Решение № 7423 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, подадена чрез пълномощник мл. юрк. Стойчевска, срещу Решение № 900/08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10495/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалба против предписание по т. 1 от Протокол за извършена проверка № ПР2530132 от 20.08.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените твърдения са в насока, че е неправилна преценката на съда, че липсата на „подходящи работни обувки“ е равносилна на „липса на списък“ по чл.284 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и се претендират сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ /Д „ИТ“/- гр. Търговище, представляван от старши юрисконсулт Р. Христова, намира касационната жалба за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София- град е оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/, наложена на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, стопанисващ обект, намиращ се в гр. Търговище, бул. „Александър Стамболийски“ № 27, издадена от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище и представляваща задължително предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка, изх. № ПР2530132 от 20.08.2025 г., на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. От фактическа страна по делото е установено, че проверката, извършена от контролните органи на 25.07.2025 г. в пекарната на хипермаркет „Кауфланд“ е по повод настъпила злополука на 26.05.2025 г., при която е пострадало лицето Г. И. И. – служител „Обслужващ магазин/служител на филиал“ с работно място хипермаркет „Кауфланд“ (филиал 4800), находящ се в гр. Търговище. Съгласно представените писмени сведения от 13.06.2025 г. и 04.08.2025 г., дадени от Г. И., същата е полагала труд, втора смяна, от 14:00 ч. до 22:30 ч., в пекарната на проверявания обект. В края на работния ден, след почистване и измиване на пода на пекарната, при напускане на помещението, се е подхлъзнала на влажния под и е паднала, вследствие на което е ударила главата си. Заявено е, че не е носила работни обувки. В обяснение на управителя на хипермаркета е отразено, че работни обувки се предоставят само на служители „Прием стоки“. Резултатите от извършената проверка са били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2530132 от 20.08.2025 г., с който е констатирано, че представената от работодателя карта № 10 за преоценка за риска за живота и здравето по време на работа, за отдел „Хлебни изделия – пекарна“, длъжност „Обслужващ магазин/служител на филиал“, в частта „Източници на опасностите“, раздел „Д - Механични“, т. 1.1, б. „а“, е посочено наличие на риск от „подхлъзване, спъване, падане на едно ниво, произтичащо от спъване или подхлъзване“, в т. ч. и „подхлъзване на мокри подове“. Ползването на подходящи работни обувки е посочено като съществуваща мярка, която се прилага от работодателя за елиминиране и намаляване на риска от подхлъзване, спъване и падане на едно ниво. Видно от представения от работодателя утвърден списък на личните предпазни средства, в същия не е посочено осигуряване на лични предпазни средства за защита от риска срещу подхлъзване – подходящи работни обувки за полагащите труд на проверявания обект, на длъжност „Обслужващ магазин/служител на филиал“, в отдел „Хлебни изделия – пекарна“. Контролните органи на Д „ИТ“ – Търговище са приели, че е нарушен чл.17, ал.3, т.2 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, като за нарушението са издали предписанието по т. 1 работодателят да състави списък, който да съдържа осигуряването на лични предпазни средства за защита от риска срещу подхлъзване – подходящи работни обувки за полагащите труд в отдел „Хлебни изделия – пекарна“ в проверявания обект, на длъжност „Обслужващ магазин/служител на филиал“, съгласно чл. 17, ал. 3, т. 2, във връзка с т. 6.1.2 от Приложение № 2 към чл. 17 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. Определен е бил срок за изпълнение - 01.09.2025 г., който е бил изменен до 15.09.2025 г. с Решение № 25087987/29.08.2025 г., на основание чл. 91, ал. 1 от АПК. Предписанието е оспорено пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който с Решение № 25091144/11.09.2025 г. е отхвърлил жалбата. Съдът е потвърдил предписанието на Дирекция „Инспекция по труда“, като обосновал мотивите си с установеното нарушение на чл.17, ал.3, т.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства. Приел е, че безспорно работодателят е изготвил оценка на професионалните рискове, за което по делото е представена преоценка на риска – карта № 10 за сектор „Свежи храни“, отдел „Хлебни изделия – пекарна“, длъжност „Обслужващ магазин/служител на филиал“, като в част „Д“ от посочената карта, т. 1.1.а е предвидено подхлъзване, спъване, падане на едно ниво, произтичащо от спъване или подхлъзване. За този риск е била предвидена съществуваща мярка - ползване на подходящи работни обувки, като в представения от работодателя списък на личните предпазни средства, съгласно чл. 17 от Наредба № 3 в Позиция 1, работни обувки са предвидени само за служители „Прием стоки“, но не и за служителите от сектор „Свежи храни“, отдел „Хлебни изделия – пекарна“. Предвид липсата на вписване в списъка за вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство, за посочената длъжност съдът е приел, че контролните органи в Д „ИТ“ са издали процесното предписание по т. 1 в съответствие с материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е правилно и изложените в мотивите правни аргументи и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователни са възраженията на касатора против приложената ПАМ, с твърдения, че разпоредбата на чл.17, ал.3, т.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. не дава правомощия на контролния орган да изземва работодателските функции, имайки предвид, че дружеството, при собствената си оценка на професионалните рискове, е идентифицирало опасността от подхлъзване и е установило мерки (съществуващи и предстоящи) за елиминиране и намаляване на риска, като след това е оценило ефективността им. Дружеството само е дефинирало като съществуваща мярка, прилагаща се спрямо риска: „ползване на подходящи работни обувки“, като е приело, че след прилагането на мерките рискът е сведен до степен „несъществен риск“. В Приложение № 3 към чл.17 от Наредба № 3 от 19.04.2021 г. законодателят е посочил неизчерпателен списък на дейностите и на областите на дейност, които могат да изискват осигуряването на лични предпазни средства с уточнението, че „Необходимостта от осигуряване на лични предпазни средства и техните характеристики се определят въз основа на оценка на рисковете в съответствие с изискванията на тази наредба“. В чл.17 от Наредба № 3 от 19.04.2021 г. се съдържа законово изискване работодателят да определи работните места и видовете работа, при които се използват ЛПС въз основа на извършена оценка на риска на работното място, като се вземе предвид и неизчерпателният списък на дейностите и областите на дейност, които могат да изискват осигуряването на ЛПС, посочени в Приложение № 3. Сред определените мерки за елиминиране и намаляване на риска от подхлъзване, спъване и падане на едно ниво, като съществуваща мярка, т.е. мярка, която се прилага от работодателя към момента, е посочена и мярката „ползване на подходящи работни обувки“. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че проверяващите не са обследвали дали и доколко риска от подхлъзване и падане може да бъде отстранен по друг начин. В тази връзка следва да се отбележи, че преценката за използване на подходящи работни обувки е направена от работодателя в оценката на риска, а не от контролните органи. По изложените съображения, отхвърляйки жалбата на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това, на ответника по касация се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, съгл. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, които съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, а именно Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,