Определение № 8976 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2024 г.
ВАСПето отделение30.09.2025 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОСЪЖДА К. В. М., [ЕГН], да заплати на Комисия за защита от личните данни юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
Мотиви
Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С молба от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез пълномощник М. Райчева, е поискано допълване на решение № 5379/22.05.2025 г. по адм. д.№ 12137/2024 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта за разноските. Молителят твърди, че своевременно в писмено становище от 04.03.2025 г. е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците К. В. М. и Българска народна банка, надлежно уведомени, не представят становища по направеното искане. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема за установено следното: С решение № 5379/22.05.2025 г. по настоящото дело по описа на ВАС, Пето отделение, е оставено в сила решение № 22925/11.11.2025 г. по адм. д.№ 7322/2024 г. по описа на Административен съд София- град. С решението К. В. М. е осъден да заплати на Българска народна банка разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева., Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С писмено становище от 04.03.2025 г. процесуалния представител на ответника по касация КЗЛД е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП По изложените съображения и с оглед изхода на спора, съдът намира, че са налице основанията за присъждане на поисканите разноски, като бъде осъден К. В. М., да заплати 200 (двеста) лева, направени от КЗЛД разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд,