Определение № 221 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2572/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Ловно рибарско дружество Огоста“, [населено място], чрез адвокат Е. Й. от САК срещу разпореждане № 1599 от 08.10.2025г. на съдията-докладчик при Апелативен съд София, с което е върната като просрочена подадената от сдружението касационна жалба вх.№ 21019/01.08.2025г. против постановеното от апелативния съд решение по в.т.д.№ 203/2025г. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като неправилно. Твърдението е, че в „периода“, когато на сдружението е връчено въззивното решение, пълномощникът му адвокат Й. е бил в болничен отпуск за периода 19.05.2025г. – 11.07.2025г., а при получаване на решението адвокатът е бил „физически и фактически“ в невъзможност да получава книжа по делото, да реагира и коректно да изпълни задълженията си на процесуален представител. Счита, че независимо от възможността да е получил съдебни книжа в „сградата на съда или извън кантората си“, подадената касационна жалба предвид издадените медицински документи, доказващи наличието на отпуск по болест в продължение на 42 дни, не следва да бъде преценявана като просрочена. Препис от частната жалба не е връчван на ищеца П. П., чийто уважен иск с правно основание чл.25,ал.6 във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, е предмет на подадената от сдружението касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Видно от приложеното съобщение, сдружението е уведомено за постановеното по делото решение с връчването му на 25.06.2025г. лично на пълномощника на юридическото лице адвокат Й.. Съобщението е изпратено на адрес София, ул. Отец П.“ №44, ет.1, офис 4. Касационната жалба от сдружението е подадена чрез адвокат Й. на 31.07.2025г. на електронната поща на САС. Констатирайки тези обстоятелства, с разпореждане от 06.08.2025г. съдията-докладчик при САС, е предоставил възможност да бъдат ангажирани доказателства за подаването на жалбата в срок. В изпълнение на указанията адвокат Й. е посочил, че към датата на получаване на въззивното решение е бил в отпуск от 19.05. до 11.07.2025г. и е възможно да е допусната фактическа грешка при изписване на датата на получаване. Заявена е невъзможността в посочения период пълномощникът да получава книжа по дела и да осъществява ефективно функциите си на процесуален представител. Направено е искане да бъде прието, че е допусната фактическа грешка в отразяване на датата на получаване на съобщението и да бъде счетено, че касационната жалба е подадена в срок. Към изявлението са приложени доказателства за ползван болничен отпуск в посочения период. Преди за постанови атакуваното разпореждане съдията-докладчик е извършил служебна проверка в ЕИСС, от която се установява, че до страната е изпратен препис от решението, постановено по т.д.№203/2025г. на САС, за връчване на адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 4 чрез адвокат Й.. Съобщението е връчено от призовкаря към СГС - К. К. Т. на 25.06.2025г. лично на адвокат Й.. С обжалваното разпореждане е прието, че процесуалният представител на подалата касационна жалба страна - адв. Й., не установява по категоричен начин получаването на препис от обжалвания съдебен акт на дата, различна от отбелязаната върху отрязъка от съобщението - 25.06.2025 г., а от съдържанието на последния е видно, че върху него е положен и подписът на адв. Й.. Мотивирано е, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че преписът от решението е бил получен на друга дата, различна от отразената, но такива доказателства не са ангажирани. Изложените от адв. Й. твърдения за допусната техническа грешка при посочване на датата на получаване са преценени като не-съставляващи основание съдът да приеме, че преписът от съдебния акт е бил получен на различна дата. Изложено е и съображението, че процесуалният представител е юрист и е напълно наясно с реда за връчване на съдебни книжа и значението на отбелязването на датата на тяхното получаване. Акцентирано е на информацията от изготвената служебно справка в ЕИСС. С тези съображения е обоснован изводът, че датата на получаване на препис от обжалвания акт от жалбоподателя е 25.06.2025 г. При съобразяване на датата на получаване на препис от постановеното въззивно и датата на датата на депозиране на касационна жалба с вх.№21019/01.08.2025 г. (по ел.поща от 31.07.2025 г.), е изведено, че едномесечния преклузивен срок за обжалване е изтекъл на 25.07.2025 г., а касационната жалба е просрочена, като подадена след крайния срок, поради което подлежи на връщане на основание чл.286, ал.1, т. 1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. На първо място видно е от върнатото съобщение, че връчването на въззивното решение е осъществено лично на адвокат Е. Й. на адреса на неговата адвокатска кантора, поради което твърденията в частната жалба, че е възможно/вероятно уведомяването да е осъществено в съда или някъде извън кантората, не отговарят на фактите по делото. Независимо от твърдяната обективна невъзможност да изпълнява функциите си на адвокат поради болничен отпуск, на датата 25.06.2025г. той е намерен от връчителя на мястото, вписано в Регистъра на адвокатите АК София като контакт, адрес на адвокатската кантора. На второ място, срокът за касационното обжалване е до 25.07.2025г., т.е. в периода след изтичането болничният отпуск - от 12.07.2025г. до изтичането на преклузивния срок по чл. 283 ГПК за своевременното изготвяне и подаване на касационната жалба не са налице посочените от пълномощника пречки. Недоказано е (при лежаща върху обжалващата страна доказателствена тежест), както е прието и в обжалваното разпореждане, връчването на въззивното решение на сдружението на дата, различна от посочената във върнатото съобщение, което обстоятелство е видно и от отразеното в ЕИСС. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.