Определение № 524 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е било определение от 04.05.2011г. по гр.д.№366/2011г. на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по въззивната жалба на РС-Варна срещу решение от 06.04.2010г. по гр.д.№298/2008г. на РС-Девня. Жалбоподателят - РС-Варна поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество въззивната жалба. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Окръжен съд Варна е върнал въззивната жалба на РС-Варна на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК срещу решение от 06.04.2010г. по гр.д.№298/2008г. на РС-Девня, с което са уважени искове по чл.2, ал.6 ЗОДОбВ. С определение от 16.03.2001г. въззивната жалба е била оставена без движение за внасяне на държавна такса в седмичен срок от съобщаването за това. В дадения от съда срок тази нередовност на жалбата не е отстранена, поради което същата е върната. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл.261 т.4 ГПК задължава всеки жалбоподател да приложи към жалбата си документ за внесена държавна такса. Съдът е дал възможност на страната да отстрани тази нередзовност на своята жалба, за което му е съобщено на 23.03.2011г. срокът за изпълнение на това процесуално действие е изтекъл на 30.03.2011г.-сряда. Като е констатирал, че жалбоподателя не е отстранил в срок допуснатата нередовност на своята жалба въззивният съд е прекратил производството по същата като недопустимо. Обжалваното определение следва да се потвърди, тъй като е постановено при точно приложение на процесуалния закон. Предвид изложените съображения, съдът