Определение № 190 от 02.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 8614 от 06.10.2014 г., подадена от Г. М. К. и Ц. Г. М. чрез адвокат В. А., срещу определение № 609 от 04.08.2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по ч.гр.д.№ 4110/2014 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Г. М. К. и Ц. Г. М. и е прекратено касационното производство. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Р. П. Г. чрез адвокат П. Н., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по ч.гр.д.№ 4110/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. е образувано въз основа на касационна частна жалба на Г. М. К. и Ц. Г. М. срещу определение от 12.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 242/2014г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.01.2014 г. по гр.д.№ 511/2013 г. на Пирдопски районен съд за прекратяване на производството по делото, образувано по молба за спиране на производството по чл.524 ГПК. Същевременно, с т.7 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по т.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл.524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Съображението за това разрешение е, че по своята правна същност производството по чл.524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещия иск та третото лице, заявяващо права върху присъдения имот. Обезпечителното производство е уредено като двуинстанционно, поради която причина и на основание чл.274, ал.4 ГПК не само въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по съществото на искането по чл.524 ГПК (извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК), но и тези, с които се прегражда развитието на производството, не подлежат на касационно обжалване пред ВКС. Изложеното сочи на съвпадение между изводите на настоящия състав и тези в обжалваното определение, което е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия