Определение № 3164 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1941/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Екотур ЧМ“ ООД, ЕИК-160058284 против разпореждане № 206 от 09.03.2026 г. по ч. гр.д.№ 57/2026 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е върната, като недопустима, подадената от него частна касационна жалба вх. № 1212 от 06.03.2026 г. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност, поради това че с отказа за привличане на трето лице-помагач, който е и собственик на веща, се засягат и интересите на ответника, защото решението ще го обвърже и в този смисъл е преграждащо за него. Ответникът по частната жалба Туристическо дружество „Студенец“, ЕИК 120012609 оспорва частната жалба, защото изводът, че определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване, е в съответствие със задължителната съдебна практика – т.5 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което е преграждащо и подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1, във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Данните по делото са следните: С определение № 168 от 17.04.2025 г. по ч. гр.д.№ 166/2025 г. е потвърдено Определение 71/13.03.2025г., постановено по гр. д. № 267/2024 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника „Екотур ЧМ“ ООД за привличане на Държавата, представлявана от МРРБ и Община Чепеларе, основание чл. 219 от ГПК, като трети лица - помагачи. Искането е заявено в производство по чл. 108 ЗС с ищец Туристическо дружество „Студенец“ от ответника „Екотур ЧМ“ ООД с мотив, че имота, предмет на спора е публична държавна собственост. РС-Чепеларе не е уважил искането с определение 71/13.03.2025г, постановено по гр. д. № 267/2024 г., което е потвърдено от въззивната инстанция. Против определението на въззивния съд е подадена от „Екотур ЧМ“ ООД частна касационна жалба вх. № 1212 от 06.03.2026 г. С обжалваното разпореждане е върната, като недопустима, частната касационна жалба, тъй като съгласно приетото в т.9, „а“ от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Мотивите за това са, че третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. То има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна и отказът на първоинстанционния съд да го конституира като трето лице-помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. Определението е съобразено със задължителната за прилагане, съгл. чл.130, ал.2 ЗСВ, съдебна практика и е правилно. Неоснователен е довода, че ако третото лице, което не е допуснато да встъпи или да бъде привлечено, е собственик, то ще бъде обвързано или засегнато от решението. Решението влиза в сила само между страните и частните им правоприемници, придобили права в хода на процеса или след влизане в сила на решението по предявеното искане е на предявеното основание – чл. 298 ГПК. В случая решението няма да има сила на пресъдено нещо и да обвърже държавата и общината щом не участват като главна страна. Само ако бъде допуснато встъпване на третото лице, постановеното решение ще има установително действие в отношенията между него и насрещната страна. /чл. 223, ал.1 ГПК. В отношенията с подпомаганата страна установеното в мотивите на решението, постановено с негово участие е задължително /чл. 223, ал.2 ГПК/. Следователно от неконституирането на Държавата и общината като трети лица-почагачи няма да последват неблагоприятни последици за тях. Не се налага и задължително конституиране на Държавата или общината. Само в случаите, когато някоя от страните участва в производството като процесуален субституент, по изрично разпореждане на закона, съгласно чл. 26, ал.1 ГПК в производството се призовава като страна и лицето, чието право се предявява. / чл. 26, ал.4 ГПК/. Лицето, чийто права се предявяват пред съд от процесуален субституент не е трето лице-помагач, а главна страна. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане, като съобразено със закона следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение