Определение № 3780 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2026 г.

Производството е по чл. 229, във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на три частни жалби, съответно на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Велико Търново (РИОСВ - В. Търново), чрез гл. юриск. Дочева, на община Сухиндол, чрез адв. Маречков и на „Уаби - саби Алфа“ ООД, чрез адв. Шотекова, срещу Определение № 461/28.01.2026 г., постановено по адм. дело № 102/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза (СНЦОП) „Ти решаваш“, е отменено Решение № ВТ-ПИ-01/20.01.2026 г. на директора на РИОСВ – В. Търново за допускане на предварително изпълнение на Становище по екологична оценка (СЕО) № ВТ-1-1/20.01.2026 г., с което се съгласува Проект за частично изменение (ЧИ) на общия устройствен план (ОУП) на Община Сухиндол и подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) за промяна предназначението на поземлени имоти в землището на гр. Сухиндол и с. Коевци, с цел изграждане на фотоволтаичен парк, с възложител Община Сухиндол и дружеството „Уаби-саби Алфа“ ООД, със седалище гр. Сухиндол и спира предварителното изпълнение на Становище по екологична оценка №ВТ-1-1/20.01.2026 г., допуснато с Решение №ВТ-ПИ-01/20.01.2026 г. на директора на РИОСВ - В. Търново до приключване на съдебното производство по делото с влязъл в сила акт. Частният жалбоподател - директор на РИОСВ – В. Търново, излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното определение. Твърди, че не е налице соченото от АС – В. Търново процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване правото на защита на другата страна, поради произнасяне на органа по допълнителна молба за допускане на предварително изпълнение. Оспорва изводите на съда, че административният орган е смесил две различни хипотези в рамките на една процедура, създавайки неяснота дали прави собствена преценка за наличие на особено важни държавни или обществени интереси, или се произнася по искане на възложителите в защита на особено важен интерес на самата страна. Счита, че в определението неправилно е прието, че решението за допускане на предварително изпълнение на СЕО противоречи на материалния закон, тъй като не е доказан важен държавен или обществен интерес, а наличието на особено важен интерес на инвеститора не се установява от представените доказателства. Навежда аргументи по отношение липсата на произнасяне на първоинстанционния съд във връзка с наличието или липсата на обективни данни за значителна или трудно поправима вреда от допуснатото предварително изпълнение за оспорващото сдружение. По отношение заключението на съда, че определянето на гаранцията от страна на административния орган е непрозрачно, сочи, че нито в закона, нито в съдебната практика се съдържат конкретни критерии, по които да се определя размерът на гаранцията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Моли определението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено като неоснователно искането на СНЦОП „Ти решаваш“ за спиране на предварителното изпълнение на акта. Ответникът - СНЦОП „Ти решаваш“, в писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди, че административният орган в нарушение на чл. 34, ал. 1 от АПК е осуетил възможността на всички заинтересовани страни да получат достъп до документацията във връзка с искането за допускане на предварително изпълнение, поради което изводът на АС – В. Търново за допуснати съществени процесуални нарушения е правилен. Счита, че съдът в съответствие със законовите изисквания се е произнесъл само по лимитативно посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези. Моли оспореното определение като законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Частният жалбоподател - община Сухиндол, представлявана от кмета инж. П. Чернев, релевира доводи, че оспореният съдебен акт е недопустим, неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че делото е образувано, а съдът се е произнесъл по жалба, подадена от лице, което няма представителна власт. Счита, че в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК община Сухиндол не е конституирана като заинтересована страна в първоинстанционното производство. Поддържа оплаквания, че изводът на съда за липсата на надделяващ държавен или обществен интерес, който да обоснове допускането на предварително изпълнение, е направен без да бъдат обсъдени в цялост представените доказателства. Излага подробни аргументи в тази насока. Оспорва доказателствената стойност на представената по делото подписка от 641 граждани, която съдът е кредитирал като доказателство за липсата на обществен интерес. Претендира отмяна на атакуваното определение. Ответникът - СНЦОП „Ти решаваш“, в писмен отговор, оспорва възраженията, изложени в частната жалба на община Сухиндол. Отхвърля като необосновано оплакването за липса на представителна власт на подателя на първоинстанционната жалба. Твърди, че доколкото страни в производството са само административният орган и СНЦОП „ Ти решаваш“ и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 8 от АПК оспорването на определението от община Сухиндол е недопустимо. Сочи, че подписката против инвестиционното намерение за изграждане на фотоволтаичен парк в Сухиндол е организирана и проведена при спазване на изискванията на закона. Моли съда да остави без разглеждане като недопустима подадената от община Сухиндол частна жалба, алтернативно, да приеме, че същата е неоснователна. Претендира разноски. Частният жалбоподател- „Уаби - саби Алфа“ ООД изразява становище за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че съдът е извършил проверка извън обхвата на дължимия по чл. 60 от АПК съдебен контрол, което е довело до произнасяне извън предмета на спора. Счита, че първоинстанционният съд фактически е изразил оценъчни съждения, несвързани с предмета на делото и извън нормативно определените критерии за преценка. Навежда аргументи за липсата на преценка дали по отношение на жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Излага подробни мотиви в подкрепа на твърдението за нарушение на материалноправните разпоредби, и по конкретно нормите на чл. 60, ал. 1 и ал. 4 от АПК, чл. 84, ал. 2 от ЗООС. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Претендира разноски. Ответникът - СНЦОП „Ти решаваш“, в писмен отговор, оспорва изложените в частната жалба аргументи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Навежда аргументи за недопустимост на жалбата като подадена от ненадлежна страна. Алтернативно са развити подробни съображения в подкрепа на твърдението за неоснователност на частната жалба като напълно се солидаризира с мотивите, изложени от АС- В. Търново в тази насока. Претендира разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частните жалби за подадени от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което са процесуално допустими. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника СНЦОП „Ти решаваш“ за недопустимост на частните жалби на „Уаби - саби Алфа“ ООД и община Сухиндол. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Производството по обжалване на допуснато предварително изпълнение е незабавно и съобразно чл. 60, ал. 8 от АПК жалбата се разглежда в закрито заседание, без преписи от нея да се връчват на страните. Видно от разпоредбата на чл. 60, ал. 10 АПК определението на съда може да се обжалва с частна жалба. Нормата на чл. 210 АПК определя кръга на субектите, имащи право на касационно обжалване. По силата на цитираната разпоредба, право на касационно оспорване е признато за страната по делото, за която решението на съда е неблагоприятно. Разпоредбата на чл. 210, ал.2 от АПК дава право и на неучаствало в първоинстанционното съдебно производство лице да подаде касационна жалба тогава, когато решението има сила спрямо него и е неблагоприятно. Дружеството „Уаби - саби Алфа“ ООД и община Сухиндол, в качеството им на възложители по повод издаденото СЕО, са страни в материалното правоотношение, развило се пред административния орган. Обжалваното определение рефлектира негативно в тяхната правна сфера, респ. налице са предпоставките, обуславящи право на оспорване на неучаствало по делото лице съгласно чл. 210, ал.2 от АПК, във връзка с чл.236 от АПК. В качеството им на лица, инициирали производството по допускане на предварително изпълнение на СЕО, „Уаби- саби Алфа“ ООД и Община Сухиндол са заинтересовани от изхода на спора относно обжалвания акт като въпросът за законосъобразността на определението пряко засяга правната им сфера. Правата и законните им интереси като страни в провелото се административно производство безспорно са засегнати от постановения съдебен акт, поради което за тях е налице правен интерес от обжалването. Разгледани по същество, частните жалби на директора на РИОСВ – В. Търново, община Сухиндол и „Уаби - саби“ Алфа ООД са основателни по следните съображения: Административният съд е установил, че на 09.12.2025 г. в РИОСВ – В. Търново е постъпило искане за издаване на становище за екологична оценка за проект за ЧИ на ОУП на Община Сухиндол и ПУП-ПЗ за промяна предназначението на поземлени имоти в землището на гр. Сухиндол и с. Коевци, с цел изграждане на фотоволтаичен парк. Възложители на проекта са Община Сухиндол и дружеството „Уаби-саби Алфа“ ООД, които са приложили необходимата документация към искането си, в т.