните разяснения в т.6 от ТР №1/2017 от 03.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС обжалваемостта на съдебните актове в производството по несъстоятелност винаги е предмет на изрична регламентация, с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ. В чл. 613а, ал.1 от ТЗ са изброени изчерпателно актовете /решения и определения/, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред на ГПК. По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване. Постановлението за възлагане на Пловдивски окръжен съд е акт на съда по несъстоятелността, който не е сред изрично изброените в чл. 613а ал.1 ТЗ и затова не подлежи на касационно обжалване по общия ред на ГПК. Нещо повече, с оглед вида на атакувания акт / различен от решение и определение на съда по несъстоятелността, макар издаван от същия /, чл. 717з ал. 3 ТЗ изрично предвижда обжалваемостта му пред апелативния съд. Тази изрична норма не може да се приеме като отклонение от преждекоментираното правило на чл. 613а ал. 3 ТЗ, а следва да се възприема със смисъла на потвърждаване, че реда за обжалваемост на постановленията за възлагане в универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност, следва реда на обжалваемост на постановленията за възлагане в принудителното изпълнение по ГПК / чл. 437 ал. 4 пр. второ ГПК / - едноинстанционно. Предвиденият в Търговския закон инстанционен контрол в случая е изчерпан, с постановяване на въззивния акт от Пловдивския апелативен съд, с който е разгледана по същество жалбата на „Аник Комерс“ АД срещу процесното постановление за възлагане. Изложените от жалбоподателя аргументи относно недопустимостта, евентуално неправилността на определение № 28/23.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 800/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, са изцяло ирелевантни за настоящото производство, чиято цел е контрол за законосъобразност на разпореждането за връщане на подадената частна касационна жалба срещу същото. Частната касационна жалба се явява недопустима и като такава подлежи на връщане, поради което атакуваното разпореждане следва да се потвърди, като правилно. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение