Определение № 10190 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. В. В. срещу определение № 14487 от 12.08.2024 г., постановено по адм. дело № 3625/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ Жалбоподателя оспорва определението като неправилно. Иска се да бъде обявено за нищожно, евентуално обезсилено или отменено като недопустимо и неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване акт съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213 а, ал. 7 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, съдът въз основа на представената от жалбоподателя декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и по чл.23, ал.3 ЗПП, е приел, че жалбоподателят разполага с недвижимо имущество, поради което същият разполага с достатъчно средства и може да заплати държавната такса, която е в минимален размер от 30лв. Относно предоставянето на правна помощ съдът се е позовал на разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗПП, като е приел, че в настоящият случай не са налице кумулативно изброените в цитираната разпоредба предпоставки. При така изложените доводи съдът е отхвърлил направените от жалбоподателя искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Определението е правилно. При постановяването му, съдът е извършил дължимата преценка на всички обстоятелства по чл. 83,ал. 2 ГПК- доходите на лицето и неговото семейство; имотното му състояние; семейно и здравословно състояние; трудова заетост и възраст. От представените доказателства съдът е приел, че същият притежава недвижимо имущество, а именно 1/2 идеална част от жилище в София, 19/40 идеални части от жилище в гр. София, 1/36 идеална част от земеделска земя в местност София, поради което съдът правилно е приел, че В. разполага с имущество, което управлявайки би му осигурило достатъчно средства и внасянето на дължимата държавна такса от 30 лева не би го затруднило. Съгласно чл. 82, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Освобождаването от държавна такса не е абсолютно право на лицето, което го иска, а е по преценка на съда. Съобразно посочените в закона критерии, съдът може да прецени, че определено лице няма достатъчно средства, за да понесе разходите по съдебното производство. В случая съдът правилно е приел, че преценени в съвкупност всички тези обстоятелства не навеждат на извод, че жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса, поради което съдът правилно е приел, че искането му се явява неоснователно. Изводът на съда, че не са налице и предпоставките за предоставяне на правна помощ също се споделя от настоящата инстанция. Безплатна правна помощ, се предоставя в два случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и второ, по преценка на съда. По преценка на съда безплатната правна помощ за процесуално представителство се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Независимо от горното, дори и при наличието на доказателства за липсата на парични средства у молителя /каквото в случая не е налице/, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията му е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Това разрешение следва от разпоредбите на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Настоящият състав намира, че в случая първоинстанционният съд правилно е преценил наличие на хипотезата на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на процесното определение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 231 а, ал. 7 във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение