Определение № 10973 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. О., подадена чрез процесуален представител адв. М.Георгиева против определение № 2627 от 19.03.2025 г., постановено по адм.д. № 1225/2021 г., по описа на Административен съд гр.Пловдив, с което е отхвърлено като неоснователно искането на адв. Георгиева, в качеството й на пълномощник на Олдесемаят за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 11066 от 16.12.2024 г. по адм.д. № 1225/2021г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответниците – кметът на община Карлово, „РС Автогланц“ ООД, М. В. П., В. В. В., М. В. В., Д. Е. Д., И. Н. К., Д. Т. Д., Агенция „Пътна инфраструктура“, Е. Д. Д. и Н. Д. Г., не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С разпореждане № 11066 от 16.12.2024 г., постановено по адм.д. № 1225/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив, първоинстанционният съд оставя без движение касационна жалба с вх. № 20871 от 16.12.2024 г. на В. В. О. против решение № 10504 от 29.11.2024 г., постановено по делото и дава на жалбоподателката 7-мо дневен срок да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 70 лв. по сметка на Върховния административен съд, както и препис от жалбата за насрещните страни или в същия срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на Административен съд - Пловдив в размер на 0,80 лева за препис от жалбата, съгласно чл. 23, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 102з, ал. 3, изр. последно от ГПК. В разпореждането са указани и последиците от неотстраняването в срок на нередовностите. Разпореждането е съобщено чрез електронната поща на процесуалния представител на Олдесемаят като същото не е било изтеглено в предвидения 7-дневен срок от неговото изпращане, съгласно правилото на чл. 137, ал.3 АПК (редакцията ДВ, бр. 15 от 2021 г.). На 07.01.2025 г. адв. Георгиева в 15.31 ч. е достъпила системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) и се е запознала с разпореждане № 11066 от 16.12.2024г. като на 13.01.2025 г. чрез ССЕВ представя по делото документ, удостоверяващ само внесената държавна такса от 70 лв. С разпореждане № 435 от 14.01.2025 г., поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 11066 от 16.12.2024 г. по делото, съдът, на основание чл. 213а, ал.1 АПК връща подадената касационна жалба. Това разпореждане е връчено чрез ССЕВ на 14.01.2025г. в 16:37 часа, като на същата дата в 17:13 часа адв.Георгиева чрез ССЕВ прилага по делото молба с квитанция за платена такса за възпроизвеждане на копия на касационната жалба – 0.80 лв., като плащането е от 14.01.2025г. от 17:01 часа, т.е след получаване на разпореждането за връщане на касационната жалба. На 20.01.2025 г. по делото постъпва молба от адв.Георгиева за възстановяване на срока по чл.64 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В молбата за възстановяване на срока адв.Георгиева твърди, че пропускът за изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане № 11066 от 16.12.2024 г., постановено по адм.д. № 1225/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив се държи на особено непредвидени обстоятелства, а именно, че в периода от 16.12.2024 г. до 06.01.2025 г. включително е била в отпуск, за което представя служебна бележка от Адвокатска колегия – Видин, както й, че на 15.12.2024 г. в лаптопа, с който работи, е констатирана повреда, която във връзка с предстоящите Коледни и Новогодишни празници е отстранена едва след празниците, за което представя сервизна бележка и оспорва съобщаването чрез ССЕВ. С обжалваното определение № 2627/19.03.2025 г. Административен съд гр.Пловдив отхвърля молбата на адв.Георгиева за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по подадената касационна жалба и приема, че в настоящия случай не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да са оказали влияние върху възможността на страната да извърши необходимите срочни процесуални действия. Посочва, че ползването на отпуск в по-голям размер, не е непредвидено обстоятелство и може да съставлява основание за продължаване на срока по чл. 63, ал.1 ГПК, но не и основание за възстановяването му. Излага, че неизпълнението на дадени от съда задължителни указания се възприема като пропуск на страната, който не следва да се бъде поправян чрез правната възможност, предвидена от чл.64 от ГПК. Така постановеното определение е правилно. Въпросът относно пропуснатия срок за отстраняване на нередовностите по подадената от В. В. О., чрез процесуалния й представител касационна жалба срещу постановеното по делото решение и направеното до първостепенния съд искане за възстановяване на този срок е преюдициален по отношение на въпроса за упражненото правомощие по връщане на касационната жалба по чл. 213 а, ал. 1 АПК и подадената жалба с вх. № 12503/25.06.2025 г. на Върховен административен съд срещу разпореждане № 435/14.01.2025 г. по адм.