Определение № 50188 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1160/2022 г.

Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена на 24.02.2022г. от Г. Г. П., на влязлото в сила по реда на чл.296,т.2 ГПК на 03.12.2020г. първоинстанционно решение № 3103 от 13.05.2020г. по гр.д.№ 15841/2018г. на СГС, ГО, 10 състав. С последното е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Г. Г. П. дължи на „Юробанк България”АД на основание чл.430,ал.1 ТЗ сумата от 265 871.80 евро-част от дължима главница по договор за банков кредит от 10.09.2007г., ведно със законната лихва от 24.01.2018г. Присъдени са и разноски за заповедното и исковото производство. Твърденията в молбата са, че молителят е узнал за постановеното съдебно решение на 21.01.2022г., когато бил уведомен от настоящия си пълномощник - адвокат Д. С., който извършил проверка по образуваното изпълнително дело, от материалите по което се запознал с постановеното по реда на чл.422 ГПК решение. Поддържа се, че молителят е бил уведомен за образуваното съдебно производство с предмет установителния иск за съществуване на вземането и лично получил копие от исковата молба. Провел разговори с адвокат Л. Л. от САК да поеме защитата му в процеса. Адвокат Л. подал отговор на исковата молба, посочвайки, че прилага пълномощно, което по-късно съдът констатирал, че не се съдържа по делото - с определение от 30.09.2019г. докладчикът установил липсата на пълномощно и дал указания на ответника да представи доказателства за представителната власт на адвоката. Това съобщение обаче било изпратено не лично на страната, а до адвокат Л. и прието от друг адвокат със задължение да бъде предадено. Съдебното решение също било изпратено до адвокат Л. и прието също от друг адвокат. За развитието на делото молителят нямал никаква информация, независимо, че изисквал сведения от пълномощника си, не знаел и номера на образуваното изпълнително дело. Молителят се позовава на основанието за отмяна по т.5 на чл.303,ал.1 ГПК. Поддържа, че съдът неправилно е изпратил указанията за представяне на пълномощното не на страната, а на адвоката - т.е. съобщението било изпратено на същото лице, което съдът вече установил, че не разполага с представителна власт, както и че неправилно останалите книжа по делото са изпращани до адвокат Л.. Молителят излага, че или адвокат Л. е бил надлежно упълномощен, в който случай съдът е следвало да се произнесе по направените възражения, оспорвания и доказателствени искания в отговора по чл. 131 ГПК (вместо което приел в решението си, че не е подаден отговор на исковата молба) или адв. Л. не е разполагал с представителна власт, т.е. ответникът не е имал процесуален представител, поради което е следвало лично да бъде адресат на подлежащите на връчване съдебни актове. Твърдението е, че като е приел, че липсват извършени валидни съдопроизводствени действия в защита срещу предявения иск, но е „кореспондирал” с лицето, счетено за ненадлежно упълномощено, съдът е лишил молителя от възможността да поправи допуснатите пропуски и от възможността да бъде надлежно представляван, съответно лишен от възможността да потвърди действията без представителна власт. В писмен отговор насрещната страна оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна Съставът на ВКС констатира, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305,ал.1,т.5 ГПК: От материалите по приложеното дело е видно, че след постановяване на решението по гр.д.№ 15841/2018г. адвокат Л. (чието пълномощно не е приложено към отговора на исковата молба, независимо, че е цитирано в него и който към този момент не е приложил по делото доказателства за упълномощаването си), на 10.08.2020г. е подал в качеството си на процесуален представител на ответника Г. П. частна жалба вх.№ 81544 срещу разпореждането за връщане на подадената от името на ответника отново чрез адвокат Л. въззивна жалба. Към частната жалба е приложено пълномощно от 10.08.2020г. за подаването й. Действията на страната по упълномощаването на адвокат да подаде частната жалба срещу връщането на въззивната жалба несъмнено обективират знанието на страната за постановеното по делото решение, т.е. от тези данни може да се изведе заключение, че към 10.08.2020г. молителят е уведомен за решението, чиято отмяна е предмет на настоящата молба. Следователно началният момент, от който за него тече срокът за подаване на молбата по чл.303,ал.1,т.5 ГПК е от влизане в сила на решението - 03.12.2020г ., когато е влязло в сила разпореждането за връщане на частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. Паралелно с това по делото са налице и данни, които дават също основание да бъде счетено, че молбата за отмяна е просрочена. Видно от представените към отговора на насрещната страна доказателства, адвокат Л., който е упълномощен да представлява длъжника Г. П. по изпълнителното дело с пълномощно от 31.05.2018г., е получил на 02.08.2021г. покана за доброволно изпълнение с приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 24.02.2021г. по гр.д.№ 15841/2018г. на СГС с предмет присъдените разноски за исковото и заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване, поради което са налице и данни, че страната е уведомена за решението, чиято отмяна иска и на 02.08.2021г. Следователно, молбата за отмяна, постъпила в съда на 24.02.2022г., е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.