Решение № 637 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 103/2010 г.

Решение № 637 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 103/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 860 от 4.08.2010 г. по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 1625 от 20.10.2009 г., постановено по в. гр. д. № 2132 по описа за 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е отменено решението от 11.06.2009 г. по гр. д. № 3291/2008 г. на Пловдивския районен съд, е уважен предявеният от Т. В. К. от [населено място], иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 188, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № 405/20.10.2008 г. на Директора на филиал [населено място] към ТУ [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "забележка". Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос, обуславящ изхода на спора, а именно - при налагане на дисциплинарно наказание за повече от едно нарушение на трудовата дисциплина и изпълнение на изискването за предварително снемане на обяснения от работника или служителя по едното нарушение и неизпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за другото /другите/ нарушение, следва ли съдът да разглежда спора по същество относно нарушението, за което работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и съответствието му с наложеното наказание. Прието е, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата - основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Пловдивския окръжен съд е прието, че тъй като по две от общо трите нарушения на трудовата дисциплина работодателят не е изслушал и не е приел предварително от служителя писмените му обяснения, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, наложеното му дисциплинарно наказание "забележка" със заповед № 405/20.10.2008 г. на директора на филиал [населено място] при ТУ С., се явява незаконосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради необоснованост на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Т. В. К. от [населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по нея. По поставеният материалноправен въпрос е налице противоречива съдебна практика. Едното становище, възприето и от въззивния съд в обжалваното решение е, че когато наложеното дисциплинарно наказание е за повече от едно нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да бъде изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ за всяко едно от нарушенията, за да е налице законосъобразност на наказанието. Другото становище е, че при налагане на дисциплинарно наказание за повече от едно нарушение на трудовата дисциплина и изпълнение на изискването за предварително снемане на обяснения от работника или служителя по едното нарушение и неизпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за другото /другите/ нарушение/я, съдът следва да разгледа спора по същество относно нарушението, за което работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и съответствието му с наложеното наказание при условията на чл. 189, ал. 1 КТ. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд възприема за правилно второто становище. В. решение е неправилно. Не се спори, че страните са били в трудовоправни отношения като ищецът е заемал длъжността "доцент" в катедра "Машиностроителна техника и технологии" в ответния Технически университет, [населено място], филиал [населено място]. Установено е, че със заповед № 405 от 20.10.2008 г. на директора на филиал П. на Техническия университет - С. му е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за три отделно дефинирани нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1. за неизпълнение на законови нареждания на работодателя - неизпълнение на заповед № 1742/06.06.2008 г. на зам. ректора на А. на ТУ-С., изразено в неприсъствие на заседание на разширения катедрен съвет/Р./ на катедра "Машиностроителна техника и технологии", проведено на 02.07.2008 г. - нарушение по чл. 187, т. 7 КТ; 2. уронване доброто име на работодателя - на 10.07.2008 г. твърдял неверни обстоятелства за незаконосъобразност на проведените на 16.04.2008 г. и на 02.07.2008 г. заседания на катедрения съвет Ч нарушение по чл. 187, т. 8 КТ; 3. неизпълнение на основни задължения, съгласно т. 2 от длъжностната характеристика - участие в заседания на катедрения съвет и неизпълнение на чл. 58 от Правилника за устройство и дейността на ТУ-С. - нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. По делото е установено, че ищецът не е изпълнил заповед № 1742/06.06.2008 г. на зам. ректора на А. на ТУ - С. и не е присъствал на заседание на Р., проведено на 02.07.2008 г. като в писмените си обяснения, изискани от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е посочил като причина за отсъствието си неправомерното председателстване на Р. и липсата на правомощия на друг орган да определя председател на Р. Тези причини за отсъствието му не са от обективен характер и не са поставили ищеца в невъзможност да изпълни вменените му трудови задължения да присъства на заседанията на катедрения съвет, още повече, че от показанията на св. Р. се установява, че в същия ден ищецът е бил на работа в университета. От друга страна присъствието на служителя на катедрения съвет е необходимо предвид изискването за кворум при провеждане на събранието и мнозинство при вземане на решенията. Каквито и съображения да е имал ищецът по отношение на законосъобразността на определяне на лицето, председателстващо катедрения съвет, същите нямат обективен характер, а са негова субективна преценка, като аргументите си в тази насока той е могъл да изложи на самото заседание. За другото посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ - уронване доброто име на работодателя, писмени обяснения от ищеца по чл. 193, ал. 1 КТ не са поискани от работодателя. При описаните фактически данни следва правният извод, че като не е участвал в проведения на 02.07.2008 г. катедрен съвет ищецът е осъществил посоченото от ответника нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя - неизпълнение на заповед № 1742/06.06.2008 г. на зам. ректора на А. на ТУ - С., както и неизпълнение на трудовото си задължение по т. 2 от длъжностната характеристика - да участва в заседания на катедрените съвети. Повелителната норма на чл. 126, т. 7 КТ вменява в задължение на служителя да изпълнява стриктно трудовите си задължения и нарежданията на работодателя, които задължения са съществен елемент от трудовата дисциплина. С виновното им неизпълнение се изпълва фактическият състав на чл. 187, т. 7 КТ - нарушения на трудовата дисциплина, за които нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа на съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. В настоящия случай дисциплинарното наказание "забележка" е наложено от работодателя на служителя за три констатирани нарушения на трудовата дисциплина, за две от които не е изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. При така установеното, съдът намира, че с неучастието си на проведения на 02.07.2008 г. катедрен съвет, на който е бил чл. и за който е бил надлежно известен, ищецът е осъществил състава на предвиденото в чл. 187, т. 7 КТ нарушение на трудовата дисциплина, намерило израз в неизпълнение на законни нареждания на работодателя, в частност неизпълнение на заповед № 1742/06.06.2008 г. на зам. ректора на А. на ТУ - С. За това осъществено от ищеца виновно нарушение на трудовата дисциплина, ответникът в рамките на дисциплинарната си власт му е наложил съответно наказание "забележка", при определянето на което е отчел тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които то е извършено, както и конкретното поведение на служителя. Ето защо, настоящата инстанция намира, че заповед № 405 от 20.10.2008 г. на директора на филиал П. на Техническия университет - С., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина се явява законосъобразна, а предявеният от него иск за отмяната й, с правно основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 и чл. 187, т. 7 КТ, е неоснователен. Като е приел противното, а именно, че този иск е основателен, и наложеното наказание на ищеца е незаконосъобразно, въззивният съд е постановил неправилно решение. Касационната жалба следва да бъде уважена като основателна, а решението на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение от касационната инстанция, с което да се отхвърли предявеният иск, с правно основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1, вр. с чл. 187, т. 7 КТ като неоснователен. При този изход на спора, на касатора не следва да се присъдят направените разноски по делото, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,