д. № 1225/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив, поради което след постановяване на настоящето определение, втората жалба с вх. № 12503/25.06.2025 г. на Върховен административен съд следва да се докладва на Председателя на Второ отделение за последващо администриране. Фактическият състав на чл. 64, ал. 2 от ГПК предвижда като условие за възстановяване на пропуснат срок за извършване на определено процесуално действие, наличието на особени непредвидени обстоятелства. Тълкуването на нормата сочи, че следва да са налице такива обстоятелства, при които страната макар да е положила дължимата грижа, да не е успяла да извърши действията, поради невъзможността й да преодолее обстоятелствата, които са я препятствали. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице основания за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 11066/16.12.2024 г. по адм.д. № 1225/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив по смисъла на чл. 64 ГПК. В настоящия случай молителката сочи като „особени непредвидени обстоятелства“ това, че процесуалният й представител е ползвал отпуск в периода от 16.12.2024 г. до 06.01.2025 г. като в този период адвокатът не е могъл да проверява постъпилите чрез ССЕВ разпореждания, поради възникнала внезапна повреда на компютъра й на 15.12.2024 г., която не е могла да бъде предвидена и същата не е можело да бъде отстранена своевременно, поради настъпващите празници, поради което оспорва връчването по реда на чл. 137, ал.3 АПК съобщение. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи извършване на процесуално действие да не е в състояние да ги преодолее. Трябва да са особени, т. е. различни от обикновените, да не са рутинни. Законът предполага пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Разпоредбата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок, в случая да отстрани нередовностите. Правилно съдът приема, че посочените в текста на кодекса предпоставки не са изпълнени. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка за ненадлежно връчване на съобщението с разпореждането. Съгласно правилото на чл. 137, ал. 3 АПК (в редакцията, ДВ, бр.15, 2021 г.), когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай, че съобщението не бъде изтеглено в срок, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Няма спор по делото, че разпореждането е съобщено на адв. Георгиева на посочения от нея електронен адрес на 18.12.2024 г., което е удостоверено с разпечатка за това по делото. Съгласно чл.137, ал.2 АПК (в редакцията, ДВ, бр.15, 2021 г.) на страната могат да бъдат връчвани призовки и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това. В същия смисъл е и чл.8, ал.1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), съгласно който потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго, каквото в случая не е налице. Липсва уведомяване от страна на адвоката до съда, че в периода от 16.12.2024 г. до 06.01.2025 г. същата ще ползва отпуск и да не й се връчват електронни съобщения, предвид, че този отпуск е бил планиран. Следва да се отбележи, че жалбоподателката сама е сезирала съда с жалба, която изначално е била нередовна, поради липса на задължителни приложения към нея, а именно документ за внесена държавна такса и преписи от жалбата за останалите страни (чл.213, т.3 и т.4 АПК), което обстоятелство при дължима обикновена процесуална грижа е било известно на жалбоподателката и поради това е следвало да очаква съобщения от съда. Още повече, че от представените по делото доказателства е видно, че адв. Георгиева е достъпила системата на 07.01.2025 г., запознала се е с разпореждането, но го е изпълнила частично, като на 13.01.2025 г. е депозирала молба по електронен път с приложена квитанция за заплатена само държавна такса. Неоснователен е доводът на жалбоподателката за приложение на разпоредбата на чл. 75, ал.3 от Правилника за администрацията на съдилищата, като в тази насока съдът излага мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице непредвидени обстоятелства, съставляващи основание за възстановяване на срок. С оглед на изложеното обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Подадената жалба с вх. № 12503/25.06.2025 г. по описа на Върховен административен съд срещу разпореждане № 435/14.01.2025 г. по адм.д. № 1225/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив да се докладва на председателя на Второ отделение на Върховния административен съд за администриране. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,