Определение № 1221 от 28.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2037/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. Дайлиева, представлявана от адв. В. Волева, срещу определение № 1716 от 03.06.2025г. по т.д. № 381/2025г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на решение № 265655 от 08.09.2021г. по гр.д. № 8216/2018г. на СГС. Частната жалбоподателка поддържа, че по по-рано подадена от нея молба за отмяна на решението по гр.д. № 8216/2018 на СГС на няколко основания, в това число на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е постановено решение № 22 от 22.11.2023г. по т.д. № 2703/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. Сочи, че макар в хода на това дело да е било постановено определение № 50000 от 04.01.2023г. по гр.д. № 1337/2002г. на ВКС, III г.о., на което се позовава ответната банка в отговора си по настоящото дело, с посоченото решение съставът на ВКС е приел, че спорът по по-рано образуваното в.гр.д. № 1727/2020г. на САС продължава да е висящ предвид допуснатото по нейна жалба касационно обжалване, като това решение на ВКС не подлежи на обжалване. Поддържа, че поради това, за да подаде нова молба по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е изчакала да влезе в сила решението на ВКС по допуснатото по нейна касационна жалба касационно обжалване – решение по гр.д. № 1338/2022г. на ВКС, постановено на 28.06.2024г., от който момент е започнал да тече 3-месечният срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски. Ответникът „Юробанк България” АД, представляван от адв. Д. М., оспорва частната жалба. Поддържа, че въпросите, по които молителката твърди наличие на противоречие между двете решения, не са били предмет на решение № 50001 от 28.06.2024г. по гр.д. № 1337/2022г. на ВКС, III г.о., тъй като с постановеното по това дело определение № 50002 от 04.02.2023г. не е било допуснато касационно обжалване по подадената от банката касационна жалба срещу решението в частта относно нищожността на клаузите в чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.7, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 по договор за банков кредит № HL40738/24.09.2008г. по въпросите относно валутния курс, промяна на лихвения процент и валутата на кредита. Поради това сочи, че молба по чл.303, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен срок от 04.04.2023г., който срок не е спазен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че според изложените в молбата за отмяна обстоятелства и уточнението в открито съдебно заседание на 27.05.2025г. противоречието между двете решения - решение № 265655/08.09.2021г., постановено по гр.д.№ 8216/2018г. от Софийски градски съд, и влязлата в сила част на решение № 10481/22.07.2021г. по гр.д.№ 1727/2020г. на Софийски апелативен съд, се изразява в това, че в решението по гр.д.№ 1727/2020г. на САС са обявени за нищожни клаузи от договор за кредит № HL40738/24.09.2008г., които са обвързани с надплащане на суми от кредитополучателя и са свързани с основанието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем според разрешението по гр.д.№ 8216/2018г. на СГС. Взел е предвид, че с решение № 265655/08.09.2021г. по гр.д.№ 8216/2018г. СГС е осъдил К. Дайлиева да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 94519,63 швейцарски франка, представляващи част от дължима главница по договор № HL40738/24.09.2008г., ведно със законната лихва от 20.06.2018г.; с решение № 8671/18.12.2019г. по гр.д.№ 12695/2016г. СГС е прогласил нищожността на клаузите в чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.7, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договор № HL40738/24.09.2008г., както и клаузите по т.ІV, V, VІ и VІІ от допълнително споразумение от 23.03.2009г. и клаузите по чл.2; чл.3, чл.4, чл.5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г., и е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на К. Дайлиева сумата от 6469,01 швейцарски франка, представляваща разликата между размера на договорената и заплатена възнаградителна лихва за периода 11.07.2011г. – 11.07.2016г. и сумата от 10473,23 евро – платени без основание курсови разлики за същия период; с решение № 10481/22.07.2021г. по гр.д.№ 1727/2020г. САС е обезсилил решение № 8671/18.12.2019г. по гр.д.№ 12695/2016г. на СГС в частта за прогласяване на нищожността на клаузата по чл.7, ал.2 от договора от 24.09.2008г., отменил е частично решението и е отхвърлил иска за прогласяване за нищожни на клаузите по т.ІV, V, VІ и VІІ от допълнително споразумение от 23.03.2009г. и клаузите по чл.2; чл.3, чл.4, чл.5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част; с определение № 50002/04.01.2023г. по гр.д.№ 1337/2022г. ВКС, ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на решение № 10481/22.07.2021г. по гр.д.№ 1727/2020г. на САС в обжалваната от К. Дайлиева част и не е допуснал касационно обжалване в частта, обжалвана от „Юробанк България“ АД; с решение № 50001/28.06.2024г. по гр.д.№ 1337/2022г. ВКС, ІІІ г.о. е отменил решение № 10481/22.07.2021г. по гр.д.№ 1727/2020г. на САС в частта за обезсилване и отмяна на първоинстанционно решение на СГС и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд, като производството пред САС след връщане на делото за ново разглеждане е висящо към този момент. При така установените факти съставът на ВКС е приел, че решението по първоинстанционното гр.д.№ 12695/2016г. на СГС в частта, за която молителят твърди, че е правилно и противоречи на решението по гр.д.№ 8216/2018г. на СГС, чиято отмяна се иска, е влязло в сила по иска за прогласяване за нищожни на клаузите по чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договор № HL40738/24.09.2008г. на 04.01.2023г. – датата, на която е обявено определението по гр.д.№ 1337/2022г. ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване в тази част на въззивното решение. Приел е, че в останалата част - по отношение на исковете за прогласяване за нищожни на клаузите по чл.7, ал.2 от договора от 24.09.2008г. и на клаузите по т.ІV, V, VІ и VІІ от допълнително споразумение от 23.03.2009г. и клаузите по чл.2; чл.3, чл.4, чл.5 и чл.7 от допълнително споразумение от 11.04.2011г. решението не е влязло в сила. Посочил е, че съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК следва да се подаде в тримесечен срок от влизане в сила на последното от двете противоречиви решения. Като е взел предвид, че решението по гр.д.№ 8216/2018г. на СГС е влязло сила на 15.10.2021г., а решението по гр.д.№ 12695/2016г. – на 04.01.2023г., е приел, че срокът за отмяна тече от 04.01.2023г. и изтича на 04.04.2023г. С оглед на това е достигнал до извод, че подадената от К. Дайлиева на 26.09.2024г. молба за отмяна следва да се остави без разглеждане поради неспазване на срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Обжалваното определение е правилно. С молбата, по която е постановено обжалваното определение, е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение № 265655/08.09.2021г. по гр.д. № 8216/2018г. по описа на СГС, ГО, I-24 състав поради противоречието му с решение № 10482 от 22.07.2021г. по по-рано образуваното в.гр.д. № 1727/2020г. на САС, ГО, 2 състав, постановено по въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 12695/2016г. на СГС, ГО, I-19 състав. Изложено е твърдение, че решение № 10482 от 22.07.2021г. по по-рано образуваното в.гр.д. № 1727/2020г. на САС, ГО, 2 състав е влязло в сила в частта относно установената нищожност на клаузи от сключения между молителката и „Юробанк България” АД договор за кредит и уважаване на предявените от нея против банката осъдителни искове за платени без основание суми, съставляващи разлика между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава и курсови разлики. Сочи се, че датата на влизане в сила на това решение в посочената част е 28.06.2024г., когато е постановено решение № 50001 от 28.06.2024г. по гр.д. № 1337/2022г. на ВКС, ГК, III г.о. Твърди, че двете решения са постановени по искове, произтичащи от едно и също правоотношение, като предметът на гр.д. № 8216/2018г. на СГС, ГО, I-24 състав инкорпорира в себе си този на гр.д. № 12695/2016г. на СГС. Твърди се още, че в решение № 265655/08.09.2021г. по гр.д. № 8216/2018г. по описа на СГС, ГО, I-24 състав, чиято отмяна се иска, съдът не е изследвал и не обсъдил евентуална неравноправност на клаузи от сключения договор за кредит и така решението противоречи на постановеното по по-рано образуваното гр.д. № 12695/2016г. на СГС, ГО, I-19 състав влязло в сила решение досежно наличието на нищожни клаузи в договора за кредит, валутата, в която кредитополучателят дължи връщане на кредита /швейцарски франкове или евро/, наличието на надплащане от страна на кредитополучателя през периода на действие на договора, съответно наличието на основание на банката да пристъпи към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В открито съдебно заседание на 27.05.2025г. пълномощникът на молителката е уточнил, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на решението по в.гр.д. № 1727/2020г. на САС в частта, в която е влязло в сила, а именно по отношение на обявената нищожност на клаузите в чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.7, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договор № HL40738/24.09.2008г., които са обвързани с наличието на надплащане от страна на кредитополучателите и съответно с наличието на основание банката да пристъпи към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Неоснователен е доводът на молителката, че решението по в.гр.д. № 1727/2020г. на САС в посочената част е влязло в сила на 28.06.2024г., когато е постановено решение № 50001 от 28.06.2024г. по гр.д. № 1337/2022г. на ВКС, III г.о. Въззивното решение е било обжалвано в цялост и с определение № 50002 от 04.01.2023г. по гр.д. № 1337/2022г. на ВКС, III г.о. не е било допуснато касационно обжалване в обжалваната от „Юробанк България” АД част - с която е потвърдено първоинстанционното решение за прогласяване нищожността на клаузите в чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.7, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договор № HL40738/24.09.2008г и за осъждане на банката да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на кредитополучателя К. Дайлиева надплатените по договора суми. Поради това и на основание чл.296, т.3 ГПК въззивното решение в посочената част е влязло в сила на 04.01.2023г., когато е постановено определението по чл.288 ГПК, тъй като в тази част въззивното решение не е било предмет на производството по чл.290 ГПК и постановеното по него решение № 50001 от 28.06.2024г. по гр.д. № 1337/2022г. на ВКС, III г.о. С оглед изложеното срокът по чл.305, ал.1, т.4 ГПК е започнал да тече от 04.01.2023г., както правилно е приел съставът на ВКС, и към датата на подаване на сезиралата го молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е бил изтекъл. Произнасянето по спорния в настоящото частно производство процесуалноправен въпрос за допустимостта на подадената молба за отмяна е предпоставено от съобразяване на установените по делото факти, относими към преценката за момента на влизане в сила на двете решения, на чието противоречие се основава молбата. С оглед на това отмяната на обжалваното определение не може да бъде обусловена от изложени в мотивите на съдебен акт по предходна молба за отмяна съображения, които настоящият състав не споделя. Следва да се посочи, че за молителката не е изчерпана възможността за реализиране на исковата й защита като потребител съобразно практиката на СЕС и ВКС срещу влязло в сила решение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,