Определение № 129 от 18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1947/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агропротект“ ООД срещу определение № 176/16.09.2020г. по т.д. №219/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Агропротект“ ООД с вх. № 6162/05.08.2020г. в частта за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 3 154,38 лв., представляваща такси и разноски по изпълнително дело №20177680400560 на ЧСИ М. М. както и за законната лихва върху общата сума от 40 970,66 лв., считано от датата на влизане в сила на решението на ВКС по т.д. №219/2018г. – 25.02.2020г. до окончателното й изплащане. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалвания акт и претендира неговата отмяна. Поддържа, че сумата от 3 154,38 лв. представлява такси и разноски, заплатени от него в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20177680400560 на ЧСИ М. М.. Твърди, че това обстоятелство е предмет на приложеното към молбата удостоверение, издадено от съдебния изпълнител. В подкрепа на изложените съображения представя ново писмено доказателство – квитанция №1714/28.11.2017г. на ЧСИ М. М. за сумата 3154,38 лева, представляваща такси по посоченото изпълнително дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. За да остави без уважение искането на „Агропротект“ ООД за издаване на обратен изпълнителен лист, съставът на II т.о. на ВКС е приел по отношение на законната лихва, че молителят не разполага с право на издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като законната лихва върху подлежащата на връщане сума не е включена в издадения от Бургаски апелативен съд изпълнителен лист от 24.10.2017г., нито се явява заплатена от длъжника в изпълнителното производство по изпълнителното дело. По отношение на сумата от 3 154,38 лв. е счел за недоказано съществуването на вземане в полза на молителя за такси и разноски по изп. д. №20177680400560 на ЧСИ М. М.. Изтъкнал е, че в представеното към молбата за издаване на обратен изпълнителен лист удостоверение липсва конкретизация относно вносителя и начина на формиране на сумата, вписана като сбор от отделните такси и разноски по изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 3 154,38 лв., представляваща такси и разноски по изпълнението. С оглед задължителните указания на Тълкувателно решение №6/15.01.2019г. по тълк.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото частно производство по чл.274, ал.2 от ГПК е допустимо съобразяването на новопредставени доказателства. С частната жалба е представено съобщение с изх. №1130/01.02.2018г. за прекратяване на изп.дело №20177680400560 на ЧСИ М. М. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и квитанция №1714/28.11.2017г. от ЧСИ М. М., която установява по категоричен начин, че от длъжника „Агропротект“ ООД са събрани такси по изп. дело № 20177680400560 в размер на 3 154,38 лв. Неоснователно е искането за издаване на обратен изпълнителен лист за законната лихва върху главницата 40 970,66 лв., считано от датата на окончателното решение на ВКС – 25.02.2020г. до окончателното й изплащане. В мотивите на т.6 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019г. по тълк.д. №4/2017г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обратен изпълнителен лист се издава по реда на чл.245, ал.3 от ГПК само за дължимите суми, които са безспорно установени, а именно: сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. За разлика от тези суми претенцията за законна лихва за забава на изпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 от ЗЗД не е безспорна по основание и размер, като основателността й е обусловена от наличието на забава и от деня на тази забава. Недопустимо е в производството по чл.245, ал.3 от ГПК, което не е исково производство, съдът, който издава обратния изпълнителен лист, да преценява наличието на забава за връщане на получените без основание суми и момента на нейното настъпване – дали това е датата на влизане в сила на решението, с което искът е отхвърлен, или датата на поканата за връщане на недължимо платената сума. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде частично отменено, като се постанови издаването на обратен изпълнителен лист за сумата от 3 154,38 лв., а по отношение на законната лихва върху общата сума от 40 970,66 лв. същото следва да се потвърди. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение