Определение № 4440 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2589/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Искрева, чрез адв.Ж. Жерков, срещу Определение № 585/17.01.2024 г. по адм. дело № 11316/2023 г. на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата й, подадена срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по искане /докладна записка/ за изменение на Заповед №СД-03-89/14.09.2023 г. на министъра на правосъдието и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, а изводите в него са незаконосъобразни. Иска се отмяна на обжалваното определение. В законоустановения срок по чл.232 от АПК е постъпил отговор по частната жалба от ответника по делото – министъра на правосъдието, който намира частната жалба за неоснователна и недоказана и моли определението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ за произнасяне по искане за изменение на Заповед №СД-03-89/14.09.2023 г. на министъра на правосъдието, с която е назначена петчленна комисия за провеждане на изпит за юридическа правоспособност, съобразно чл.24, ал.4 от Наредба №1 за придобиване на юридическа правоспособност, във връзка с чл.299, ал.1 ЗСВ в частта й по т.VІ, в която са определени възнаграждения за членовете на комисията, но не и за председателя на комисията. С докладна записка от 18.09.2023 г., Д. Искрева е поискала от министъра на правосъдието да измени процесната заповед, като съгласно чл.24, ал.7 от Наредба №1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност да определи и възнаграждение на председателя на комисията, каквато в случая е тя, както и лице, което да осъществява контрол по изпълнението на заповедта, различно от председателя на комисията. За да се произнесе, първоинстанционният съд е установил, че оспорването на мълчалив отказ за произнасяне по процесната заповед е недопустимо, тъй като заповедта няма характеристиките на индивидуален административен акт, а в оспорената й част касае трудово правоотношение на председателя на изпитната комисия, който е инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието. Посочено е, че издадената заповед представлява етап от процедурата по осъществяване и организиране на изпит за придобиване на юридическа правоспособност и съставлява изявление по смисъла на чл.21, ал.5 АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно, за да се приеме един акт за административен, е необходимо с неговото издаване административният орган властнически и едностранно да създава, изменя или прекратява права или задължения за неговите адресати. Ако актът е в компетентността на издалия го административен орган, но същият не създава права и задължения за своите адресати, то не може да бъде приет за индивидуален административен акт по смисъла на АПК. В този смисъл, с непроизнасянето на сезирания орган не е формиран мълчалив отказ, съставляващ годен за оспорване административен акт в хипотезата на фикцията по чл. 58, ал. 1 от АПК. Заповедта, с която се назначава комисията, която да проведе изпита за придобиване на юридическа правоспособност и с която се определя деня и часа на провеждане на изпита представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и наредбата и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с нея обстоятелства относно правното основание за полагането на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, реда и начина за провеждането му. Със заповедта не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти досежно правото им на възнаграждение, а само относно задължението им на определените дати да извършат нормативно установените действия по осъществяване на изпита. Правото на възнаграждение, посочено в т.VІ от заповедта не възниква и не се погасява от посочването на размера й в заповедта. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на процесната заповед. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действията по провеждането на изпита и определянето на възнагражденията могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата за правилен поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, което е отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производството по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. При наличие на отрицателна процесуалноправна предпоставка, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство. Останалите аргументи, изложени от Д. Искрева, макар и логически обясними, не могат да представляват положителна процесуалноправна предпоставка за обжалване. Воден от горното, съдът счита, че определението, като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 235 АПК, тричленен състав на шесто отделение на ВАС,