Определение № 11 от 20.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2648/2021 г.

Подадена е по молба на Б. Й. А. за отмяна на арбитражно решение № 613/31.07.2014г. по арб.д.№ 613/2014г. по описа на арбитър Бисерка Газдова за осъждане на молителката заедно с Ш. О. Д. солидарно да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД /праводател на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД/ сумата от 15 166, 35лв., 9 753, 62 лв. – законна лихва и разноски. Касаторката поддържа, че арбитражното решение следва да се отмени поради липса на арбитражно споразумение, тъй като тя не е подписвала такова. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа молбата и извърши преценка на предпоставките по чл.48 ЗМТА, констатира следното: Молбата за отмяна на арбитражно решение е просрочена. Видно от подадена на 21.12.2020г. искова молба и допълнителна искова молба до РС-Плевен Б. Й. А. признава, че е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС въз основа на посоченото по-горе арбитражно решение, на 01.10.2016г. Видно от изпълнителния лист в него изрично е посочен номерът на арбитражното дело. Преценява се и подадена от А. покана от14.06.2016г., в която тя посочва идентификационни данни за същото арбитражно решение и точния му диспозитив. На осн. чл.48, ал.1 ЗМТА исковата молба за отмяна на арбитражно решение се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. В случая молбата е инкорпорирана в подадената на 21.12.2020г. искова молба по гр.д.№ 6948/2020г. на РС-Плевен. Считано най-късно от 01.10.2016г. към 21.12.2020г. преклузивният срок е изтекъл. Водим от горното, Върховният касационен съд