Определение № 10046 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Г. Ж., чрез адвокат Тодорова, срещу определение № 1382/11.07.2025 г.,, постановено по адм. дело № 365/2025 г. по описа на Административен съд- Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на кмета на Община Сливен по заявление с вх.№ 1100-2038/23.05.2025 г. за произнасяне по проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ № V-197 в кв. 22 по плана на [населено място], общ. Сливен и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Сливен не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано с просрочие на оспорването, тъй като административният орган е бил сезиран не със заявлението от 23.05.2025 г., а с предходно такова с вх.№ 9400-286 от 04.01.2024 г. по описа на Община Сливен, съдържащо искане до кмета за одобряване на приложения проект за изменение на ПУП за УПИ № V-197 в кв. 22 по плана на [населено място], общ. Сливен във връзка с висящо делбено съдебно производство. С второто подадено заявление вх.№ 1100-2038 от 23.05.2025 г., адресирано погрешно до главния архитект на Община Сливен,е прието от съда, че се уточнява искането по първото заявление, с оглед двукратно дадените указания с приложените решения на ОбЕСУТ на Община Сливен за отлагане приемането на проекта / Протоколно решение от заседание на ОбЕСУТ № 3 от 26.01.2024 г. и Протоколно решение от заседание на ОбЕСУТ № 14 от 31.05.2024 г. /. Определението е правилно. Безспорно се установява от приложената по делото административна преписка, че административното производство е започнало по заявление на Т. Г. Ж., чрез адвокат Орманов, с вх.№ 9400-286 от 04.01.2024 г. по описа на Община Сливен, съдържащо искане до кмета за одобряване на приложения проект за изменение на ПУП за УПИ № V-197 в кв. 22 по плана на [населено място], общ. Сливен. Към заявлението е приложено незаверено копие от съдебно решение по допускане на делбата на процесния УПИ със заличени данни на съделителите. Този порок и редица други са констатирани от ОбЕСУТ на заседанието на 26.01.2024 г. и са дадени конкретни указания на заявителката, а произнасянето е отложено. След подаване на повторното заявление вх.№ 1100-2038 от 23.05.2025 г. е проведено ново заседание на ОбЕСУТ на 31.05.2024 г., на което са обсъдени нововъведените твърдения от заявителката. Неоснователни са наведените от частната жалбоподателка доводи за недопустимо забавяне на висящото производство по делба, поради непроизнасяне на надлежно сезирания орган за одобряване на проекта за изменение на ПУП за УПИ № V-197 в кв. 22 по плана на [населено място], тъй като процедурата за одобряване на изменение на ПУП по реда на чл.201 ЗУТ е коренно различна от заявената пред кмета на общината. Процедурите за изменение на ПУП по чл. 201 вр. чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ и съответно разрешаването да се изработи проект на изменението по чл. 135 ЗУТ се различават съществено, поради което смесването им, респ. дублирането им е недопустимо, тъй като процедурата по чл. 201 ЗУТ се явява специална. Предвид това сочените от жалбоподателката материално - правни основания по чл. 135 се явяват ирелевантни. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че пред административния орган е висящо производство, започнало по заявление на една от съделителките в делбеното производство, а не по предложение на делбения съд по реда на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, след дадено положително становище за поделяемостта на имота, предмет на делбата. По преписката не е представен изричен съдебен акт /определение/, с което да са дадени на страните - съделители в делбеното производство предписания по чл. 201, ал. 3 ЗУТ, по които да е подадено изрично заявление до административният орган, от което да възниква и задължението му да се произнесе в производството по чл. 201 ЗУТ и във връзка с проверка на основанията по чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,