Определение № 3941 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 855/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Х. Б., с адрес в [населено място], чрез адв. П. Н., против въззивно решение № 1254 от 31 октомври 2023 г., постановено по в.гр.д. № 1695/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 2175 от 15 юни 2023 г., постановено по гр д. № 13886/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, и е отхвърлен предявеният от Б. иск за установяване, че същият не дължи на „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД сумата от 6243,48 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обект, находящ се в [населено място], к.к. „Вилна зона“, местност „А. мак“, с абонатен № 1181637 за периода 21.01.-10.05.2022 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Съдът необосновано приел, че максималните оразмерителни скорости за студената и горещата вода за битови нужди са 2,5 м/с. Съгласно нормативната уредба максимално допустимата скорост не била задължителна и точно фиксирана, поради което инсталацията можело да се изгради при различна оразмерителна скорост. В случая липсвали доказателства, че инсталацията на потребителя е изградена с оразмерителна скорост от 2,5 м/с. В имота била изградена хидрофорна инсталация и кладенец, нямало налягане, което се отразявало на възможността през инсталацията да преминат големи водни количества с голяма скорост на водния поток. Правилно техническата експертиза установила, че за процесния период е невъзможно да се изчерпят 2820 м 3 вода. Нормативно посочената скорост на изтичане на водата била 1,0 м/с и затова такава била използвана, но вещото лице извършило изчисленията си при непрекъсната консумация на вода в продължение на 24 часа в денонощие, което било четири пъти повече от количеството, което би се начислило служебно. Към експерта не била поставена задача да изчисли потребление на водни количества при скорост 2,5 м/с за доказване на потреблението, поради което възражението, че процесното количество вода е реално потребено, било неоснователно. Освен това възражението било несвоевременно, тъй като се правело за първи път във въззивната жалба. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД не представя отговор в законовия срок. По делото не е спорно, че Б. е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в [населено място], к.к. „Вилна зона“, местност „А. мак“, с абонатен № 1181637. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на 03.10.2019 г. М. и Д. Б. са закупили вилна сграда – еднофамилна на три етажа, в [населено място], местност „А. мак“, [улица], с Р. 430 кв.м., заедно с ПИ с площ от 730 м 2. Не е спорно, че ответното дружество е начислило на ищеца сума в размер на 6243,48 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обекта за периода 21.01-10.05.2022 г. Според описа на отчетите консумираната вода за периода възлиза на 2820 м 3, като към 21.01.2022 г. показанието е било 153 м 3, а към 10.05.2022 г. – 2973 м 3. От констативен протокол за подмяна на водомер от 28.09.2020 г. се установява, че водомер с № 016157 е монтиран на процесния обект с показание от 0 м 3. Представен от ответника е и констативен протокол № [ЕГН] от 01.06.2022 г. за подмяна на водомер. Вписаните в протокола показания на демонтирания водомер с № 016157 са 2980 м 3. Същият е изпратен за експертиза, а на обекта е монтиран нов. Представен е и констативен протокол от 27.06.2022 г. на БИМ, РО В., от извършена метрологична експертиза на водомера, в който е отразено показание на водомера 02980,6 м 3, както и че същият съответства на НСИКПМК. По делото са разпитани двама свидетели, според които имотът на ищеца представлява дворно място около 600-800 м 2, в което има къща на три етажа; придобит е през 2019 г., като в същия има и басейн, който е празен, откакто имотът е купен. Свидетелите сочат, че има и кладенец, който се ползва за нуждите на двора, и хидрофор, защото няма налягане и водата не стига на горните етажи. В района нямало канализация. В къщата живеели ищецът, съпругата му и единият им син, който често отсъствал, а другият живеел и работел в чужбина. Вещото лице по техническата експертиза сочи, че процесният имот представлява дворно място с изградена в същото триетажна сграда, като на всеки етаж има баня-тоалет, перално помещение и кухня – общо 9 помещения, захранени с вода. В двора има и изграден басейн, който не се ползва, както и септична яма. Според вещото лице не е възможно 2820 м 3 да се изчерпят в имота за процесния период. Количества като отчетените не е възможно да са следствие от въртене на празни обороти. Пропускателната способност на входящата тръба преди измервателното устройство за процесния период при 1 м/с за 24 часа в денонощието за процесния период е 2613 м 3. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице поради противоречието му с констативните протоколи от 28.09.2020 г. и от 01.06.2022 г. за подмяна на водомер, констативен протокол от 27.06.2022 г. на БИМ, като и поради това, че за изчисленията си вещото лице е използвало неправилни изходни данни. Посочено е, че съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, максималните оразмерителни скорости на студената вода и на горещата вода за битови и производствени нужди са, както следва: 1. за гравитационни и помпени водопроводни инсталации за питейно-битови нужди (за инсталацията след напорния резервоар) в жилищни и обществено-обслужващи сгради с помещения с допустимо ниво на шума до 40 dB(A) - 2,0 м/с; 2. за всички водопроводни отклонения и за водопроводните инсталации във всички останали сгради - 2,5 м/с. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4, имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Прието е, че тъй като имотът на ищеца представлява еднофамилна жилищна сграда на три етажа, за него е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4, съгласно която максималните оразмерителни скорости на студената вода и на горещата вода за битови нужди са 2,5 м/с. В отклонение от относимата разпоредба вещото лице е изготвило заключението си, като е взело скорост 1 м/с за изтичане на водата, т.е. 2,5 пъти по-малка от нормативно предвидената. Съобразно неправилните изходни данни е дадено и заключението, че за процесния период биха могли да преминат 2613 м 3 вода. За да приеме, че в конкретния случай ответното дружество е установило количеството консумирана от ищеца вода, въззивният съд се е позовал на представените констативни протоколи. Съгласно протокола за подмяна на водомер от 28.09.2020 г., водомер с № 016157 е монтиран на процесния обект с показание от 0 м 3. В констативен протокол № [ЕГН] от 01.06.2022 г. за подмяна на водомер, подписан от съпругата на ищеца, са вписаните показания на демонтирания водомер с № 016157 2980 м 3. От констативен протокол от 27.06.2022 г. на БИМ за извършена метрологична експертиза е отразено показание на водомера 02980,6 м 3, както и че същият съответства на НСИКПМК. При тези данни е заключено, че през процесния водомер са преминали 2980,6 м 3 за периода 28.09.2020 г.-01.06.2022 г., както и че за процесния период 21.01.- 10.05.2022 г. консумацията възлиза на 2820 м 3. Затова първоинстанционното решение е отменено, а искът е отхвърлен като неоснователен. Касационният съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя въпрос за задължението на съда да извърши преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи ясни, точни и обосновани мотиви, когато не кредитира някои от тях. Конкретно се сочи, че съдът не е изпълнил задължението си да изложи мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице. Този въпрос следва да се разгледа заедно с въпроса за задължението на съда при наведени възражения за реално потребено количество вода да разгледа и прецени всички наведени обстоятелства от страната в тяхната цялост и съвкупност, доколкото обобщено се касае за процесуалните задължения на съда. По въпросите е формирана трайна практика на ВКС, включително посочената от касатора, според която съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, като следва да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него. Независимо дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В настоящия случай въззивният съд е дал разрешение, съобразено с установената съдебна практика. Обсъдени са доводите на страните, както и събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице. Доказателствата са съпоставени и е обосновано защо експертизата не се кредитира, а са зачетени констатациите от представените по делото протоколи. Правилността на тези изводи не може да бъде проверена в настоящото производство. Предвид изложеното въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване. Следващата група въпроси се отнася до приложимостта на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации и дали максималната оразмерителна скорост от 2,5 м/с е нормативно предвидена, при положение че по делото не е установена датата на проектиране, построяване и въвеждане в експлоатация на сградната водопроводна инсталация на жилищна сграда, както и следва ли потреблението да се изчислява по тази максимална скорост, след като за реалното й съществуване не са събрани доказателства по делото. Независимо от отговора на поставените въпроси, крайният резултат от спора не би могъл да се промени. Това е така, тъй като по делото не е поискано събирането на доказателства относно скоростта на водния поток и пропускателната способност на тръбата нито с исковата молба, нито след запознаването с отговора на ответника и заявените в него възражения, че количеството изразходвана вода е отчетено законосъобразно. Назначената експертиза е работила по формулирани от ищеца въпроси, като не е била поставена задача вещото лице да извърши реално измерване на тръбата на място, а задачата е била за изчисляване на количеството вода за едно денонощие при скорост 1 м/с. Заявяването на възражения относно събирането на доказателства за пръв път в касационната инстанция не следва да се слуша. Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При проверка на обжалвания акт изброените пороци не се откриват. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,