ч. доклад за екологична оценка (ДЕО). Към искането е депозирана молба за допускане на предварително изпълнение на СЕО. На заседание на Екологичен експертен съвет, проведено на 13.01.2026 г., е предложено да се съгласуват проектите за ЧИ на ОУП на общината и ПУП-ПЗ за промяна предназначението на ПИ в землището на гр. Сухиндол, с. Коевци. На 16.01.2026 г. от възложителите е депозирана втора молба за допускане на предварително изпълнение, към която са приложени следните доказателства: сключен договор между „Уаби-саби Алфа“ ООД и Община Сухиндол, предварителен договор за присъединяване с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД (ЕСО), договор за създаване и експлоатация на затворена електроразпределителна мрежа, решения на Общински съвет Сухиндол за отреждане на земята, доказателства за внесен депозит в ЕСО ЕАД (12 782 297 евро) и в Община Сухиндол (220 000 евро), писмо за намерение на банка, част от групата на Световната банка, за финансиране на проекта и мониторинг върху реализацията му. В резултат на развилото се административно производство директорът на РИОСВ - В. Търново издава СЕО № ВТ-1-1/20.01.2026 г., в което са поставени условия по смисъла на чл. 88 от ЗООС и са предвидени мерки за наблюдение, част от които е да се редуцират застроителните линии в ПУП-ПЗ за конкретно посочени 21 ПИ. На същата дата административният орган издава и Решение № ВТ-ПИ-01/20.01.2026 г., предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. В издаденото решение директорът на РИОСВ – В. Търново приема наличието на три от изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение: значимост на инвестиционния проект за общината и региона – наличие на особено важен обществен интерес, наличие на важни държавни интереси и наличие на особено значим интерес на инвеститора, като по отношение на всяка една от хипотезите излага подробни мотиви и изисква гаранция в размер на 100 000 евро. При постановяване отмяна на допуснатото предварително изпълнение и спиране, първоинстанционният съд приема, че административният орган е смесил две различни хипотези в рамките на една процедура, създавайки противоречие в мотивите си, което е довело до ограничаване правото на защита на страната, наред с допуснатото нарушение на чл. 60, ал. 4 от АПК при произнасяне на органа по втората молба за допускане на предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че в конкретния случай не е налице доказана от органа възможност от забавяне изпълнението на акта да бъде застрашен животът или здравето на гражданите, респ. да е налице необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси, установена опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда. Първоинстанционното определение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК съдържа възможност органът да разпореди предварително изпълнение на издадения от него административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - за защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. В тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. Възприетото от административния орган наличие на три от изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение: значимост на инвестиционния проект за общината и региона – наличие на особено важен обществен интерес, наличие на важни държавни интереси и наличие на особено значим интерес на инвеститора, е обусловено от характера на инвестиционното предложение, инициирано от двама възложители - община Сухиндол и дружеството „Уаби – саби Алфа“ ООД. По отношение на първата предпоставка, посочена в оспорения акт, по чл. 60, ал.1 от АПК – наличие на особено важен обществен интерес, административният орган приема, че своевременното започване, респективно реализиране на проекта би допринесло, както за икономическото развитие на Общината, така и за увеличаване на дела на чиста енергия и намаляване на въглеродните емисии. Изложени са мотиви, че осъществяването му би способствало за реализирането на Плана за интегрирано развитие на Община Сухиндол 2021 – 2027 г. по повод на енергийната й инфраструктура, като се намалят разходите за енергия и опазване на околната среда, и отделно би било в съответствие с Дългосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновявеми източници и биогорива на Община Сухиндол 2023 г. – 2032 г., приета с Решение на Общинския съвет № 444/12.10.2023 г. Посочено е, че проектът не предвижда отчуждаване на общинските земи и производството на зелена енергия върху тях е изцяло в интерес на общината, като след изтичане на договора с инвеститора, фотоволтаичната инсталация ще стане общинска собственост. Развити са съображения, че посредством проекта ще се привлекат инвестиции, създаване на нови работни места и подобряване на местната енергийна инфраструктура. Във връзка с горното с Решение на Общинския съвет № 268/29.12.2025 г. по Протокол № 32/29.12.2025 г. е приета Декларация във връзка с дългосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива за периода 2023 г. – 2032 г. Предвид горното необосновани са изводите на първоинстанционния съд, съобразно които е прието, че независимо от качеството на Община Сухиндол на възложител в проекта, то участието й пред РИОСВ не е в защита на обществения интерес. Видно от представения препис – извлечение от Решение № 421 по Протокол № 41/29.06.2023 г., Общински съвет Сухиндол дава съгласие за реализирането на инвестиционното намерение и по т.8 задължава кмета на Община Сухиндол да сключи договор / споразумение с Грийн Сорс или регистрирано за целите на проекта конкретно дружество, с което да поеме изричен ангажимент от инвеститорите или от учредено от тях юридическо лице, с което да се уговорят най – малко посочените социални и материални придобивки и гаранции за общината, които са посочени както следва: депозиране на 220 000 евро (двеста и двадесет хиляди евро) в ескроу (специална) сметка, достъпна за Община Сухиндол, като гаранция за извършване на инвестицията и поетите ангажименти от инвеститорите; откриване над 50 пряко и непряко заети работни места при реализирането на проекта; подмяна на системата за улично осветление с LED осветление на общината; финансиране на обществени сгради в подкрепа на общинския бюджет за функциониране на публични услуги (сграда на община Сихундол, читалище „Трезвеност“, училище „Свети Климент Охридски“, детска градина „Соня“, детска ясла „Осми март“, дом за пълнолетни лица с деменция – с. Горско Косово, община Сухиндол), в това число и финансиране на футболен клуб „Лозен“, както и възможността кметът да договоря и други допълнителни придобивки за общината. От присъствалите в залата 10 общински съветници – 10 са гласували „за“, против – няма, въздържали се – няма. Посочено е, че решението влиза в сила на 12.07.2023 г. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания акт по отношение липсата на нормативно установената предпоставка по чл. 60, ал.1 АПК, обуславяща важен държавен интерес, обособена като втора група мотиви в издадения акт за допускане на предварително изпълнение на СЕО. Изложените от органа мотиви, че реализацията на инвестиционното предложение е от значение за държавните интереси и ще допринесе за постигането на българските и общоевропейските цели за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми енергийни източници в общия енергиен микс, с цел намаляване на въглеродния отпечатък и енергийна сигурност са в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 2018 г., стр. 82). В съответствие с член 194, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС), насърчаването на възобновяемите видове енергия е една от целите на енергийната политика на Европейския съюз. Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници или „възобновяема енергия“ представлява важна част от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с ангажимента на Съюза съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21 вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), както и с рамката за политиките на Съюза в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., включително обвързващата цел на Съюза за намаление до 2030 г. на емисиите в Съюза с поне 40 % в сравнение с количествата от 1990 г. Обвързващата цел на Съюза за 2030 г. в областта на възобновяемата енергия и приносът на държавите членки за тази цел, включително техните базови дялове във връзка с техните общи национални цели за 2020 г., са сред основните елементи, които имат първостепенно значение за политиката на Съюза в областта на енергетиката и околната среда. Други такива елементи са включени в рамката, предвидена в настоящата директива, например за развитието на отоплението и охлаждането с възобновяема енергия, както и за развитието на възобновяемите транспортни горива. Във връзка с изложеното следва да бъде съобразено и Решението на Съда на Европейския съюз (осми състав) 22 януари 2026 година по дело C 206/23, с което Република България е осъдена да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 500 000 евро, като в случай, че установеното неизпълнение на задължения продължава към датата на обявяване на решението, Република България е осъдена да заплаща на Европейската комисия периодична имуществена санкция в размер на 9 000 евро на ден, считано от посочената дата до преустановяването на неизпълнението на задълженията, във връзка с приемане на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. По отношение наличието на установената предпоставка по чл. 60, ал.1 АПК, обуславяща наличие на особено значим интерес на инвеститора, изводите на първоинстанционния съд са необосновани. В тази връзка, настоящият състав на Върховния административен съд, намира за необходимо изрично да посочи, че в тази хипотеза възложителите на инвестиционното предложение, следва да докажат личните права и интереси, които като страната в административното производство защитават. Възложителят не е процесуален субституент нито на държавата, нито на гражданите, затова в хипотезата на чл. 60, ал. 1, предл. 4 от АПК може да иска допускане на предварително изпълнение само на основание свои особено важни интереси, които трябва да докаже. Подлежащият на защита по реда на чл. 60, ал. 1, предл. 4 от АПК, частен интерес зависи от важността и мащабността на засегнатите с акта обществени отношения. Закрилата на твърдените от молителя ценности и интереси в четвъртата хипотеза на чл. 60, ал. 1 от АПК, от своя страна, предполага непосредствена причинна зависимост между момента на изпълнение на административния акт и търсената закрила, с оглед възможността по-късното изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл: Определение № 8058 от 21.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2023 г., VI о.,Определение № 8403/13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 5798/2013 г., VII о. на Върховния административен съд. По същия начин се тълкува разпоредбата и в административноправната теория (Вж.: "Административнопроцесуален кодекс – Систематичен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика", ИК "Труд и право", София, 2013 г., стр. 1127). Видно от мотивите на обжалваното решение, молителят по несъмнен начин е доказал наличието на свой интерес. Същият е обоснован с представените в хода на административното производство доказателства - обстоятелство, което е отчетено и в оспорения съдебен акт. При така установеното първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че сторените разходи не са предпоставка за наличието на особено важен интерес на страната. Безспорно е, че направената от частния жалбоподател „Уаби - саби Алфа“ ООД инвестиция е в значителни размери и своевременното допускане на ПИ би обезпечило и подпомогнало реализирането на проекта в предвидените срокове, което е от съществено значение за неговата финансова и организационна ефективност. В искането за допускане на предварително изпълнение дружеството изрично е обосновало наличие на значим интерес за инвеститора с оглед вложените значителни усилия, време и средства по договорен ангажимент с община Сухиндол за продължаване на инвестицията до окончателното изграждане на ФЕЦ. При инвестиции с подобен мащаб, срокът за реализация е от съществено значение, предвид динамиката на цените на тока и другите енергийни източници, развитието на конкурентни енергийни проекти в други европейски държави и риск от увеличение на цените на материалите за изграждане на фотоволтаичен парк в следствие динамичните инфлационни процеси. Депозитът от 220 000 евро към община Сухиндол, както и депозитът по предварителния договор с ЕСО ЕАД показват сериозният ангажимент на инвеститора и интересът му да не допуска забавяне на процедурата по съгласуване на ЕО. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд относно определянето размера на гаранцията, установена в хипотезата на чл. 60, ал.1, изр.второ от АПК и липсата на доказателства за внасянето й. В изпълнение на законовите си задължения, при наличието на посочената хипотеза, административният орган е изискал от лицето, подало молбата за допускане на предварително изпълнение, представяне на съответната гаранция, доказателства за внасянето на която са налични по делото. Видно от представеното извлечение от Уникредит Булбанк АД, гаранцията в определения размер от 100 000 евро е постъпила по сметка на РИОСВ – В. Търново на 21.01.2026 г. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни твърденията на ответника по частната жалба, че административният орган е смесил две различни хипотези, създавайки противоречие в мотивите си, изразяващо се в неяснота дали прави собствена преценка за наличие на особено важен държавни или обществени интереси, или се произнася по искане на възложителите в защита на особено важен интерес на самата страна. Съгласно нормативното предписание в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, когато предварително изпълнение се допуска по искане на страна в административното производство, това може да стане в защита на особено важен нейн интерес. В случая не се установява нарушение на процесната разпоредба. Няма изрична законова забрана административният орган да допусне предварително изпълнение на повече от едно основание. Уредените в чл. 60, ал. 1 от АПК основания са в отношение на алтернативност, а не на кумулативност, с оглед на което наличието дори само на една от предпоставките е достатъчно основание за допускане на ПИ. Законът не въвежда ограничение административният орган да се позове едновременно на повече от една предпоставка, когато те реално са налице по конкретния случай. Допустимо и законосъобразно е предварителното изпълнение да бъде допуснато на повече от едно основание, доколкото по този начин същото се обосновава в най - висока степен. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че в производството по издаване на Решение № ВТ-ПИ-01/20.01.2026 г. са допуснати съществени процесуални нарушения. От данните по делото се установява, че от възложителите „Уаби - саби Алфа“ ООД и община Сухиндол са подадени две молби за допускане на предварително изпълнение, съответно на 09.12.2025 г. и на 16.01.2026 г., като същите са със сходно съдържания. С втората молба са направени известни уточнения и са представени доказателства, обосноваващи допускането на ПИ. Между страните не е спорно, че и двете молби са депозирани преди издаване на процесното решение на директора на РИОСВ – В. Търново. Противно на твърдяното от ответника по частните жалби, в случая не намира приложение нормата на чл. 60, ал. 4 от АПК, съгласно която повторно искане за допускане на ПИ може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Молбата би се квалифицирала като повторно искане, в случай, че е подадена след изтичане на срока за произнасяне на органа по чл. 57 АПК или при наличието на мълчалив отказ, тъй като фикцията важи само при реално възникнало задължение за произнасяне. Когато искането за допускане на ПИ е подадено преди издаването на самото СЕО, срокът за произнасяне по него започва да тече от датата на издаване на акта, чието ПИ се иска. Следователно, противно на приетото от съда и изложеното от ответника, молбата от 16.01.2026 г. няма характер на повторно по смисъла на закона искане. Възраженията на частния жалбоподател „Уаби - саби Алфа“ ООД, досежно извършения от първоинстанционния съд косвен контрол за законосъобразност на СЕО са основателни. В хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК проверката за законосъобразност на разпореждането се свежда до съответствие на акта със законовите предпоставки, визирани в правната норма. Всички доводи свързани със законосъобразността на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато, в това число въздействието на ИП върху околната среда, както и по отношение инвестиционното намерение, са относими към законосъобразността на становището по ЕО. Те не могат да бъдат разгледани в настоящото производство не само заради липса на относимост, но и заради характера на производството по чл. 60 АПК и съкратените срокове за произнасяне, при които е невъзможно да се извърши всеобхватна преценка на релевантните факти. В конкретния случай следва да се разграничат етапа на планиране и етапа на реализация на едно инвестиционно намерение, тъй като възможността за въздействие върху компонентите на околната среда възниква едва при извършване на реални дейности на терен. Предварителното изпълнение на становище по екологична оценка представлява действие, свързано с устройствено и пространствено планиране – изменение на общ устройствен план и подробен устройствен план. Този етап не включва и не допуска физическа намеса в терена, не води до промяна на земната повърхност, не засяга местообитания, почви, растителност, води или видове и поради това сам по себе си не може да генерира екологични щети. Екологичното въздействие е характерно за следващите фази на инвестиционния процес – проектиране, строителство и експлоатация. Тогава се реализират дейности като земни работи, премахване на растителност, промяна на хидрологичния режим, фрагментация на местообитания и безпокойство на видове. Тези въздействия се оценяват, управляват и ограничават чрез конкретни мерки и контролни механизми, предвидени в екологичното законодателство и в съответните разрешителни режими. Те не са пряка и непосредствена последица от предварителното изпълнение на становището по екологична оценка, а от фактическото осъществяване на дейности на терен, което към този момент не е допустимо. Наведените от ответника по частната жалба доводи относно отказ за допускане на предварително изпълнение от директора на РИОСВ – В. Търново по отношение на друго инвестиционно предложение „Добив на варовици от находище „Мингемар“, са ирелавантни към предмета на спора. В контекста на изложеното, касационната инстанция намира, че са налице фактическите и правни основания, възприети от административния орган за допускане на предварително изпълнение на процесното становище, които кореспондират с посочената цел. По тези съображения, Решение № ВТ-ПИ-01/20.01.2026 г. на директора на РИОСВ – В. Търново за допускане на предварително изпълнение е законосъобразно - издадено е от компетентен орган в кръга на правомощията му, в съответствие с приложимата нормативна уредба и е надлежно мотивирано. Достигайки до различен краен извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон, формулирайки необоснован от гледна точка на представените доказателства правен резултат. Оспореното пред настоящата инстанция определение като неправилно, следва да бъде отменено и въпросът да бъде решен по същество, като се отхвърли оспорването срещу Решение № ВТ-ПИ-01/20.01.2026 г. на директора на РИОСВ – В. Търново за допускане на предварително изпълнение на СЕО № ВТ-1-1/20.01.2026 г., както и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното произнасяне по жалбата. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от частния жалбоподател „Уаби-саби Алфа“ ООД, на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 и чл. 236 АПК, ответникът - Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Ти решаваш“, следва да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 76, 69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента), представляващи заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл.235 АПК и чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. 2 АПК, във връзка с чл. 60, ал.1, ал.8, ал.9 и ал.10 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,