Определение № 2031 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. В. И. вх. № 3514/21.11.2025 г., уточнена с заявление вх. № 3418/2026 г. против определение № 11480/14.11.2025 г., постановено по адм.д.9596/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е нищожно и неправилно, защото прегражда изначално развитието на адм.д. 201//2025 г. по описа на Административен съд-Сливен, поради което иска да бъде прогласено за нищожно или отменено, а делото да се върне на АС-Сливен. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба и уточняващото заявление. Ответникът директорът на Национален осигурителен институт – Териториално поделение – Сливен не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, но е недопустима по следните съображения: Частната жалба, с която е сезиран настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд, е насочена срещу съдебен акт, която не подлежи на обжалване. Обжалваното определение определение № 11480/14.11.2025 г., постановено по адм.д. 9596/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е постановено в производство по проверка редовността на искане за отмяна на определение №758/14.04.2025 г. и определение № 974/21.05.2025г., постановени по адм.д. 201/2025г. по описа на АС-Сливен. Тричленният съдебен състав е приел, че първата инстанция не е провел процедурата по чл. 213а от АПК, приложима на основание чл. 242 от АПК, поради което е разпоредил делото да се върне на АС-Сливен за нейното изпълнение. С оглед администрирането на делото между двете съдебни инстанции висящността на производството пред Върховния административен съд е прекратена, за да е възможно изпращането на делото на АС-Сливен за администриране на искането за отмяна, подадено от И. И.. Тези процесуални действия обаче не преграждат движението на делото, поради което и по аргумент от чл. 229 от АПК не подлежат на инстанционен контрол. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, приложим на основание чл. 236 от АПК, частната жалба на И. И. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело прекратено.. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав