Определение № 164 от 02.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 304/2025 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. срещу разпореждане № 262 от 17.03.2025г. по ВЧНД № 53/25г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е върната касационната жалба на жалбоподателя против определение № 480/31.01.25г., постановено по същото дело. В частната жалба, макар и трудно изводимо, се изтъкват съображения, че определението е незаконосъобразно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: С разпореждане № 95 от 13.01.25г., постановено по чнд № 40/25г., Районен съд – Русе е върнал жалбата на Г., депозирана от него по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК, насочена срещу два прокурорски акта- постановление на СГП по преписка № 22407/24г. и преписка на АП – В. Търново с № 618/2024г., като е прекратил и производството по делото. По жалба на В. Г. било образувано вчнд № 53/25г. по описа на Окръжен съд – Русе, като с определение № 480/31.01.2025г. постановеното разпореждане на Районен съд –Русе било изцяло потвърдено. На 21.02.25г. В. Г. депозирал касационна жалба срещу определение № 480/31.01.2025г., която била върната като недопустима с атакуваното понастоящем разпореждане на окръжен съдия при ОС - Русе от 17.03.2025г. Жалбата срещу това разпореждане е неоснователна. Обжалваният с върнатата касационна жалба съдебен акт е въззивно определение на окръжен съд, постановено от него като въззивна инстанция по частно наказателно дело, с което са утвърдени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и неговото разпореждане е било изцяло потвърдено. Известно е, че съгласно чл. 346, т. 4 от НПК на касационна проверка подлежат решенията или определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Обжалваният съдебен акт не попада в тази категория, следователно, такива определения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, са изключени от обхвата на касационната проверка. Всички тези принципни положения са съобразени от контролирания съд, а логична последица от това е законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу постановения въззивен съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение