Определение № 4116 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Българска асоциация единство „Торевиеха“, вписана под № CV-01-053996-А в Регистъра на Асоциациите на Валенсианската общност със седалище и адрес в Кралство Испания, О. К., представлявана от своя председател М. Ц.(асоциацията) чрез процесуален представител срещу определение № 7298 от 04.03.2025 г., постановено по административно дело № 1551/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против заповед № РД09-1856/17.07.2024 г. на Министъра на образованието и науката и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. С частната жалба е направено и искане за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по същото дело определение № 5240 от 14.02.2025 г., с което е оставено без уважение искането ѝ за спиране на изпълнението на обжалваната заповед. След уведомяване на насрещната страна за постъпилата частна жалба по делото е постъпило възражение от Министъра на образованието и науката чрез процесуален представител, в която са изложени доводи за нейната основателност и се иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е била заповед № РД09-1856/17.07.2024 г. на Министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 11, чл. 15, ал. 4 и чл. 16, ал. 5 и ал.7 от ПМС № 90/29.05.2018 г. за българските неделни училища в чужбина е утвърден списъкът им за учебната 2024/2025 г., приложен към нея, както и публикуването му на електронната страница на министерството в срок от една седмица от утвърждаването му. От постъпилото по делото писмо рег. № 80898-58/25.02.2025 г. на МОН се установява, че списъкът, утвърден с обжалваната заповед е публикуван на официалната страница на МОН на 18.07.2024 г., а отделно от това е съобщен на частния жалбодател с писмо с изх. № 0606-43/19.07.2024 г., изпратено му на същата дата, без доказателства за датата на получаването му. Към писмото е приложена първа страница от списък на българските неделни училища в чужбина за учебната 2024/2025 година, утвърден със заповед № РД09-2520/02.09.2024 г. на Министъра на образованието и науката, като последната не е приложена по делото. За да остави без разглеждане жалбата на асоциацията и да прекрати производството по делото АССг приема, че на първо място обжалваната заповед не засяга неин правен интерес, тъй като същата не фигурира в утвърдения с нея списък, а правата му са засегнати с писмо с изх. № 0606-43/19.07.2024 г., издадено от Заместник председателя на Междуведомствената комисия по въпросите на българските неделни училища в чужбина, което било получено от жалбодателя на същата дата и в което е обективиран изричен отказ училището да бъде включено в списъка, утвърден с процесната заповед, при което именно то засягало правата и законните интереси на жалбодателя. Допълнително е посочено, че с издаването на заповед № РД09-2520/02.09.2024 г. на Министъра на образованието и науката, с която е утвърден нов списък на българските неделни училища в чужбина, макар да не е оттеглена процесната заповед, то действието ѝ е било изтекло, при което жалбата е безпредметна. Определението е неправилно. На първо място в обжалвания пред съда акт - заповед № РД09-1856/17.07.2024 г. на Министъра на образованието и науката, с който безспорно се засягат права и интереси на жалбодателя, тъй като губи статут и възможност за осъществяване на правно регламентираната в ПМС № 90/2018 г. дейност, а съответно и бюджетна помощ. Цитираното в определението писмо е издадено от помощен орган, който не е оправомощен да издаде акт по смисъла на чл. 11 от ПМС 90/2018 г. и съответно не може да формира и отказ за това. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по делото неправилно е прието, че същото е съобщено на жалбодателя на датата на изпращането му, като в тази насока липсват както твърдения на насрещната страна, така и доказателства, като е установено единствено датата на изпращането му. Дори да се приеме тезата на АССг, че това е акт, при липсата на посочване на срока на оспорването му, то в случая, както и по отношение на обжалваната заповед, в която също липсва такова указание е налице хипотезата на чл. 140, ал.1 АПК Неправилен е и изводът за отпадане на интереса от страна на жалбодателя предвид издаването на заповед № РД09-2520/02.09.2024 г. на Министъра на образованието и науката, тъй като същата не е приложена по делото, а при извършена проверка на интернет страницата на МОН също не се установи съдържанието ѝ, при което настоящият състав намира, че определението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като изводите му са базирани на доказателства, които не са приложени по делото. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че при извършената проверка на интернет страницата на МОН се установи, че са публикувани общо четири списъка на българските неделни училища в чужбина за учебната 2024/2025 г., като първият от тях е утвърден със заповед от 22.05.2025 г., а останалите три, включително и обжалваният пред АССг са актуализирани такива, за разлика от заповедите, с които те са утвърдени. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Направеното искане за възстановяване на срока за оспорване на постановеното по делото определение № 5240 от 14.02.2025 г., с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед е от компетентност на съда, постановил същото, предвид разпоредбата на чл. 161 АПК, при което след връщане на делото АССг следва да се произнесе и по него. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение