Решение № 91 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 932/2014 г.

ВКСII гражданско отделение18.06.2014 г.докладчик Веселка Марева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 12.11.2013 г. по гр. д. № 229/2013 г. на Окръжен съд - Монтана. ДАВА ХОД за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. ДОПУСКА техническа експертиза, която да изготви варианти за разпределение ползването на имота на три дяла съобразно установените квоти в съсобствеността. Назначава за вещо лице В. Б. Р. - от [населено място], [улица] С. И. № 2 А, ап. 10, тел. 096/2-39-78, 0887 68 12 916. Определя възнаграждение за експертизата в размер на 300 лв. вносимо от жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението. Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Вещото лице да се призове след внасяне на депозита. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 91 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 932/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 12.11.2013 г. по гр. д. № 229/2013 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решение на Районен съд - Монтана по гр. д. № 124/1998 г. и вместо това е извършено разпределение на ползването на УПИ III, пл. № 4281 в кв. 56 по плана на [населено място], кв. М. К., а по кадастралната карта - поземлен имот с идентификатор 48489.29.647 с площ 865 кв. м. между П. Р. В., Д. И. В., С. Д. С. и С. Д. К. при квоти в съсобствеността: общо * ид. ч. за П. и Д. В. и общо 3/4 ид. ч. за С. С. и С. К., като е възприет вариант първи от заключението на вещото лице В. Р. и е постановено Д. и П. В. да ползват оцветените в синьо части, С. С. и С. К. да ползват оцветените в червено части, а оцветените в зелено части от имота да се ползват общо от всички съсобственици. Касационната жалба е подадена от С. Д. С. чрез пълномощника му адв. Б. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: съдът не е имал право да разрешава спорове за собственост в това производство, което е по спорна съдебна администрация; съдът не е уважил искането за допълнителна експертиза и е определил общ дял на бившите съпрузи С. Д. и С. Д., въпреки че първият не е изразил съгласие за такова разпределение на ползването; напротив - изрично е поискал образуване на три дяла за ползване. Ответниците П. В. и Д. В. са представили писмен отговор, в който излагат съображения за недопускане на касационно обжалване. Ответницата С. К. не е взела становище. С определение № 124 от 12.03.2014 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: може ли в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да се определя общ дял за ползване на двама съсобственици, без да се изследва възможността за обособяване на самостоятелни дялове за всеки от тях и без дадено от тях съгласие за ползване на общ дял. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК - след като Върховният касационен съд е отменил предходно въззивно решение по спора и върнал делото за ново разглеждане. Основание за отмяна е неучастието в процеса на съпрузите на първоначалните страни, които са задължителни необходими другари в производството по разпределение на ползването. При новото разглеждане Окръжен съд-Монтана е конституирал Д. В. - съпруг на П. В. и С. К. - бивша съпруга на С. С. При определяне правата на страните в съсобствеността съдът е взел предвид постановеното влязло в сила решение, с което е отхвърлен ревандикационен иск на С. С. против П. В. за изключителна собственост върху имота. Съдът е приел, че имотът е съсобствен при дялове: 1/4 ид. ч. общо за П. В. и съпруга й Д. В., придобита чрез давностно владение по време на брака им и * ид. ч. общо за С. С. и С. К., придобити чрез договор за издръжка и гледане по време на брака им, който брак понастоящем е прекратен. С. К. е заявила в съдебно заседание, че не се отказва от това, което й се полага; че няма как да ползва общо имота с бившия си съпруг и че е съгласна той да ползва това, което ще бъде определено за нея. Пълномощникът на С. С. е поискал назначаване на експертиза, която да извърши ново разпределение според броя на съсобствениците, но съдът е оставил искането без уважение. При постановяване на решението съдът е приел, че на С. К. не следва да се определя самостоятелна част за ползване, съответстваща на нейните 3/8 ид. ч. от имота, тъй като тя е заявила, че няма претенции за ползване, но не желае да загуби частта си, а предоставя ползването на бившия си съпруг. Затова е определил общ дял на двамата бивши съпрузи. Досежно начина на разпределение съдът е възприел заключението на единичната експертиза на вещото лице Р. в нейния първи вариант, като е изложил съображения защо не приема заключението на тройната експертиза. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: може ли в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да се определя общ дял за ползване на двама съсобственици, без да се изследва възможността за обособяване на самостоятелни дялове за всеки от тях и без дадено от тях съгласие за ползване на общ дял. В Решение № 424 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г. на I г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че разпределянето на общ дял е възможно при изразено съгласие за това от съсобствениците, които ще ползват този общ дял. Предвид така създадената практика, която се възприема от настоящия състав, в отговор на въпроса следва да се приеме, че за да се предостави общ дял за ползване на двама съсобственици, е необходимо те изрично да са дали съгласието си за такъв начин на ползване, в противен случай определянето на общ дял за ползване е недопустимо. По касационната жалба. От горното разрешение следва, че обжалваният акт е постановен в нарушение на закона. С. С. и С. К. са придобили по време на брака си на възмездно основание ? ид. ч. от имота и тази част е представлявала съпружеска имуществена общност. С прекратяване на брака съпружеската имуществена общност е прекратена и трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове. Следователно всеки от тях притежава понастоящем по 3/8 ид. ч. от имота. Ето защо, при извършваното разпределение на ползването всеки от тях има право да получи самостоятелен дял за ползване. Определяне на общ дял за ползване е допустимо само ако те са заявили изричното си желание за това. Окръжен съд-Монтана в обжалваното решение е определил един дял за ползване от двамата бивши съпрузи, без да отчете, че такова съгласие не е изразено от всеки от тях. С. К. е заявила, че не желае да ползва имота, но не се отказва от това, което й се полага, като няма как да ползва общ дял с бившия си съпруг. Горното изявление не може да се счита за съгласие за ползване на общ дял. Що се отнася до С. С. - пълномощникът му изрично е поискал експертиза за ново разпределение съответно на новия брой съсобственици, т. е. съгласие за ползване на общ дял от негова страна категорично липсва. Същевременно, недопускането на експертиза, която да предложи разпределение, осигуряващо отделна част за ползване от всеки съсобственик, съставлява процесуално нарушение от страна на въззивния съд, който в това производство по спорна администрация е длъжен да извърши необходимите действия, за да замести липсващото съгласие на съсобствениците за ползването на имота, включително като изследва различни варианти за разпределяне на това ползване. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е имал право да разрешава спорове за собственост в това производство, което е по спорна съдебна администрация. Според т. 2 на Тълкувателно решение № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Отделно от това, в случая въпросът за правата на страните в съсобствеността е разгледан в отменителното решение на ВКС /Решение № 320 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 1059/2010 г. на I г. о./ и доколкото въззивното решение е отменено единствено заради неучастието на съпрузите на първоначалните страни, то повторното преразглеждане на въпроса е преклудирано. По изложените съображения обжалваното решението като неправилно следва да бъде отменено. За законосъобразно разрешаване на спора е необходимо да бъдат изготвени варианти за разпределение на ползването на имота на три дяла, съответстващи на броя на съсобствениците: един дял за П. и Д. В., притежаващи ? ид. ч. в съпружеска имуществена общност, един дял за С. С., притежаващ 3/8 ид. ч. от имота и един дял за С. К., също с 3/8 ид. ч. от имота. Тъй като производството е за втори път пред касационната инстанция, а се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, то на основание чл. 295, ал. 2 ГПК следва да се даде ход на делото пред настоящата инстанция и да се допусне техническа експертиза, която да предложи разпределение на ползването съответстващо на увеличения брой на съсобствениците. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

Цитирани разпоредби

3