Определение № 9277 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., находящ се в Затвора [населено място], против определение № 951/09.07.2025 г., постановено по вх. № 3370/21.05.2025 г. по адм. дело № 1272/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 3370/21.05.2025 г., подадена против разпореждане № 853/30.04.2025 г., постановено по делото на АССО. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба, насочена против АССГ, която искова молба е върната на подателя ѝ с определение № 518/15.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1272/2024 г. по описа на Административен съд – София-област и производството по делото е прекратено. Против прекратителното определение е подадена частна жалба от страна на К., която с разпореждане № 853/30.04.2025 г., постановено по вх. № 2912 от 30.04.2025 г. по делото на АССО е оставена без движение с указание до частния жалбоподател в 7-дневен срок от съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, като внесе дължимата държавна такса за образуване на производството по нея в размер на 15 лева по сметка на ВАС. Изрично е указано, че при неизпълнение на указанията, частната жалба ще бъде върната на подателя й. Предвид характера и предмета на разпореждането – оставяне на жалба без движение, съдът е посочил в разпореждането си, че същото не подлежи на обжалване. Въпреки това, Г. К. е подал частна жалба с вх. № 3370/21.05.2025 г. по описа на АССО против цитираното по-горе разпореждане. С обжалваното в настоящото производство определение административният съд приел, че е сезиран с частна жалба с вх. № 3370/21.05.2025 г. по описа на АССО против разпореждане, което предвид съдържанието си по силата на закона не подлежи на обжалване. По горните съображения, и на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 АПК АССО оставил частната жалба с вх. № 3370/21.05.2025 г. по описа на АССО, подадена от Г. К. против разпореждане № 853/30.04.2025 г., постановено по вх. № 2912 от 30.04.2025 г. по делото на АССО, без разглеждане. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че частната жалба на К. с вх. № 3370/21.05.2025 г. по описа на АССО е насочена против съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 във вр. с чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2 АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения, с които съдът оставя подлежаща на администриране пред него частна жалба без движение с указания за отстраняване на нередовности /каквото безспорно е разпореждането, против което подадената частна жалба с вх. № 3370/21.05.2025 г. по описа на АССО е оставена без разглеждане в производството по чл. 213а АПК/ не подлежат на съдебен контрол, видно от разпоредбата на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 АПК. По горните съображения, АССО правилно е оставил частната жалба с вх. № 3370/21.05.2025 г. по описа на АССО без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,