Решение № 7499 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби – на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и на „Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 2613/24.01.2025 г. по адм. дело № 6148/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил Решение № Ж-456/22.05.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13-273-17/12.02.2024 г., подадена от „ЛОНГ МАН“ ООД гр. Варна, срещу „Електроразпределение Север“ АД, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания. С определение № 5295/17.02.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, съдът е допълнил решението в частта относно разноските, като е осъдил КЕВР да заплати на „ЛОНГ МАН“ ООД сумата 3186,50 лв. В касационната жалба на КЕВР се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се доводи, че Комисията е изпълнила задълженията си по изясняване на фактите и правилно е приела, че не са налице предпоставките на чл. 26б от Закона за енергията от възобновяеми източници, тъй като заявеното изменение води до увеличаване на договорената присъединена мощност. Твърди се още, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, която установява обстоятелства, възникнали след издаване на административния акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу Решение № Ж-456/22.05.2024 г. бъде отхвърлена. Претендират се разноски. В касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД също се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че още от съдържанието на заявлението на „ЛОНГ МАН“ ООД е било видно, че не е изпълнено условието на чл. 26б ЗЕВИ за запазване на договорената присъединена мощност, поради което отказът за подписване на допълнително споразумение е законосъобразен. Оспорват се изводите на съда относно допуснатите процесуални нарушения при постановяване на решението на КЕВР. Иска се решението да бъде отменено и жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Срещу определение № 5295/17.02.2025 г. е депозирана частната жалба, с която КЕВР поддържа, че съдът неправилно е уважил искането за допълване на решението в частта за разноските, като е присъдил допълнително адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Твърди се, че своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което не е било съобразено. Иска се определението да бъде отменено. Ответникът по касационните и частната жалба – „ЛОНГ МАН“ ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите като неоснователни. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, неизяснена фактическа обстановка и неизпълнение на задължението на КЕВР да извърши собствена проверка по подадената жалба, вместо механично да възприеме становището на мрежовия оператор. Счита, че правилно преписката е върната за ново произнасяне, както и че определението по чл. 248 ГПК е законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд намира касационните жалби за допустими, а разгледани по същество – за неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил Решение № Ж-456/22.05.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на „ЛОНГ МАН“ ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че мотивите на постановеното от КЕВР решение не съответстват на мотивите, изложени в отказа на „Електроразпределение Север“ АД, поради което не може да се установи кои са действителните фактически основания, въз основа на които административният орган е формирал волята си. Приел е, че това противоречие представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като административният акт не съдържа ясни и непротиворечиви мотиви. Съдът е намерил още, че КЕВР не е изпълнила задълженията си по чл. 35 АПК и чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., доколкото не е събрала всички относими доказателства и не е извършила самостоятелна проверка на релевантните за спора факти, а се е ограничила да възпроизведе становището на електроразпределителното дружество. Приел е, че неизясняването на фактическата обстановка е довело до постановяване на административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Поради това е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. С последващо определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е допълнил решението в частта относно разноските, като е приел, че макар в мотивите да е формирал воля за присъждането им, е пропуснал да постанови съответния диспозитив. Намерил е още, че допълнително внесеният депозит за възнаграждение на вещото лице представлява действително извършен разход, който следва да бъде възложен в тежест на ответника, както и че своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят доводите на двамата касатори, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на съдебния контрол е Решение № Ж-456/22.05.2024 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на „ЛОНГ МАН“ ООД срещу отказ на „Електроразпределение Север“ АД да подпише допълнително споразумение към договора за присъединяване по реда на чл. 26б ЗЕВИ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, основателен е изводът на съда за липса на достатъчно мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на административната преписка се установява, че отказът на „Електроразпределение Север“ АД е мотивиран с обстоятелството, че заявеното присъединяване касае различен вид енергиен източник – фотоволтаична централа към вече присъединена вятърна централа, докато в решението на КЕВР са изложени различни фактически основания, а именно, че със заявената фотоволтаична централа се увеличава договорената присъединена мощност. По този начин административният орган не е извършил самостоятелна преценка по предмета на спора, а е постановил акт с противоречиви фактически основания, които не позволяват да бъде установена действителната воля на органа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подобно противоречие представлява съществен порок на административния акт, тъй като препятства както упражняването на правото на защита на адресата, така и осъществяването на ефективен съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователни са възраженията на касаторите, че мотивите на решението могат да бъдат извлечени от приложените към преписката становища на електроразпределителното дружество. Съгласно трайно установената съдебна практика мотивите следва да съдържат собствените фактически и правни изводи на административния орган. Допустимо е препращане към други документи единствено когато от тях по несъмнен начин могат да бъдат установени съображенията, въз основа на които органът е формирал волята си. В случая подобно препращане не е налице. Напротив, изложените в решението мотиви се различават от тези, съдържащи се в първоначалния отказ на „Електроразпределение Север“ АД, което още веднъж обосновава извода за липса на ясни и непротиворечиви мотиви. На следващо място, правилно първоинстанционният съд е констатирал нарушение на чл. 35 АПК и чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Административният орган е бил длъжен да извърши собствена проверка по подадената жалба, да събере всички относими доказателства и едва след това да формира извод относно приложението на чл. 26б ЗЕВИ. От материалите по преписката е видно, че КЕВР практически е възприела изложеното в становището на мрежовия оператор, без да извърши самостоятелно изследване на спорните технически въпроси и без да анализира възраженията на жалбоподателя. Именно поради това първоинстанционният съд е приел, че Комисията не е изпълнила задълженията си по служебното начало, като не е изяснила всички относими факти и обстоятелства преди постановяване на административния акт. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че с постановеното решение първоинстанционният съд не е разрешил материалноправния спор относно приложението на чл. 26б ЗЕВИ, нито е дал задължителни указания относно крайния резултат от административното производство. Дадените указания се свеждат единствено до необходимостта КЕВР да изпълни задълженията си по чл. 35 АПК и чл. 144 от Наредба № 3/2013 г., като изясни всички релевантни факти и въз основа на тях постанови мотивиран административен акт. Следователно оплакванията на касаторите, насочени към правилността на бъдещата материалноправна преценка по чл. 26б ЗЕВИ, са ирелевантни към предмета на настоящото касационно производство. Не може да бъде възприето становището на касаторите, че допуснатата в съдебното производство съдебно-техническа експертиза е ирелевантна поради правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Действително законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. Първоинстанционният съд обаче не е използвал експертизата, за да подмени административната преценка относно материалноправните предпоставки на чл. 26б ЗЕВИ, а за да установи, че още в административното производство е съществувал технически въпрос, изискващ специални знания, който КЕВР изобщо не е изследвала. Следователно експертизата не служи за обосноваване на материалната незаконосъобразност на отказа, а единствено потвърждава извода за неизяснена фактическа обстановка към момента на постановяване на административния акт. Неоснователни са и доводите на касаторите относно приложението на чл. 26б ЗЕВИ. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е разрешил по същество материалноправния спор между страните и не е приел, че са били налице предпоставките за подписване на допълнително споразумение. Съдът единствено е констатирал, че КЕВР не е изпълнила задължението си да установи относимите факти и въз основа на тях да изложи мотивирани правни изводи относно наличието или липсата на предпоставките по чл. 26б ЗЕВИ. При констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила правилно първоинстанционният съд е отменил административния акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, без да разрешава вместо него спорните технически и правни въпроси. Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е допълнил постановеното по делото решение в частта относно разноските, като е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „ЛОНГ МАН“ ООД сумата 3186,50 лв., представляваща сторени по делото разноски. Определението е правилно. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът по искане на страната може да допълни постановеното решение в частта относно разноските, когато не се е произнесъл по своевременно заявено искане. В случая от съдържанието на първоинстанционното решение е видно, че съдът е формирал воля относно отговорността за разноските, като в мотивите изрично е приел, че с оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Независимо от това в диспозитива на решението липсва произнасяне по този въпрос. Следователно е налице непълнота на съдебния акт, която правилно е била отстранена по реда на чл. 248 ГПК. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно включването в общия размер на разноските на допълнително внесения депозит за възнаграждение на вещото лице. По делото е безспорно установено, че с определение на съда е определен допълнителен депозит за изготвената съдебно-техническа експертиза, който е внесен от жалбоподателя. Тези разноски са действително извършени, необходими са за събирането на допуснатото доказателство и представляват съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК, поради което правилно са възложени в тежест на загубилата спора страна. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател относно прекомерността на адвокатското възнаграждение. Действително такова възражение е направено своевременно, но правилно първоинстанционният съд е приел, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора. Производството е свързано с приложението на специалната уредба на чл. 26б ЗЕВИ и нормативната регламентация в областта на енергетиката, наложило е назначаването и изслушването на съдебно-техническа експертиза, както и обсъждането на специфични технически въпроси относно присъединяването на енергийни обекти към електроразпределителната мрежа. Осъществената процесуална защита не се отличава с ниска степен на фактическа или правна сложност, поради което липсват предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо правилно първоинстанционният съд е уважил молбата по чл. 248 ГПК и е допълнил решението в частта относно разноските. При този изход на производството частната жалба също е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на касационното производство и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът по касационните и частната жалба има право на разноски за настоящата инстанция. Направеното от касатора КЕВР възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Производството се отличава с фактическа и правна сложност, обусловена от приложението на специалната уредба в областта на енергетиката и възобновяемите енергийни източници, както и от необходимостта от изясняване на специфични технически въпроси посредством съдебно-техническа експертиза. Осъществената процесуална защита включва депозиране на подробен писмен отговор по касационните жалби и писмена защита, както и явяване в съдебно заседание. При тези данни договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и следва да бъде присъдено в пълния му размер, като заплащането му следва да се разпредели между КЕВР и „Електроразпределение Север“ АД. Сумата следва да бъде изчислена в евровата й равностойност – 920, 33 /деветстотин и двадесет евро и тридесет и три евроцента/ евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, а по частната жалба – чл. 248, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,