Определение № 1071 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на София П. Ж., действаща като ЕТ „София-Т-София Танева“ против разпореждане № 702 от 09.02.2023 г. на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. № 2652/2022 г., с което е върната молба от 07.02.2023 г., подадена от настоящия жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение №1365/07.11.2022 г. по в.гр.д. № 2652/2022 г. на Окръжен съд Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като администриращият молбата за отмяна съд не е компетентен да преценява дали молбата е допустима. Последният, с оглед разпоредбата чл.306, ал.1 ГПК, която препраща към тези на чл.260 и чл.261 ГПК е компетентен да се произнася само по редовността на молбата за отмяна, вкл. с правомощието да върне подадената молба при неотстраняване в срок на нередовностите й. Ответникът по жалбата – „Юробанк България“ АД, чрез юрк. С. Т. оспорва същата, като поддържа, че постановеното от окръжния съд решение по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане, Окръжен съд Пловдив е приел, че с молбата се иска отмяна на съдебно решение, постановено по реда на чл.437 ГПК, а съгласно разрешението, дадено в т.3 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, поради което молбата се явява недопустима и следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е неправилно. В създадената по приложението на чл.306 ГПК задължителна съдебна практика – т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е направено ясно разграничение между правомощията на администриращия молбата за отмяна съд и разглеждащия същата Върховен касационен съд. Проверката за редовност на молбата за отмяна, осъществявана от първоинстанционния съд обхваща само реквизитите, посочени в чл.260 и чл.261 ГПК, както и наличието на мотивирано изложение. Същевременно, правомощието на администриращия съд за връщане на молбата за отмяна при условията на чл.306, ал.2 ГПК, може да се упражни само, ако след като са дадени указания за отстраняване на нередовности по молбата за отмяна, страната не ги е изпълнила. Проверката за допустимост на молбата за отмяна обаче, е изцяло в правомощията на ВКС, съгласно нормата на чл.307 ГПК. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че проверката за допустимост на молбата за отмяна обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по чл.303 ГПК, изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна и дали молбата за отмяна е редовна. В случая администриращия молбата за отмяна съд е надхвърлил правомощията си и постановявайки разпореждане за връщане на молбата като недопустима, се е произнесъл по въпрос, който е изцяло в компетентността на ВКС. Ето защо, обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото да се върне Окръжен съд Пловдив за надлежно администриране на молбата за отмяна. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение