Определение № 9552 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Л. А. Б. от гр. Пазарджик против Определение №3758/15.08.2025 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело №740/2025 г., с което оставя без разглеждане жалбите на Л. А. Б. от гр. Пазарджик против мълчалив отказ на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик, срещу Констативен протокол № КП-5-12-01922778 от 10.06.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик и Задължителни предписания № ЗД-1-12-01922796 от 10.06.2025 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, прекратява производството по адм. дело № 740/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и изпраща преписката по компетентност на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик за произнасяне по жалбата на Л. А. Б. от гр. Пазарджик против мълчалив отказ на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, по подаденото от него Заявление вх.№ 608-632 от 20.03.2025 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Поддържат се доводи за неправилност на определението на първоинстанционния административен съд, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска неговата отмяна, като спорът се разреши по същество. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пазарджик оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а определението за правилно, поради което моли да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на Л. А. Б. против: 1/. мълчалив отказ на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, по подаденото от него Заявление вх.№ 608-632 от 20.03.2025 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, 2/. Констативен протокол № КП-5-12-01922778 от 10.06.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик и 3/. Задължителни предписания № ЗД-1-12-01922796 от 10.06.2025 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Пазарджик. За да остави без разглеждане първоинстанционната жалба и да прекрати производството по делото Административен съд Пазарджик е достигнал до следните фактически и правни изводи: В производството по делото съдът е установил, че жалбата на Б. против мълчалив отказ на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик е недопустима, защото този акт не подлежи на съдебен контрол. Отделно от изтъкнатото обстоятелство, административният съд е установил, че срещу Констативен протокол № КП-5-12-01922778 от 10.06.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик и Задължителни предписания № ЗД-1-12-01922796 от 10.06.2025 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик вече е образувано адм. дело № 739/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, а заведеното адм. дело №740/2025 г. е последващо между същите страни, на същото основание и по отношение на същия административен акт. Правилно първоинстанционният административен съд е приел по отношение на мълчаливия отказ на органа да издаде съответния административен акт, че той не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този извод на съда се обосновава от нормата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ”б” от КСО, която предвижда, че ръководителят на съответното поделение на Националния осигурителен институт е компетентен да разгледа подадена жалба срещу отказ за отпускане на обезщетение за безработица, като на съдебен контрол съобразно чл. 118, ал. 1 от КСО подлежи решението на ръководителя на ТП на НОИ. Задължителният административен контрол е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на оспорване на акта на директора на ТП на НОИ -Пазарджик, който като по- горестоящ орган следва да се произнесе мотивирано с решение относно законосъобразността на мълчаливия отказ на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, по подаденото от жалбоподателя Заявление вх.№ 608-632 от 20.03.2025 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Недопустимо е разглеждането от съда на мълчалив отказ, по който не е взето мотивирано решение на основание чл. 117, ал.3 от АПК. От своя страна нормата на чл. 117, ал.3 от АПК задължава ръководителя на ТП на НОИ да се произнесе с писмен акт, поради което е невъзможно да се формира мълчалив отказ, защото ще бъде недопустим. Относно по-рано заведеното адм. дело №739/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик следва да се посочи, че след като то касае спора между същите страни, на същото основание и по отношение на същия административен акт, то е налице хипотезата на чл. 159, т.1 от АПК и жалбата срещу неподлежащ на съдебно оспорване акт, следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения оспорваното определение на Административен съд - Пазарджик се явява правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение