Определение № 22 от 22.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 138/2021 г.

Производството е по реда на чл.43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на Определение № 81/04.02.2021 г. на Административния ръководител - Председател на ОС - Стара Загора, с което е прекратено съдебното производство по внахд № 2493/2020 г. по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС. В писменото становище прокурорът от ВКП счита, че делото следва да бъде разгледано и решено от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира следното: Производството по внахд № 2493/2020 г. по описа на ОС - Стара Загора е образувано по жалба на адв.В., в качеството му на защитник на Д. Т. Б., срещу решение от 28.09.2020 г. по нахд № 938/2019 г. по описа на РС - Казанлък, с което за извършено престъпление по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК и при условията на чл.78а от НК Б. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лв.. Тъй като Б. е работил последователно като прокурор в Районна и Окръжна прокуратура - Стара Загора, а понастоящем е адвокат, който се явява по дела в Старозагорския окръжен съд, а съпругата му Я. Б. е съдия в Окръжен съд - София, на основание чл.29, ал.2 от НПК всички съдии от компетентния въззивен съд са се отвели от разглеждане на делото, което е обусловило необходимостта от прекратяване на производството и изпращането му в настоящата инстанция. При визираните обстоятелства и с оглед избягване в максимална степен на всякакви съмнения за обективно и безпристрастно решаване на делото, а същевременно и с оглед създаването на минимални неудобства, свързани с предвижването на страните, ВКС намира, че в случая са налице основанията на чл.43, т.3 от НПК и делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, като такъв се явява ОС - Пловдив. С оглед изложеното и на основание чл.43, т.3 от НК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение