Определение № 1006 от 09.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 148/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД срещу решение №462/07.11.2022г. по в.т.д.№339/2022г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение №260476/23.12.2021г. по т.д.№176/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обявена за недействителна извършена от касатора непарична вноска в капитала на „Кадин – ММ“ ООД на два подробно описани имота. С молба с вх.№14040/07.11.2023г., която изхожда едновременно от ищеца и двамата ответници по делото, е заявено, че ищецът „Кока-кола хеленик ботълинг къмпани България“ АД на основание чл. 232 от ГПК оттегля иска си, а от управителя и законен представител на двамата ответници – касатора „КАДИН ЛОГИСТИК“ ЕООД и „Кадин – ММ“ ООД – Д. К. Кадин е заявено изрично съгласие с оттеглянето на исковете. Волеизявлението за оттегляне на иска е направено от ищеца чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. Д., като съдът констатира, че в приложеното на стр. 10 от делото пълномощно за адв. Д., е отразено изрично, че има правата по чл. 34, ал.3 от ГПК, включително за оттегляне или отказ от иска. Съдът намира, че следва да уважи молбата, тъй като изхожда от изрично упълномощен адвокат, който е процесуален пълномощник на ищеца и съдържа изявление за оттегляне на иска.Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключването на първото заседание по делото. В настоящия случай оттеглянето на иска е предприето едва пред касационната инстанция, т.е. след изтичането на гореуказания срок, но е налице изрично съгласие на ответниците, изразено с приподписване на молбата за оттегляне на иска. С оглед десезирането от спора, съдът следва да прекрати производството по делото, като обезсили постановените от двете съдебни инстанции решения по аналогия от текста на чл. 233, изр. 3-то ГПК. Воден от горните съображения и на основание чл. 232 от ГПК съдът