Определение № 303 от 29.10.2020 г. на ВКС по д. № 1099/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от адв. М. И., пълномощник на ответника по касационна жалба В. Й., за допълване на постановеното по делото определение от 12.06.20 г., с което не е допуснато касационно обжалване по жалбата на П. Х. срещу въззивното решение по гр.д. №571/19 г. на ОС Сливен, с присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ, на осн. чл.38, вр. с чл.36, ал.1 ЗА. Ответницата по молбата П. Х. не изразява становище. ВКС намира молбата за допустима и основателна. Разноските за предоставената безплатна адвокатска защита, съгл. пълномощно на л.30 от делото, са поискани с отговора на касационната жалба и се дължат на пълномощника с оглед на изхода на спора и на осн. чл.38, ал.2 ЗА. На осн. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет размерът на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за изготвяне на отговора на жалбата пред касационната инстанция следва да се определи на 500 лв.. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.