Определение № 506 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 36/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. С. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв. Т. Патаринска, срещу определение № 10302 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2341/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 3210/20.09.2024 г. на кмета на община Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според частния жалбоподател изложените от първоинстанционния съд доводи за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не се обосновават от доказателствата по делото, както и неправилно съдът приема, че за оспорващия ще настъпят значителни вреди от предварителното изпълнение. По тези съображения се претендира отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Д. И. Г., чрез пълномощника си адв. Е. Желязкова, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – кметът на община Варна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Д. Г. срещу заповед № 3210/20.09.2024 г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл. 195, ал. 4, във вр. с чл. 196, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено възстановяване на сградна и площадкова канализационна мрежа, осигуряваща и двата дяла на строеж: „Двуфамилна сграда с административен адрес гр. Варна, [местност], [улица], като начина на възстановяване следва да бъде съобразен с предвижданията на одобрените проекти за „Делба на вилна сграда“ – част „Вътрешно ВиК“, одобрен с решение на Експертен съвет на устройство на територията /ЕСУТ/ при Община Варна. Наред с жалбата е постъпило и изрично особено искане за спиране на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е основателно предвид на изложените в жалбата твърдения, че изпълнението на заповедта би причинило на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се във влагане на средства за изграждането на канализационна мрежа, а след това за нейното демонтиране при евентуална отмяна на заповедта. Съдът посочва, че в тази връзка може да се приеме като писмено доказателство съдебно решение, постановено по адм. дело № 3744/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена заповед № 30/15.01.2021 г. на кмета на район „Приморски“, община Варна, с която е разрешен достъп до имота на настоящия жалбоподател с цел извършване на строително-монтажни дейности по канализационните тръби, находящи се в неговия имот. Според административния съд възможността да настъпи значителна вреда за един от адресатите на заповедта – Д. Г., от предварителното ѝ изпълнение, представлява достатъчно основание по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спирането му от съда, поради което с обжалваното определение е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за възстановяване на сградната канализационна мрежа. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед, както правилно е приел Административен съд - Варна, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4, във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т.е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, които в случая, обратно на приетото от административния съд, не са налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това съдът следва да обсъди основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като в случая неправилно и необосновано е приел наличието на достатъчно такива. В настоящия случай жалбоподателят Г., не е представил доказателства за настъпването на значителни и трудно поправими за него вреди, произтичащи от възстановяването на канализационната мрежа в сградата. По делото не се установяват обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК, за наличието на възможна труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Не са налице и нови обстоятелства, които да не са били известни на административния орган и които той да не е могъл да съобрази при издаването на заповедта, каквото е императивното изискване, въведено в ал. 2, изр. второ на чл. 166 от АПК. Наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането. От събраните по делото доказателства не е установено нито наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта, нито конкретни вреди по вид и размер, които ще настъпят за оспорващия в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Изложените от съда доводи относно обстоятелството че „решението на ВАС, обективира писмено доказателство, което в случая е достатъчно за да се опровергае несъмненото съществуване на защитим и нуждаещ се от реализирането на предварителното изпълнение интерес на собственика Дремсизов по визирания в обжалваната заповед начин“, не се споделя от настоящата инстанция. На първо място визираното от Административен съд – Варна съдебно решение на Върховния административен съд касае законосъобразността на различен от оспорения в настоящето производство административен акт, който е бил отменен от касационната инстанция на процесуално основание. Освен това отмяната на последния по никакъв начин не влияе върху визирания в настоящата заповед начин на възстановяване на канализационната мрежа, а именно – да бъде съобразен с предвижданията на одобрените проекти за „Делба на вилна сграда“ – част „Вътрешно ВиК“, одобрен с решението на ЕСУТ при Община Варна. Изложените от съда в тази връзка доводи относно настъпването на хипотетични последици, не могат да се определят като значителна или трудно поправима вреда, която може да настъпи за жалбоподателя в следствие предварителното изпълнение на заповедта. Изложение от жалбоподателя пред първата съдебна инстанция твърдения касаят неудобства от изпълнението на заповедта, които не са в приложното поле на чл. 166, ал. 2 АПК, а освен това тези твърденията не са подкрепени с никакви конкретни доказателства от страна на оспорващия, за да могат да бъдат приети като основания по смисъла на посочената разпоредба. В този смисъл е и законовата презумпция по предварителното изпълнение. При съобразяване на изложеното се налага извод за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да „причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда” по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед горното обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства, и вместо него да се постанови друго, с което искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 3210/20.09.2024 г. на кмета на Община Варна да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на частния жалбоподател за присъждане на разноски за производството, ответникът по частната жалба - Д. И. Г., станал причина за настоящия спор, следва да бъде осъден да заплати на Р. С. Д. сумата в размер на 500 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,