Решение № 1150 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, против решение № 534 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело № 587 по описа за 2024 г. на Административен съд – Търговище в осъдителната му част. Релевира оплакване за неговата неправилност в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от Г. Г. К. против НОИ иск с цена 2000.00 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – Г. Г. К., с [ЕГН] и с адрес в гр. Попово, на [улица]оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на решението в осъдителната му част. Претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НОИ е осъден да заплати на Г. Г. К. от гр. Попово обезщетение за причинени й в периода 01.03.2024 г. – 10.07.2024 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове – Решение № 2153-25-41/03.04.2024 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Търговище и Разпореждане № 253-00-571-7/01.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище в размер на сумата от 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, като искът на ищцата е отхвърлен в останалата му част, до пълния предявен размер от 2000.00 лв., както и в частта на аксесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница на обезщетението. Със същото решение е отхвърлен, като недоказан, искът на К. против НОИ за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на сумата от 45.14 лв., претърпени в периода от 03.07.2024 г. до 15.07.2024 г. от негово незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в забавено изплащане на отпуснато парично обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това НОИ е осъден да заплати на Г. К. 10.00 лв. разноски по делото. Административен съд – Търговище е приел, че е сезиран от Г. Г. К. от гр. Попова с искова молба, предявена против НОИ, съдържаща следните обективно съединени искове: 1. За осъждането на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв., изразяващи се в емоционални страдания (стрес, напрежение, тревожност, влошени семейни отношения, чувство на унижение и загуба на достойнство заради необходимостта да търси заеми от приятели) за исковия период от 01.03.2024 г. до 10.07.2024 г. и причинени й от Разпореждане № 253-00-571-7/01.03.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, потвърдено с Решение № 2153-25-41/03.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, и двете отменени по съдебен ред, като незаконосъобразни; 2. За осъждането на ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 45.14 лв., равняващо се на законната лихва за периода на забавата, претърпени в периода от 03.07.2024 г. до 15.07.2024 г. заради забавеното изплащане на отпуснато й парично обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Съдът е установил, че К. е подала Заявление, вх. № 253-00-571/08.11.2023 г. до директора на ТП на НОИ – Търговище с искане да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица (л. 137 от адм. дело № 182/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище). С Разпореждане № 253-00-571-7/01.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище (л. 6 от първоинстанционното дело), на ищцата е отказано отпускане на исканото обезщетение. Недоволна от този резултат, К. го оспорила пред горестоящия административен орган – директорът на ТП на НОИ – Търговище, който с Решение № 2153-25-41 от 03.04.2024 г. (л. 7-13, пак там) потвърдил Разпореждане № 253-00-571-7/01.03.2024 г. Това решение на директора на ТП на НОИ – Търговище е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд – Търговище, който с решение № 921/03.07.2024 г. по адм. дело № 182/2024 г. (л. 14-20, пак там) го е отменил, като незаконосъобразно. Отменил е също потвърденото с него Разпореждане № 253-00-571-7/01.03.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне по Заявление на К. до директора на ТП на НОИ – Търговище, вх. № 253-00-571/08.11.2023 г. Решението на Административен съд – Търговище е окончателно и е влязло в законна сила на 03.07.2024 г. В изпълнение на решение № 921/03.07.2024 г. по адм. дело № 182/2024 г. на Административен съд – Търговище, с Разпореждане № 253-00-571-9/10.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище (л. 21, пак там), на Г. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на сумата от 85.71 лв. дневно, считано от 06.11.2023 г. до 05.11.2024 г. На 04.07.2024 г. К. подала до директора на ТП на НОИ – Търговище молба, вх. № 1030-25-352/04.07.2024 г. (л. 44, пак там), към която приложила решение № 921/03.07.2024 г. по адм. дело № 182/2024 г. на Административен съд – Търговище и помолила да й бъде изплатено по посочена от нея банкова сметка полагащото й се обезщетение за безработица. Със същата молба уведомила органа, че упражнява трудова дейност от 01.04.2024 г. и помолила изплащането на паричното обезщетение да бъде спряно, считано от 01.04.2024 г. На 05.07.2024 г. ищцата подала до Директора на ТП на НОИ – Търговище молба, вх. № 1030-25-352#1/05.07.2024 г. със същото съдържание и приложения – л. 54, пак там. От страна на НОИ на 15.07.2024 г. на К. е изплатена сума в размер на 9171.23 лв., съставляваща общия размер на дължимото й се обезщетение за безработица за периода от 06.11.2023 г. до 28.03.2024 г. – копие на дневно банково извлечение № 001/15.07.2024 г. (л. 22, пак там). Съгласно писмо, изх. № 1049-40-187#6/04.02.2025 г. на ТП на НОИ – Търговище, след запитване до компетентната институция на държава – членка (Германия) относно трудовата заетост на К., е получена информация, че лицето е извършвало трудова дейност в Германия през периода от 01.04.2024 г. до 03.11.2024 г., като полученият брутен доход през периода е в размер на сумата от 24189.08 евро. Установено е и, че К. е получила компенсация за неизползван отпуск в размер на 1752.28 евро. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Д. К. – съпруг на ищцата, К. М. К. и Г. Й. Д., нейни приятели. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел допустимост на предявените искове за имуществена обезвреда. По съществото на спора, е формирал следните изводи: Счел е, че искът с цена 45.14 лв. е неоснователен. Аргументирал се е, че с решение № 921/03.07.2024 г. по адм. дело № 182/2024 г., Административен съд – Търговище не е определил конкретен срок за ново произнасяне на компетентния административен орган по заявлението на К. от ноември 2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, но е задължил органа да се произнесе по заявлението в законния срок по чл. 5, ал. 1, изр. последно от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ/ Наредба/та). Съобразил е данните по делото, че ТП на НОИ – Търговище е получило решение № 921/03.07.2024 г. на 04.07.2024 г. (л. 67, пак там). Отчел е датата на банковия превод от страна на НОИ в полза на К. на дължимото й се обезщетение за безработица от 9171.23 лв., за което плащане е подчертал, че е извършено в рамките на 14-дневния срок по чл. 5 от Наредбата. Подчертал е, че, съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 НОИПОБ, НОИ превежда на 15-о число на месеца на всеки Доставчик на платежни услуги (ДПУ), с който е сключен договор по чл. 11, ал. 3, общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ, включени в списъка по ал. 2 на с.р. Формирал е извод, че по казуза не се доказва незаконосъобразно бездействие на ответника по иска, изразяващо се в забавено изплащане за исковия период на отпуснатото на К. с Разпореждане № 253-00-571-9/10.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище парично обезщетение за безработица, доколкото изплащането на последното е извършено от компетентния орган в рамките на законовия срок за произнасяне по върнатото заявление и при съблюдаване чл. 12, ал. 1 от Наредбата. На следващо място съдът е разгледал иска на К. с цена 2000.00 лв. Преценил го е за частично основатателен до присъдената сума от 1000.00 лв. Кредитирал е свидетелските показания. Мотивирал се е, че заради издадените и отменени по надлежния ред Решение № 2153-25-41/03.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и Разпореждане № 253-00-571-7/01.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, ищцата е претърпяла в част от претендирания исков период, а именно от 01.03.2024 г. до 01.04.2024 г., негативни емоционални изживявания, изразяващи се в отчаяние поради липсата на доходи, несигурност, тревожност, чести семейни пререкания със съпруга й, чувство на неудобство и загуба на достойнство пред свидетеля Д., заради необходимостта да му иска заеми, за да се издържа. Преценил е за недоказани твърдените в исковата молба емоционални страдания за периода от 02.04.2024 г. до 10.07.2024 г. Подчертал е, че по делото е установено безпротиворечиво, че К. не е била без доходи от трудова дейност в периода от 01.04.2024 г. до 03.11.2024 г. Определил е обезщетението за неимуществена обезвреда, съобразявайки критерия за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Уважил е акцесорния иск за присъждане на законна лихва само относно уважената част на иска за обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е проявил процесуална активност, събрал е всички необходими и допустими доказателсдтва за решаване на прамвния спор, подложил ги е на анализ и въз основа на същите е изградил правни изводи, които са обосновани и правилни. Твърдените в исковата олба негативни преживявания и емоции се установяват от събраните по делото гласни и писмени доказателства. правилносъдът е приел, че ищцата за исковия периодь, за който е присъдено обезщетение е преживяла негативни емоционални изживявания, изразяващи се в отчаяние поради липсата на доходи, несигурност, тревожност, чести семейни пререкания със съпруга й, чувство на неудобство и загуба на достойнство поради необходимостта да иска заеми, за да се издържа. Ищцата е ангажирала гласни доказателства, сведенията и данните от които не са опровергани с насрещно доказване от старана на ответника. Съдът правилно е приел иска за доказан по основание. При определяне на неговия размер съдът се е обосновал с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание §1 ЗР ЗОДОВ, като при прилагане на законовия критерия за справедливост е отчел конкретните обстоятелства, които са от значение за разрешаване на въпроса. Съдът е изложил мотиви относно взетите под внимание и доказани по делото обстоятелства и изводът му относно размера на дължимото обезщетение е правилен. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила с последиците по закон. На основание чл. 221, ал.2, изр второ АПК Върховният административен съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд