Определение № 150 от 11.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1198/2017 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между ОС – гр. Търговище и РС – гр. Търговище. Поводът е разглеждане на молба, подадена от осъдения на основание чл. 434, ал. 1 от НПК. Молбата е била подадена до РС – гр. Търговище и по този повод е било образувано ч.н.д. № 998/2017 г., което с разпореждане № 2169 от 09.11.2017 г., съдията-докладчик е прекратил и изпратил на основание чл. 433, ал. 2, предл. 1-во от НПК по подсъдност на ОС – гр. Търговище. Приел е, че най-тежкото наказание е наложено от окръжния съд с одобреното от него споразумение по н.о.х.д.№ 596/2005 г., тъй като с него се налагало ефективно наказание „лишаване от свобода“. След получаване на материалите, с разпореждане № 367 от 13.11.2017 г. по ч.н.д. № 223/2017 г. на ОС – гр. Търговище, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил е, че районният съд е постановил присъди, по които наказанията са по-тежки от това, определено със споразумението, въпреки че по тях е приложен чл. 66, ал. 1 от НК. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че делото следва да се разгледа от РС – гр. Търговище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като провери материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери следното: Видно от справката за съдимост на молителя, находяща се на л. 16 – 18 от ч.н.д. № 998/2017 г., той е осъждан седем пъти, като шест пъти присъди е постановявал РС – гр. Търговище и веднъж ОС – гр. Търговище с определение от 26.01.2007 г. по н.о.х.д. № 596/2005 г. е одобрил споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен и осъден ефективно на шест месеца и девет дни. Това наказание не е по-тежко от това, наложено с присъда по н.о.х.д. № 36/1996 г. на РС – гр. Търговище, а именно – две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години. Приложението на института на условното осъждане е свързано с начина на изпълнение на наказанието и не влияе върху преценката относно тежестта на наложеното наказание „лишаване от свобода“. При тази фактическа обстановка касационната инстанция намира, че делото е подсъдно на РС – гр. Търговище. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение