Определение № 346 от 17.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3672/2013 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] - ответник по касация по настоящето дело, който твърди, че с постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 650 от 15.07.2014 год., съставът на ВКС неправилно не му е присъдил разноски, приемайки, че не са представени доказателства за извършването им. Приложил е копия от: Договор за правна защита и съдействие; платежно нареждане; и извлечение от дневник за продажбите. В постъпил по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор, ответницата по молбата и касатор по делото П. С. Я. изразява становище, че тя е неоснователна и представените доказателства не установяват плащане именно по настоящето дело. Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата по чл.248 ал.1 ГПК е допустима, но неоснователна, произтича от следното: Както бе посочено по-горе, [фирма] има качеството на ответник по касация. В производството пред ВКС е било представен договор за процесуално представителство, съдържащ посочване, че уговореното възнаграждение възлиза на 3600 лв., платимо в деня на подписването на пълномощното по банков път. Посочена е и банкова сметка. Доказателства, че такова плащане действително е било сторено, не са били представени, поради което с определението си по чл.288 ГПК съставът е приел, че поради недоказаност за сторени разноски, такива не се дължат. Производството по реда на чл.248 ГПК е предназначено за поправяне на пропуск или грешка на съда при присъждането на разноски за производството с което е бил сезиран. То не съставлява допълнителна възможност за страната да поправи свой пропуск при искането за разноски и/или представяне на доказателства за тях. С постановяването на съдебния акт тези възможности за нея се преклудират. Искането на [фирма] за изменение би било основателно, ако са били представени документи за плащането на договореното възнаграждение, но съдът е пропуснал да ги вземе предвид. Тъй като такива документи се представят едва с молбата по чл.248 ГПК, с определението си по чл.288 ГПК съдът не е допуснал грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл.248 ГПК, поради което молбата ще следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното като счете, молбата за неоснователна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.