Определение от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11910/2025 г.

Административно дело № 11910/2025 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба от „Технопанел“ ЕАД срещу решение № 33221/10.10.2025 г., постановено по адм.д. № 11454/2023 г. по описа на Административен София град.

В хода на произнасяне по съществото на спора, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение установява обстоятелството, че за разрешаването на правния спор е необходимо тълкуване на правото на Европейския съюз и по-конкретно на разпоредбите на член 2, параграф 1 от регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на комисията от 31 януари 2010 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, във връзка с решение № 1/2009 на съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 г. за изменение на протокол 1 към споразумението, във връзка с чл. 243, параграф 4 от регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на регламент (ЕС) № 952/2013, на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Във връзка с така установената необходимост, Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав смята за необходимо и полезно да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на приложимите според него правни норми от посочените регламенти.

По тези съображения съдът формулира съдържанието на преюдициалното запитване както следва:

I.Страни по делото:

Касационен жалбоподател – „Технопанел“ ЕАД, представляван от адвокатско дружество „Георгиев, Иванов, Александрова и Калистратов“.

Ответник по касационната жалба – директорът на ТД Митница София, представляван от юрисконсулт Алексиев.

II.Предмет на делото.

Производството пред Върховния административен съд, първо отделение е касационно. Административно дело № 11910/2025 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба от „Технопанел“ ЕАД срещу решение № 33221/10.10.2025 г., постановено по адм.д. № 11454/2023 г. по описа на Административен София град. С това решение е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № РЗМ-5800-1670/16.10.2023 г.,, издадено от директора на ТД Митница София, с което е променен ЕД 5/15 – код на държавата на произход по митническа декларация от 17.02.2023 г. от EU European Community на TR – Турция, определена е ставка на допълнително защитно мито в размер на 25%, определен е допълнителен размер на публични държавни вземания.

III.Фактическа обстановка

1.На 17 февруари 2023 г. в митическо бюро София изток е приета митническа декларация с MRN 23BG00580811377OR4/17.02.2023 г., с която дружеството декларира за поставяне под режим допускане за свободно обращение стоки, внесени от Република Турция – плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, боядисана галванизирана ламарина н рулони. Деклариран е код на стоката по комбинираната номенклатура 7210708091, код на държавата на произход EU – European Community, държава на изпращане Република Турция. Продавач и изпращач е турското дружество Tata Steel Istanbul Metal, Република Турция. Деклариран е произход EU, приложен е сертификат на движение на стоките EUR.1

При извършена физическа проверка на стоките е установено, че върху стоката е наличен етикет, върху който има надпис, че стоката е произведена в Република Турция. Установено е от данните от приложената фактура, че стоката представлява галванизирана ламарина с двустранно полиестерно покритие. Ламарината е претърпяла две повърхностни обработки. Прието е, че стоката отговаря на условията за класиране с код по КН 7210708011, но не и в декларирания код 7210708091, поради това, че е претърпяла обработка, различна от повърхностната и е с двустранно завършващо покритие от пластмаса. Прието е, че липсва информация относно европейския произход на стоката. Прието е, че декларираните стоки попадат в обхвата на категорията продукти, посочени в т. 5 от приложение 1 към чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на комисията от 31 януари 2019 г. за въвеждане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти. Прието е, че следва да се определи произхода им по реда на чл. 2, параграф 1 от регламента, с цел извършване на преценка дали по отношение на тях следва да се прилагат окончателните защитни мерки. Съгласно посочения текст, произходът на всеки продукт, за който се прилага този регламент се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциален произход. Прието е, че по отношение на стоките, за които има издадени сертификати за движение EUR.1 от турските митнически органи с деклариран европейски произход е съобразено, че тези сертификати се издават на основание Решение № 1/2009 на съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция за целите на доказване на преференциалния произход. При това съобразяване е прието, че сертификатът за движение, приложен към митническата декларация не може да се приеме за целите на доказване на преференциалния произход на стоките. Съобразено е правилото на чл. 12 от протокол 1 относно определението на понятието продукти с произход. Съгласно чл. 12, параграф 1, когато стоки с произход са изнесени от общността в друга страна и се върнат, те трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже по задоволителен за митническите органи начин, че върнатите стоки са същите като онези, които са били изнесени и не са преминали през други операции, освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа. В процесния случай в митническата декларация за износ от Република Турция е деклариран код на режим 3151 – реекспорт на стоки внесени под режим активно усъвършенстване, което означава, че изнасяните от Република Турция стоки са внесени от Кралство Нидерландия и са изнесени за Република България, като върху тях са осъществявани допълнителни операции. Прието е, че от цялата информация не е възможно да се установи по безспорен начин идентичността на изнесената от Кралство Нидерландия към Република Турция стока и съответно връщането й обратно в Европейския съюз на същата стока в непроменен вид. Направен е извода, че произходът на стоките следва да бъде определен по реда на чл. 2 от регламента за изпълнение (ЕС) 2019/159 в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход, като се вземат предвид и разпоредбите на чл. 60 от МКС и чл. 32 – 34 от делегиран регламент на комисията (ЕС) № 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на митническия кодекс на Съюза. Като неприложим е определен чл. 57 от Регламент за изпълнение 2015/244, тъй като защитните мерки по регламент за изпълнение 2019/159 не се считат за специални непреференциални разпоредби при внос. Административният орган е направил извода, че е невъзможно да се приеме, че декларираната стока е с европейски произход за целите на прилагане на регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159. По силата на чл. 243, параграф 4 от регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато при проверката на точността на декларираните данни в митническата декларация се установи, че непреференциалният произход на стоката е деклариран неправилно, то произходът, който трябва да се вземе предвид за целите на параграф 3, б. а на същия регламент се установява въз основа на доказателствата предоставени за тази цел от декларатора, или ако те са недостатъчни или неудовлетворителни, въз основа на наличната информация. Прието е, че предвид обстоятелството, че представената от дружеството информация не доказва по безспорен начин идентичността на изнесената от ЕС към Република Турция стока и съответно нейното връщане в ЕС в непроменено състояние, се приема, че стоката е с произход Република Турция. Приложено е защитно мито в размер н 25%.

При осъществен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че от представените документи не може да бъде направен еднозначен отговор на въпроса дали стоката е идентична с тази, изнесена от Кралство Нидерландия. Приел е приложимостта на чл. 12 от решение № 1 от 2009 г. на съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 г. за изменение на протокол 1 към споразумението, като условията за придобиване на произход трябва да бъдат изпълнени без прекъсване в съюза или в Република Турция, паради което стоки с произход, изнесени от съюза се върнат, тези стоки трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже по задоволителен начин за митническите органи начин, че върнатите стоки са същите като онези, които са били изнесени и не са преминали през други операции освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа.

Приел е, че от дружеството вносител на стоките не са били предоставени достатъчно документи за проследяване на движението на стоките и еднозначно определяне на техния непреференциален произход. Приел е, че сертификатите за движение EUR.1 издадени от митническите органи на Република Турция за процесните стоки не могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифни преференции. Приел е, че предвид обстоятелството, че стоките изнесени извън митническата територия на Съюза и върнати обратно се считат за стоки без произход, административният акт е законосъобразен.

IV.Становища на страните.

Директорът на ТД Митница София обосновава становище за правилност на постановеното съдебно решение.

Технопанел ЕАД обосновава изводи за неправилност на решението. Приема, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 регулира защитните мерки срещу вноса на някои стоманени продукти и не е относим към фактическата обстановка по осъществения внос тъй като е налице внос на стока с произход от Европейския съюз – Кралство Нидерландия. Евентуалното му приложение би се породило при доказване на произход на стоката от страна извън ЕС и то в случай на надвишаване на защитната квота при внос. Посочва, че протокол 1 от 24 февруари 2009 г. е част от системата на действащи международни договори и не може при наличието на международно обвързващо споразумение да е прилагат актове относно общи тарифни преференции или ограничения, създадени едностранно от ЕС. Прави възражение, че митническите органи не са спазили реда за установяване и проверка съгласно протокол 1 от 24 февруари 2009 г.

V.Приложимо национално право.

1.чл. 19б, ал. 1 от Закона за митниците.

Решение, с което се установява митническо задължение и или други публични вземания се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започване на производството. Уведомяването на длъжника се извършва с връчването на решението.

член 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците

За целите на прилагане на чл. 4 от регламент ЕС № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи.

Член 220, ал. 1 от Закона за митниците

Всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс

V.Приложимо право на Европейския съюз.

1.член 216, параграф 2 от ДФЕС

Сключените от съюза споразумения обвързват институциите на съюза и държавите членки.

2.член 48 от регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза

За целите на митническия контрол митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Член 77, параграф 1, б. а

Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита под един от следните митнически режими – допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба.

Чл. 203, параграф 5

Освобождаване от вносни мита се разрешава само за стоки, които са върнати в същото състояние, в което са били изнесени.

3.Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 на комисията от 31 януари 2019 г. за прилагане на окончателни защитни мерки срещу внос на някои стоманени продукти.

Член първи, параграф 1

При спазване на членове 6 и 7 се открива тарифна квота във връзка с вноса в съюза за всяка от 26те разглеждани категории продукти – определени чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в приложение 1 и за всеки от периодите, посочени в приложения IV.1 IV.2

Член 2

Произходът на всеки продукт, за който се прилага настоящият регламент се определя в съответствие с действащите в съюза разпоредби относно непреференциалния произход.

Приложение 1

Попадат следните категории продукти – горещовалцовани ламарини и ленти от нелегирани и други легирани стомани, студеновалцовани ламарини от нелегирани и други легирани стомани, ламарини от магнитна стомана, ламарини с метално покритие, ламарини с органично покритие, продукти от бяла ламарина, валцовани върху четирите си страни ламарини от нелегирани и други легирани стомани, горещовалцовани ламарини и ленти от неръждаема стмана, студеновалцовани ламарини и ленти от неръждаема стомана, пръти и леки профили от нелегирани и други легирани стомани, арматурен прокат, пръти и леки профили от неръждаема стомана, валцдрат от неръждаема стомана, профили от желязо или от нелегирани стомани, елементи за железопътни линии, кухи профили, безшевни тръби от неръждаема стомана, лагерни тръби, телове от нелегирана стомана

4.Делегиран регламент на комисията (ЕС) № 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза.

Чл. 158, параграф първи

Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато след като са били изнесени от митническата територия на съюза не са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние.

Параграф втори

Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени когато след като са били изнесени от митническата територия на съюза са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние, но след началото на третирането или манипулациите е станало ясно, че това третиране или тези манипулации са неподходящи за предназначението на стоките.

Параграф трети

Когато стоките по параграф 1 или 2 са претърпели третиране или манипулации, в резултат на които биха били дължими вносни мита за стоките, ако последните са били поставени под режим пасивно усъвършенстване, тези стоки се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени само при условие, че това третиране или тези манипулации, включително влагането на резервни части, не надхвърлят строго необходимото, за да могат стоките да се използват по същия начин както по време на износа им от митническата територия на съюза.

5.Международни споразумения

Решение № 1/2009 на съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 г. за изменение на протокол 1 от споразумението.

Член 2, параграф първи

За целите на прилагане на настоящото споразумение, за продукти с произход от общността се считат

а. продукти получени изцяло в общността по смисъла на чл. 5

б. продукти, получени в общността и съдържащи материали, които не са били изцяло получени там при условие, че тези материали са претърпели достатъчно обработка или преработка в общността по смисъла на чл. 6

в. стоки с произход от Европейското икономическо пространство по смисъла на протокол 4 към Споразумението за европейското икономическо пространство.

Член 2, параграф 2

За целите на прилагане на настоящото споразумение, за продукти с произход от Турция се считат

а. продукти, получени изцяло в Турция по смисъла на член 5

б. продукти, получени в Турция и съдържащи материали, които не са били изцяло получени там при условие, че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в Турция по смисъла на член 6.

Член 12, параграф 2

С изключение на предвиденото в членове 3 и 4, когато стоки с произход, изнесени от общността или от Турция в друга страна се върнат те трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже по задоволителен за митническите органи начин, че върнатите стоки са същите като онези, които са били изнесени и не са преминали през други операции освен необходимите за запазването им в добро състояние докато са били в тази страна или по време на износа.

Чл. 16 доказателство за произход

Чл. 16, параграф 1

Продуктите с произход от общността, които се внасят в Турция и продуктите с произход от Турция, които се внасят в общността се ползват от разпоредбите на споразумението при представяне на едно от следните доказателства за произход

а. сертификат за произход EUR.1

б. сертификат за произход EUR - ;ED

член 17, параграф 1

сертификат за движение EUR.1, EUR.MED се издава от митническите органи на страната износител, по писмено заявление на износителя или на негова отговорност, от негов упълномощен представител.

Член 17, параграф 3

Износител, който подава заявление за издаване на сертификат за движение трябва да бъде в състояние да представи по всяко време по искане на митническите органи на страната износител, в която се издава сертификатът за движение всички необходими документи доказващи статута на продукти с произход на въпросните продукти, както и изпълнението на останалите изисквания на настоящия протокол.

Член 17, параграф 7

Митническите органи, издаващи сертификатите за движение предприемат всички необходими мерки за проверка на статута на произход на продуктите и изпълнението на останалите изисквания на настоящия протокол. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими. Те също така следят за надлежното попълване на посочените в параграф 2 формуляри. По-конкретно те проверяват дали мястото, предназначено за описание на продуктите е попълнено по начин, който изключва всякаква възможност за заблуждаващи добавки.

Член 24, параграф 1

Доказателството за произход е валидно в рамките на четири месеца от датата на издаване в страната износител и се представя в същия срок на митническите органи на страната вносител.

Член 33

Параграф 1

Последващи проверки на доказателствата за произход се извършват на случаен принцип или винаги когато митническите органи на страната вносител имат основателни съмнения относно истинността на тези документи, статута на произход на съответните продукти или изпълнението на останалите изисквания на настоящия протокол

Параграф 2

За прилагането на разпоредбите на параграф 1, митническите органи на страната вносител изпращат обратно сертификата за движение EUR.1 и фактурата, ако същата е била представена или копия от тези документи, на митническите органи на страната износител и посочват по възможност причините на искането за проверка. В подкрепа на искането за последваща проверка те прилагат всички получени документи и сведения, които навеждат на мисълта, че изявленията в доказателството за произход са неточни.

Параграф 3

Проверката се извършва от митническите органи на страната износител. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които считат за необходими.

Параграф 4

Ако митническите органи на страната вносител решат да откажат предоставянето на преференциален режим на съответния продукт до получаването на резултатите от проверката, те предлагат на вносителя освобождаване на стоките при спазване на обезпечителните мерки, които счетат за необходими.

Параграф 5

Резултатите от проверката се съобщават възможно най-кратки срокове на митническите органи, поискали нейното провеждане. В тези резултати ясно се посочва дали документите са истински и дали съответните стоки могат да бъдат считани за продукти с произход от общността, от Турция или от една от другите страни, посочени в членове 3 и 4 и дали изпълняват останалите изисквания на настоящия протокол.

Параграф 6

Ако в случаите на обосновано съмнение не се получи отговор в срок от 10 месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се прецени истинността на съответния документ или действителния произход на стоките, митническите органи, поискали проверката, отказват правото на преференциално третиране, освен в в изключителни случаи.

VІ. Практика на Съда на Европейския съюз

Този съдебен състав след преглед на постановените съдебни решения на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредбите на член 2, параграф 1 от регламент (ЕС) № 2019/159, във връзка с чл. 12, параграф 2 от протокол 1 от 24 февруари 2009 г, по въпросите, които ще бъдат поставени, както и не откри отправени преюдициални запитвания.

Независимо от това обстоятелство, тази съдебна инстанция намира за необходимо да посочи

1Дело C-409/10, искане за преюдициално заключение. Обща търговска политика. Преференциален режим за вноса на продукти с произход от страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Последващо събиране на вносни мита. Целта на последващите проверки е да се установи дали съдържащата се в сертификата EUR.1 информация за произхода на стоките е достоверна.

2. Дело C-442/208, европейска комисия срещу Федерална република германия. Споразумение за асоцииране ЕИО – Унгария. Неспазване на правилата за произход. Заключенията от последващите проверки, извършени от органите на държавата износител са задължителни за органите на държавата вносител.

3. Дело C-613/112 решение от 6 февруари 2014 г., преюдициално запитване,, митнически съюз и обща митническа тарифа, доказателство за произход. Сертификатът за движение представлява писменото доказателство за преференциалния произход на дадена стока и ако се приеме, че освен тези доказателства за произход могат да бъдат използвани и други доказателствени средства, това би накърнило единството и сигурността на прилагането на споразуменията за свободна търговия, сключени с трети страни.

4. Дело C-386/08, решение на съда от 25 февруари 2010 г., искане за преюдициално заключение, съмнения относно произхода на продуктите, споразумение за асоцииране ЕО – Израел. В рамките на предвидената процедура в споразумението за асоцииране митническите органи на държавата вносител не са обвързани от представеното доказателство за произход и от отговора на митническите власти на държавата износител, когато полученият отговор не съдържа достатъчно данни, за да се определи реалният произход на продуктите.

5. Дело С-438/11, решение от 8 ноември 2012, невъзможност да се провери достоверността на сертификат за произход, тежест на доказване, система на общи тарифни преференции.

6. дело С-175/12, решение на съда от 24 октомври 2013 г. митнически съюз и обща митническа тарифа, нередности в сертификата за движение.

7. дело С-395/17, решение на съда от 31 октомври 2019 г. нередовно издаване на сертификати от властите на Отвъдморските страни и територии.

8. дело С-351/24, решение на съда от 27 март 2025 г. проверка на доказателствата за произход.

VІІ. Причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. Производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, което е ключов елемент в създадената с Договорите правораздавателна система, установява между Съда и юрисдикциите на държавите членки диалог между съдии с цел да се осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което дава възможно Решение на Съда (шести състав) от 16 юни 2016 г. по Дело C-291/15, за да се гарантират неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщият на това право характер, установен по силата на Договорите. Установеният механизъм за преюдициални запитвания цели да гарантира при всички обстоятелства, че правото на Съюза поражда едни и същи последици във всички държави членки и по този начин да предотврати различията в тълкуването му, което националните юрисдикции следва да прилагат, и да гарантира това прилагане, като предостави на националния съд средство за отстраняване на трудностите, до които би могло да доведе изискването за осигуряване на пълното действие на правото на Съюза в рамките на съдебните системи на държавите членки. Така националните юрисдикции разполагат с възможно най-широката възможност, и дори със задължението да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредбите на правото на Съюза, по които въпроси е необходимо да вземат решение.

Съобразно митническото законодателство произходът на стоките може да бъде непреференциален или преференциален. Непреференциалният произход се ползва за целите на прилагане на мерките на Общата митническа тарифа с изключение на мерките по член 56, параграф втори, б. г и б. д, мерки, различни от тарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области във връзка с търговията със стоки и други мерки на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките. Преференциалният произход служи, за да се ползват стоките от мерките по чл. 56, параграф втори, б. г или б. д. на общата митническа тарифа или от нетарифни преференциални мерки, или от преференциални мерки, посочени в споразуменията, които съюзът е сключил с определени държави или територии извън митническата територия на съюза или с групи такива държави или територии, правилата за преференциален произход се установяват в тези споразумения.

В процесния случай е установено обстоятелството на внесени от търговското дружество от Република Турция стоки, представляващи плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани от нелегирана стомана, боядисани, покрити с пластмаси, декларирани в код по КН 7210708091, код на държавата по произход EU, European Community, EUR.1 с посочен произход Кралство Нидерландия. Проверка на представеното доказателство за произход на стоката по реда на чл. 33 от протокол 1 от 24 февруари 2009 г. относно определението на понятието продукти с произход и методите на административно сътрудничество не е извършвана от митническите органи на Република България чрез изпращане на сертификата за движение обратно на митническите органи на страната износител Република Турция.

Предметът на спора е произходът на декларираната стока и как се доказва този произход. С оглед на страната износител на стоката, предметът на спора е свързан и с приложимостта на протокол 1 от 24 февруари 2009 г. относно определението на понятието продукти с произход и методите на административно сътрудничество. Това обстоятелство е обусловено от изводите на митническата администрация за приложимост на общите разпоредби за определяне на произход в съответствие с действащите в съюза разпоредби относно непреференциален произход – член втори, параграф 1 от регламент (ЕС) 2019/159. Съобразява се и обстоятелството, че изискванията за определяне и доказване на произход по протокол 1 от 24 февруари 2009 г. и регламент (ЕС) 2019/159, са различни. В първия случай са приложими правилата на дял пети от протокола, във втория случай произходът се доказва по общите правила на регламент (ЕС) 2019/159, регламент (ЕС) № 952/2013 и делегиран регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Несъмнено съгласно практиката на съда на Европейския съюз, сертификатът за движение EUR.1 представлява писмено доказателство за преференциалния произход на стоката. Приема се, че органите на държавата износител следва да установят произхода на дадена стока и че митническите администрации на държавите членки по принцип трябва да признаят преценките, извършени от митническите органи на държавата износител, особено когато преференциалният режим е създаден с международно споразумение, обвързващо съюза с трета държава въз основа на реципрочни задължения. Признаването от митническите органи на държавите членки на решенията, приети от органите на държавата износител обвързана със съюза от режим на свободна търговия е необходимо, за да може съюзът на свой ред да изисква от органите на тази държава спазването на решенията, приети от митническите органи на държавите членки относно произхода на изнасяните от съюза продукти в тази държава. От установените фактически обстоятелства по процесния случай следва, че произходът на стоката, която дружеството е внесло от Република Турция е потвърден от сертификат за движение EUR.1, издаден от митническите органи на Република Турция. Подобен сертификат за движение би следвало да обвърже всички митнически органи на Съюза, що се отнася до преференциалния произход на посочените в него стоки. Независимо от това обстоятелство, тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че практиката на съда на Европейския съюз приема едновременно с това, че в рамките на системата на общи тарифни преференции, създадена едностранно от съюза, органите на държавата на износа не могат да обвързват съюза и неговите държави членки в преценката им на валидността на сертификатите за произход. Когато митническите органи на държавата на вноса продължават да имат съмнения относно действителния произход на стоките, независимо, че посочените сертификати за произход не са били обявени за невалидни. Обратното разрешение, което би лишило митническите органи на държавата на вноса от възможността да поискат доказателство, че сертификатът за произход е бил издаден на базата на невярно или вярно представяне на фактите от страна на износителя би накърнило целта на последващата проверка, която е да се установи впоследствие дали информацията за произхода на стоките, съдържаща се в сертификата за движение е достоверна.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че съобразно член 3 от приложение 7 към решение 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на заключителния етап на митническия съюз, комисията може да изиска от турските органи всяка информация, която да й позволи да се увери, че митническото законодателство се прилага правилно. Съгласно чл. 15 от решение 1/96 за осигуряване на правилното прилагане на разпоредбите на това решение държавите членки и Република Турция си сътрудничат чрез съответните митнически администрации във връзка с проверката на истинността на редовността на сертификатите. Приема се, че в съответствие със споразумението за асоцииране, че дори когато имат основателни съмнения относно действителния произход на стоките, митническите органи в държавата на вноса могат да поискат от митническите органи на държавата на износа само да извършат последваща проверка а този произход. Съдът на Европейския съюз приема също така, че системата на сътрудничество и на разпределяне на правомощията между митническите администрации предполага тези администрации да са обвързани от резултатите на тази последваща проверка. Само в изключителни случаи, когато митническите органи в държавата на износа не са в състояние да извършат надлежно последващата проверка, то тогава митнически органи в държавата на вноса могат сами да проверят истинността и редовността на спорния сертификат и да вземат предвид други доказателства за произхода на съответната стока. В решение по дело Pascoal & Filhos съдът на Европейския съюз постановява, че компетентните органи в държавата на вноса могат да установят, че не е изискано плащането на сборовете, дължими в съответствие със законовите разпоредби, и следователно могат да пристъпят към последващото им събиране само въз основа на факта, че компетентните органи в държавата членка на износа след последваща проверка са обявили даден сертификат за невалиден по отношение на действително изнесените стоки.

В тази връзка тази съдебна инстанция си задава въпроса дали член 2, параграф първи от регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 на комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти дава възможност да се приеме, че внасяни в общността стоки не са с произход от общността, когато тези стоки се придружават от сертификат за движение EUR.1, издаден от митническите органи на държавата износител Република Турция, в който е посочен произход общността, без да бъде извършена проверка на този сертификат по реда на чл. 33, параграф първи от протокол 1 към споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на европейската общност за въглища и стомана от 25 юли 1996 г., изменен с решение 11 от 24 февруари 2009 г.

Тази съдебна инстанция си задава и въпроса дали се допуска доказване на непреференциален произход на стоките по смисъла на регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 на комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, когато за тях е представен сертификат за движение EUR.1 съгласно чл. 16 от протокол 1 към споразумението.

Тази съдебна инстанция си задава и въпроса дали разпоредбата на чл. 2, параграф 1 от регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 на комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, която налага определянето на произхода на внасяните в европейския съюз продукти – в случай, че те попадат в обхвата на приложение 1 към този регламент да се приложат с приоритет общите правила за определяне на произход на стока пред разпоредбите на протокол 1, да се извършва съгласно действащите в съюза непреференциални правила да се тълкува в смисъл, че има приоритетно значение пред преференциалните договорености между Европейския съюз и Република Турция.

С оглед на обстоятелството на определен от митническите органи непреференциален произход на стоките, тази съдебна инстанция си поставя и въпроса ползва ли се сертификата за движение EUR.1 с посочен произход страна от Европейския съюз, издаден от митническите органи на Република Турция на основание протокол 1 относно определението на понятието продукти с произход и методите на административно сътрудничество към споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на европейската общност за въглища и стомана, с обвързваща за митническите органи на страната вносител доказателствена сила по отношение на доказване на непреференциален произход от Европейския съюз.

При положителен отговор на този въпрос, при липсата на други доказателства, които не потвърждават посочения непреференциален произход, необходимо ли е за целите на определяне на непреференциален произход с оглед прилагане на член 2, параграф 1 от регламент за изпълнение (ЕС) ) 2019/159 на комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, сертификата за движение EUR.1 да бъде подложен на проверка по реда на чл. 33 от протокол 1 относно определението на понятието продукти с произход и методите на административно сътрудничество, в резултат на което да се установи дали документите са истински и дали съответните стоки могат да бъдат считани за продукти с произход от общността, за да не бъде признат от митническите органи на страната вносител.

Тази съдебна инстанция си поставя и въпроса допустимо ли е изразът „въз основа на наличната информация“ по чл. 243, параграф 4 от регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на регламент (ЕС) № 952/2013, на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза да се тълкува в смисъл, че непреференциалният произход на стоките, когато се констатира, че декларираният непреференциален произход не е правилен и не може да се установи въз основа на доказателствата, представени от декларатора – ако те не са достатъчни или удовлетворителни, да бъде определян на база на наличната информация за държавата, от която стоките са изпратени.

При тези факти, за съдебния състав на съда, действащ като последна инстанция, е от значение как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 1 от регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на комисията от 31 януари 2010 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, във връзка с решение № 1/2009 на съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 г. за изменение на протокол 1 към споразумението, във връзка с чл. 243, параграф 4 от регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на регламент (ЕС) № 952/2013, на европейския парламент и на съвета за създаване на митнически кодекс на съюза.

Съгласно чл. 631 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на чл. 144 от АПК, с отправянето на преюдициалното запитване съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване, а производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейския съюз.

Като съобрази изложените обстоятелства, Върховният административен съд, първо отделение