Определение № 9436 от 12.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2024 г.

Образувано е по частна жалба подадена от Т. С. С. и К. С. С. и двамата чрез адв.В. Чолаков от АК Бургас срещу Определение № 2932 от 11.04.2024 год. по адм. дело № 1127/2023 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане подадената жалба срещу Решение № 98 от 19.05.2023 год. на министъра на околната среда и водите и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане подадената от Т. С. С. и К. С. С. жалба срещу Решение № 98 от 19.05.2023 год. на министъра на околната среда и водите, с което по жалба на Сдружение за изследователски практики и по жалба на Българска Фондация за биоразнообразие е отменено Решение № БС-80-ЕО/06.04.2023 год. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас, с което е преценено да не се извършва екологична оценка за план „Изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 67800.54.28 по КК на град Созопол, община Созопол, с цел урегулиране на имота и отреждане „за сграда за отдих и курорт и допълващи дейности“ с възложител Т. С. и К. С.. Министърът на околната среда и водите е отменил решението на директора на РИОСВ Бургас като е приел, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са изложени в пълен обем фактическите основания обосновали издаването на акта, решението е прието в противоречие с чл.35 и чл.36 от АПК като не са събрани служебно всички относими доказателства в резултат, на което е нарушен основен принцип в административното производство. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд се е мотивирал със съображения, че оспореното решение, с което министъра на околната среда и водите се е произнесъл по жалбите не обективира волеизявление по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие. С административният акт въпросът за вземане на решение за извършване на екологична оценка не е разрешен по същество и не се е финализирала оценката за съвместимост на инвестиционното предложение. При това положение решението на министъра на околната среда и водите не подлежи на обжалване на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 97, ал. 2 АПК (въпросът не е решен по същество). Компетентен да реши този въпрос е директорът на РИОСВ Бургас, на който е следвало да се върне преписката. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че по силата на изричните процесуални разпоредби на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 97, ал. 2 от АПК на обжалване пред съда подлежат само тези актове на по-горестоящия административен орган, с които оспореният пред тях акт е изменен или отменен и въпросът е решен по същество. С решението на министъра на околната среда и водите въпросът да се извърши или не екологична оценка за план „Изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 67800.54.28 по КК на град Созопол, община Созопол, с цел урегулиране на имота и отреждане „за сграда за отдих и курорт и допълващи дейности“ с възложител Т. С. и К. С. не е разрешен по същество. Действително министърът на околната среда и водите в диспозитива на решението си не е постановил изрично връщане на преписката на директора на РИОСВ Бургас, но това не променя направения по-горе извод за липса на решение по съществото на спора. На основание чл.97, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на компетентния орган-директора на РИОСВ Бургас (чл.94, ал.2 от ЗООС. Издаденото от по-горестоящия административен орган решение е изключено от съдебен контрол и подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение