Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1065/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т. 2 вр. чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт Ц. Б., против определение № 653 от 26.02.2020 год. по гр.д. № 2439/2019 год. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молбата на дружеството от 11.02.2020 год., за изменение на решение № 173 от 16.01.2020 год. по същото дело, в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата – А. А., като дължими на процесуалния й представител – Адвокатско дружество „ Георгиева и партньори „. Жалбоподателят оспорва правилността и обосноваността на постановеното определение, с аргументи за неточно изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при това счита, че спорът не представлява фактическа и правна сложност, поради което не е налице основание за присъждане на възнаграждение над минималните размери, съгласно горепосочената Наредба. Излага съображения за неправилно включване на ДДС върху адвокатския хонорар, поради което претендира изключването му от присъдената сума. Ответната страна – А. Д. А. – оспорва частната жалба, приемайки за правилни математическите изчисления на въззивния състав. По отношение възражението за недължимост на ДДС се позовава се на § 2а от ДР на горепосочената Наредба и на практика на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С обжалваното определение състав на Апелативен съд София е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното въззивно решение по делото, в частта за разноските. С молбата се претендира да не се присъждат допълнително 756 лева / с включен ДДС /, дължими за първа инстанция, като последица от променения във въззивна инстанция правен резултат, в полза на процесуалния представител на ищцата, както и неприсъждане на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение както за първа, така и за въззивна инстанция. Дължимото възнаграждение за въззивна инстанция / извън въпроса за начислим ДДС / не е предмет на молбата по чл. 248 ГПК. За постановяването на този отрицателен за застрахователя резултат, съобразявайки предмета на молбата по чл.248 ГПК, съдебният състав се е аргументирал с това, че като е удвоил дължимото обезщетение / присъдени 6 000 лева от първа и допълнително 6 000 лева от въззивна инстанция /, а за еднократния му размер първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение от 756 лева, с включен ДДС, практически е удвоил и адвокатското възнаграждение, присъждайки допълнително 756 лева / с вкл. ДДС /. Предвид нормата на § 2а от ДР на Наредбата и практика на касационната инстанция по прилагането й, съдът е обосновал, че върху минимално дължимото по Наредбата адвокатско възнаграждение следва да се прибави 20% ДДС, тъй като упълномощеното Адвокатско дружество „ Георгиева и партньори„ е регистрирано по ЗДДС. Частната жалба е частично основателна, предвид следното: С решение № 1481/01.03.2019 г. по гр.д. № 8978/2018 г. на СГС жалбоподателят е осъден, на основание чл.432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на А. Д. А. сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие получени при ПТП травматични увреди, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 26 000 лева. В полза на процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 38 ал.1 т. 2 ЗА, е присъдено адвокатско възнаграждение, в размер на 756 лева, с вкл. ДДС. С решение № 173/16.01.2020 г. по в.гр.д. № 2439/2019 г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 432 ал. 1 КЗ, за разликата между присъдените 6000 лева и до размера от 12 000 лева,респ. е присъдил допълнително обезщетение в размер на 6000 лева, или общо присъденото обезщетение е от 12 000 лева. С оглед променения резултат и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК е изменена и отговорността на страните, за понесените от насрещната страна разноски и за първа инстанция, като на процесуалния представител на А. Д. А. е определено, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на допълнителни 756 лева, с вкл. ДДС. Определеното за въззивна инстанция възнаграждение, което не е предмет на молбата по чл. 248 ГПК, респ. на настоящата частна жалба, изключая дължим върху същото ДДС, е също с включен такъв. Против решението на първоинстанционния съд, в частта му с характер на определение, досежно присъдими разноски, респ. срещу присъдени в тежест на застрахователя 756 лева адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата, ответникът не е депозирал молба по чл. 248 ГПК, за изменението му като прекомерно. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случай че насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя на адвоката, оказал адвокатска помощ и съдействие при услровията на същата разпоредба, възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за защита по дела с материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението се определя по формулата 830 лева + 3% за горницата над 10 000 лв. Материалният интерес пред първата инстанция е заявен за 26 000 лева, което обуславя минимално адвокатско възнаграждение при изцяло уважен иск – 1 310 лв. / 830 + 3% от 16 000) = 1 310 лева или за присъдените 6 000 лева – минимално възнаграждение от 302,31 лева. ДДС върху този размер възлиза на 60,46 лева или общото възнаграждение с вкл. ДДС върху минимален размер е 362,77 лева. Първоинстанционният съд очевидно е присъдил възнаграждение в завишен почти двойно, спрямо минималния по Наредбата размер.Жалбата на ищцата във въззивна инстанция е уважена за допълнително дължими 6 000 лева обезщетение. С оглед променения правен резултат правилно въззивният съд е коригирал дължимото възмездяване на разноски от адвокатско възнаграждение и за първа инстанция, но неправилно е определил размера им удвоявайки този, присъден за първите 6 000 лева. Обстоятелството, че присъденото с първоинстанционното решение, в тежест на застрахователя, възмездяване на разноски в почти двоен, спрямо минималния по Наредбата размер, не е било предмет на искано от същия изменение, по реда на чл. 248 ГПК, не съставлява признание на същия, че размерът им не се явява прекомерен, а с образуваното въззивно производство се възобновява спора относно дължимите разноски в цялост – за първа и въззивна инстанции, с всички прилежащи към разглеждането им възражения. Тъй като вече присъдената сума от 756 лева покрива минимално дължимото за първа инстанция адвокатско възнаграждение, в съответствие с променения във въззивна инстанция правен резултат – 12 000 лева обезщетение – неправилно съдът е присъдил допълнително 756 лева. Частично основателно е възражението за прекомерност на така определеното възнаграждение, доколкото правният спор, с оглед основанието му и богатата съдебна практика по чл.432 КЗ / респ. чл.226 КЗ отм. /, съдържанието и продължителността на процесуалните действия / преценими за първа единствено инстанция, с оглед предмета на молбата по чл. 248 ГПК / не предполага удвояване на минималния размер, но сума в размер на 200 лева над същия кореспондира с обхвата на осъществената правна защита. Поради гореизложеното, въззивното определение следва да се отмени частично, като се постанови изменение на въззивното решение, в частта за разноските, с намаляване на дължимото от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение за първа инстанция, до размера на сумата от 200 лева, с вкл. ДДС. Възражението за недължимост на ДДС е неоснователно, по съображенията, изложени в цитираното и от въззивния съд определение № 82 по ч.т.д.№ 104/2020 г. на І т.о. на ВКС и визираната в същото съдебна практика на други състави на ВКС, основани на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение, в хипотеза когато оказалото правната помощ адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.. ДДС е дължим поради наличието на договор за правна помощ, в качеството на облагаема възмездна сделка по предоставяне на услуга /доставка/. Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения не урежда тази дължимост, а само базата за начисляването на ДДС, в размера му, също определен от ЗДДС. В настоящия случай правилно върху дължимото, с оглед изхода на делото и защитения материален интерес, адвокатско възнаграждение в минимален, съгласно разпоредбата размер, е добавен ДДС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение