Определение № 93 от 10.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. А., Н. К. С.,А. С. С.,Г. С. С.,В. К. А. и по касационна жалба на М. Г. Б.,М. И. В.,Л. С. С.,В. С. К.,Р. П. С.,Д. П. С.,Г. П. С. и Е. К. И. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 20.07.2009г. по гр.д.№2828/2007г. в частта,с която след отмяна решението на първоинстанционния съд е признато правото им по реда на чл.33,ал.2 ЗС да изкупят 45/180 ид.части от нива с площ 2.440дка,ІV категория, находяща се в строителните граници на [населено място],П., м.”В.”,имот пл.№*,кад.лист №* от кад.план на [населено място], кв.Л. от 1956г. по иск,предявен срещу Т. В. Т. и П. Г. М.,като встъпят в правата на купувача П. Г. М. по н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№* от 15.01.2004г. и платят цената на имота на П. Г. М. в размер на 2500лв., както и в частта,с която по предявения иск за изкупуване на 45/180 ид. части от нива от 0.750дка,ІV категория,находяща се в строителните граници на [населено място],П.,м.”П.”,имот пл.№*,кад.лист №* по кад.план на [населено място],кв.Л. от 1956г. е прието,че следва да заплатят на купувача П. Г. М. сумата 1250лв. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че е налице необходимост от произнасяне по въпроса за допустимостта на въззивното решение като се поддържа,че в частта,с която първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск решението не е било обжалвано. Поддържа се също така,че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта,с която е прието,че изплатената по договора от 15.01.2004г. цена следва да бъде изплатена само на купувача П. Г. М.,но не и на неговата съпруга Р. Д. Ш.. Сочат,че в тази част въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали сумата следва да бъде платена само на купувача или и на неговата съпруга,т.е. дали в хипотеза,при която се признава право на изкупуване чрез встъпване в правата на купувача платената по договора цена следва да бъде изплатена от встъпващите в продажбеното правоотношение само на купувача или и на неговия съпруг, който не е участвал при сключването на договора. С оглед дадените в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон,а именно,че ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и преценката за валидността и допустимостта на решението да се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба,настоящият състав приема,че постановеното от въззивния съд решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта,с която е признато право на изкупуване по отношение на имот пл.№*,кад.лист №* по кад.план на [населено място],кв.Л. от 1956г. с цел произнасяне по въпроса за допустимостта на същото. Подадените касационни жалби срещу постановеното от въззивния съд решение в частта,с която по предявения иск за изкупуване на имот пл.№*,кад.лист №* по кад.план на [населено място],кв.Л. от 1956г. е прието,че платената по договора цена следва да бъде изплатена само на купувача П. Г. М. следва да бъдат оставени без разглеждане,като съображенията за това са следните: Като страна в производството по предявения по реда на чл.33,ал.2 ЗС иск както в диспозитива на решението на първоинстанционния съд,така и във въззивното решение е посочен само купувачът по договора от 15.01.2004г. П. Г. М.,но не и неговата съпруга Р. Д. Ш.,с оглед на което е определено и кому следва да бъде изплатена цената по договора. При липса на произнасяне по иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС срещу Р. Д. Ш. според настоящия състав не съществува правна възможност ВКС да се произнесе по подадена касационна жалба с доводи,че и на това лице следва да бъде платена уговорената в договора от 15.01.2004г. цена. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение