Определение № 273 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2012 г.

Производството е по чл.407, ал.1 ГПК и по молба за спиране изпълнение на въззивно решение в частта за присъдените от първата и въззивната инстанция разноски. Образувано е по частна жалба от [фирма] - [населено място] против разпореждане от 07.3.2012 г. по гр.д.№14976/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, с което е издаден изпълнителен лист за присъдената от въззивната инстанция на ищеца сума за разноски. В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, а издадения изпълнителен лист обезсилен. Ответникът в настоящото производство не заявява становище. Освен това касационният жалбоподател и частен жалбоподател в производството по чл.407, ал.1 ГПК е депозирал и молба за спиране изпълнението на въззивното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя и е основателна по следните съображения: Съгласно чл.404, т.1, предл.2 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. В частта за разноските обаче решението има характер на определение и поради това същото не е годно изпълнително основание по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо, доколкото към момента на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист въззивното решение все още не е било влязло в сила, а следователно не е било влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски (имащо в тази част характер на определение), то Софийският градски съд неправилно е уважил искането на адв. Р. К. – процесуален представител на ищеца Л. К. Ч. за издаване на изпълнителен лист за разноските. Изложеното налага извод за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист. По молбата за спиране изпълнението на въззивното решение в частта за разноските същата следва да се остави без разглеждане, тъй като не е налице хипотезата на чл.282, ал.2, изречение първо ГПК. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,