Определение № 50892 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответника С. Й. Д. срещу решение № 127/23.12.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 563/2021 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 55/12.03.2021 г. по гр. дело № 647/2020 г. на Костинбродския районен съд (КРС), е признато за установено по отношение на жалбоподателя-ответник вземането на ищеца „Шел България“ ЕАД, в размер 20 000 лв., по запис на заповед, издаден на 10.06.2019 г., предявен за плащане на 16.03.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 241/01.06.2020 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК по по ч. гр. дело № 300/2020 г. на КРС; в тежест на касатора-ответник са възложени разноските за заповедното и исковото производство по делото. При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по търговско дело, по което е разгледан иск с цена до 20 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване (в мотивите към тълкувателно решение (ТР) № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че съгласно тази разпоредба, касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лв.). Този извод не се променя от обстоятелството, че делото е образувано като гражданско, а не като търговско. В случая правният спор между страните е търговски по смисъла на чл. 365, т. 1 от ГПК, тъй като искът има за предмет спорно правоотношение, породено от запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка, съгласно чл. 286, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ТЗ. (в този смисъл – също разясненията в мотивите към ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС). Касаторът-ответник поддържа по делото (включително в касационната си жалба), че е подписал процесния запис на заповед за обезпечаване изпълнението на друга търговска сделка (чл. 286, ал. 1 от ТЗ) – договор от 15.09.2015 г. за използване на услугата „euroShell Card“ (карти за зареждане с гориво), сключен между дружество-ищец и „СД транс-69“ ЕООД, представлявано от касатора-ответник, който е негов управител и едноличен собственик на капитала му. Тези обстоятелства изключват възможността касаторът-ответник да има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. – в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 113, изр. 2 от ГПК, а е приложима посочената по-горе разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК (в този смисъл – също разясненията в мотивите към ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид императивния характер на последната разпоредба, без значение е и погрешно посоченото в указателната част на въззивното решение № 127/23.12.2021 г., че то може да бъде обжалвано пред ВКС. Както стана ясно, то е необжалваемо и е влязло в сила на 23.12.2021 г. По изложените съображения, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. С отговора на касационната жалба дружеството-ищец претендира присъждане на разноски, но не представя доказателства да е направило такива, поради което няма основание да му се присъждат. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение