Определение № 18 от 24.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 9/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Подадена е от Е. Б. М. от [населено място] молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК на решение № 437 от 10.04.2012г. по гр.д. № 1209/2010г. на ВКС, І г.о., с което е отменено въззивно решение на Софийски градски съд и е признато за установено по иска на Е.-З. Д. Ч., че Е. Б. М. и М. С. М. не са собственици на гаражна клетка № 21 в сградата на Ж.”П.” на [улица] [населено място]. Според молителката с решението е пререшен спорен въпрос, по който вече има постановено влязло в сила решение. Това е въпросът за валидността на решението на Общото събрание на Ж. от 25.06.1991г., с което спорният гараж е бил разпределен от Ж. на молителката и на М. М.. С решение № 401 от 19.08.1992г. по гр.д. № 504/1992г. на ВКС, V г.о., постановено в производство по преглед по реда на надзора, е прието, че при свикването на същото Общо събрание не са допуснати нарушения на чл. 26, ал.4 ЗЖСК при уведомяването на ищеца В. В.. Решението е по иск по чл. 39 ЗЖСК, предявен от В. В. /праводател на Е.-З. Д. Ч./ против Е. М., М. М. и Ж. „П.”. А в решението на Върховния касационен съд от 10.04.2012г. се приема, че решението на ОС от 25.06.1991г. е взето при липса на кворум и затова е невалидно. Според молителката при постановяване на решението по исковете за собственост съставът на Върховния касационен съд не се е съобразил с предходното съдебно решение относно валидността на същото решение на Общото събрание, така че е налице противоречие между двете решения по този въпрос. Подадена е молба за отмяна и от М. С. М.. Тя се позовава на същото основание. Молбата съдържа подробна обосновка на соченото противоречие между решенията поради разрешаването на един и същи въпрос за съществуването или несъществуването на едно право. При извършената проверка на допустимостта на молбите, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Молбите са за отмяна на решение, което противоречи на друго влязло в сила решение - чл. 303, ал.1,т.4 ГПК. По молбите е внесена държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като насрещната страна Е.-З. Д. Ч. е взела становище за неоснователност на молбите. Спазен е срокът за подаване на молбите по чл. 305, ал.1, т.4 ГПК считано от влизане в сила на решението от 10.04.2012г. При горните констатации молбите се явяват допустими и следва да бъдат разгледани в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.