Определение № 1220 от 22.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 6469/14.03.2023 г., подадена от Ц. Г. Л., чрез адв. М. К. срещу определение № 613/15.02.2023 г. по в.ч.гр.дело № 279/2023 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено определение № 773/18.01.2023 г. по ч.гр.дело № 480/2023 г. на Районен съд Варна, с което съдът е прекратил производството по делото, образувано по заявление по чл.410 ГПК от Ц. Г. Л., чрез адв. М. Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, заведено с вх. № 3488/17.01.2023 г. на ВРС. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Частно гражданско дело № 480/2023 г. на Районен съд [населено място] е образувано по подадено заявление от Ц. Г. Л., чрез адв.М. Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С определение № 773/18.01.2023 г. районният съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд Карлово. С определение № 613/15.02.2023 г. по в.ч.гр.дело № 279/2023 г. на Окръжен съд Варна е потвърдено определение № 773/18.01.2023 г. по ч.гр.дело № 480/2023 г. на Районен съд Варна. Срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна е подадена частна жалба от Ц. Г. Л., чрез адв. М. К., която е предмет на разглеждане по настоящото дело. Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т. 8 от тълкувателно решение (ТР) № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка е прието, че законът не е предвидил въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба да подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо, постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е "друго производство", свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно ( ТР № 1/17.07.2001 г., гр. д. № 1/01 г., ОСГК). Систематичното място на глава ХХII ГПК "Касационно обжалване" е в част II "Общ исков процес" и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично - чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Съобразно така изложеното в т. 8 и мотивите към нея от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, като необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция, свързани със заповедното производство. Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, постановен в рамките на заповедно производство, а производството по делото следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,