Определение № 493 от 14.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ „ДАГИ – ГАНЧО КОШИНСКИ“ – Ганчо Василев Кошински, чрез процесуалния му представител – адв. Р. Т., срещу определение №2883/05.11.2024г., постановено по ч.к.т.д. №2381/2024г., на ВКС, Първо т.о., 3-ти състав, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу определение № 449/09.07.2024 г. по т. д. № 529/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на Софийски градски съд, в частта относно постановеното връщане на молби за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност, и производството по ч. т. д. № 2381/2024 г. по описа на ВКС, I т. о. е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че не може да бъде споделено становището на касационния съдебен състав, че определението подлежало на обжалване само пред апелативния съд съгласно чл. 613а, ал.3 ТЗ. Счита, че подадената от него частна касационна жалба е допустима и съставът на ВКС неправилно я е оставил без разглеждане. Позовава се на посочените актове и претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. последно от ГПК, и е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение, ВКС, друг състав на Първо търговско отделение, сезиран с частна касационна жалба, подадена от ЕТ „Даги - Ганчо Кошински“, срещу определение на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на СГС за връщане на подадени от жалбоподателя молби за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на „Евро Алианс Геотехника“ АД, е приел, че същата е недопустима и я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че въззивният съд е приел за установено, че по т. д. № 1386/2023г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството „Евро Алианс Геотехника“ АД с решение от 14.09.2023 г., обявено в Търговския регистър на същата дата. На 06.02.2024 г. по делото е постъпила молба с вх. № 13372 от жалбоподателя, с която са предявени вземания по изпълнителен лист № 7/21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2825/2022 г. на СГС, в която молба са изложени доводи относно спазването на срока за предявяване, и молба с вх. № 13626/06.02.2024 г., с която е предявил изрично посочените вземания. С определение № 635/14.02.2024г. СГС е върнал двете молби като просрочени, като е приел, че са извън сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, считано от датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър - 14.09.2023г., изтекли на 14.10.2023г. и съответно на 14.12.2023г. Въззивният съд е приел също така, че депозирането на жалба срещу действия на съдебен изпълнител, съдържаща данни и доказателства за съответните вземания, не може да замести молбата за предявяването им, доколкото предявяването следва да има минимално необходимото съдържание по чл. 685, ал. 1 ТЗ. С атакуваното определение съставът на ВКС, 1 т.о. е приел, че обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация (чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ), като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, е посочил, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Счел е, че в конкретния случай се атакува определение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение на съда по несъстоятелността за връщане на молби за предявяване на вземания поради пропускане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Този вид определения не са сред актовете по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, като предвид преграждащия си характер подлежат на обжалване, но само пред апелативния съд, чието определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ. С оглед горното е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба и е прекратил производството по делото. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение се явява правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 613 а, ал. 3 ТЗ, обжалването е допустимо единствено на апелативна инстанция. Изключение за обжалваемост по общия ред, включително касационно, е предвидено само за определенията, изброени изрично в чл. 613а, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е налице практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, обективирана в опр. по ч.т.д. № 4450/2013 г. на І т.о. на ВКС, по ч.т.д. № 2188/2014 г. на І т.о., ч.т.д.№ 709/2012 г. на І т.о., ч.т.д. № 3274/2013 г. на ІІ т.о., опр. по ч.т.д. № 572/2011 г. на І т.о., опр. по ч.т.д. № 913/2010 г. на ІІ т.о., и мн. др. В същия смисъл е и приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, а именно, че обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация, с императивни процесуални норми, каквато по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. В чл. 613а, ал. 1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете (решения и определения), които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал. 3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд и по отношение на тази група актове е налице изключение от общия ред по ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че противен извод не може да се направи въз основа на актовете, посочени от жалбоподателя. Първото цитирано от жалбоподателя определение – опр. №263/09.05.2017г. по ч.т.д.№662/2017г. на 2т.о. на ВКС е постановено преди приемане на гореописаното Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС и е казуистична практика, която е преодоляна. Вторият цитиран акт е за друг случай – прекратяване на исково производство по чл. 694 ТЗ, и е неотносима към настоящото производство. С постановяването на определението на САС по частната жалба срещу първоинстанционното определение на СГС е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Като е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд, първият тричленен състав на ВКС изцяло е съобразил специалната норма на чл. 613а от ГПК, поради което частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение